При движение на въздуха профилът на самолета предизвиква издигане, без значение дали въздухът се движи сега, преди хиляда или преди десет хиляди години. Принципът не го е грижа за това.
Това засяга нас, цялото човечество, което желае да придобие свободата, която може да му даде знанието. Ако повярваш, че нещо добро е възможно, намери принципа, въз основа на който то се случва, приложи този принцип в практиката и voilal
Времето не означава нищо. То е само начин да измерим празнината между незнанието и знанието или между неправенето и правенето. Малкият биплан Pits Special, който сега стои в гаражи и сутерени по целия свят, преди век трябва да е бил доказателство за чудотворна божествена сила. През този век в небето са летели толкова много такива самолети. Никой не смята техния полет за нещо свръхестествено (с изключение на онези от нас, за които бързото двойно преобръщане, последвано от външен квадратен лупинг, преминаващ в lomcevak25, no принцип е нещо неземно).
Повечето от нас едва ли биха признали това, но се обзалагам, че идеалът за летене е отвъд полета с Pits Special. Някои от нас може би таят в себе си мисълта, че най-красивото летене ще се случи тогава, когато човекът няма да има нужда от самолет, и се надяват да открият закона, който би ни дал свободата да бъдем сами в небето. Онези, които се гмуркат във въздуха без самолет, са се доближили до тази тайна, но те много бързо се озовават на земята. Едва ли бихме могли да определим като летене техния скок.
Всички механични приспособления — повдигащи платформи, ракетни колани, прогонват мечтата ни — без метала си безпомощен, свършиш ли горивото, политаш надолу.
Предполагам, че един ден ще можем да летим без самолети. Предполагам, че законът, който ще направи това не само възможно, но и ще го превърне в нещо просто и лесно, съществува. Има хора, които казват, че това вече е правено. Не зная дали е така, но мисля, че отговорът е във впрягането на онази сила, която споява цялата вселена, сила, намерила израз в закона за аеродинамиката — нещо, което можем да видим с очите си, да измерим със своите уреди, да докоснем с тромавото грубо желязо на нашите летящи машини.
Ако възможността за впрягането на тази сила лежи отвъд машините, то тогава тя трябва да е в нашите мисли. Изследователите на екстрасензорните възприятия и телекинезата, онези, които прилагат на практика различни философски идеи и виждат човека като носител на основната сила, вървят по един много интересен път. Може би това са хора, които летят из своите лабораториите сега. Не мога да кажа, че това е невъзможно, макар и за момент да изглежда свръхестествено. Точно по същия начин нашият пръв безмоторен самолет би изглеждал плашещо странен за египтяните, гледащи го от долу, залепени и малки на земята.
Докато ние работим върху тази идея, старото грубо средство, направено от метал и наречено „самолет“, ще трябва да стои между нас и небето. Но рано или късно — не мога да спра да мисля за това — всички ние, египтяните, по някакъв начин ще полетим.
Всеки си има своя рай
Винаги, когато съм ги наблюдавал как вървят бавно по бетона към своя самолет, с квадратни черни кожени чанти в ръка, или съм проследявал с поглед сребристото проблясване на четирите ивици инверсионна следа високо в небето, на височина от 4000 фута, съм си мислил, че пилотите на граждански полети са най-добрите професионалисти-авиатори. „Най-големи професионалисти“ означава най-високоплатени, а това означава най-добри.
Не бих могъл да заявя, че ще стана най-добрият жив пилот, ако не съм пилотирал самолети, обслужващи гражданските полети, освен това… парите. Това е един съвсем логично обрисуван портрет и в него могат да бъдат вписани много хора.
След многогодишна съпротива и неизменно изпитван страх от едно дяволски скучно пилотиране, което определях като управление на автобус във въздуха, в един момент реших, че съм крайно предубеден към работата в гражданското въздухоплаване. Щом познавам отлично небето и машините, си мислех, то тогава единственото подходящо за мен място е на борда на някой Боинг. Колкото no-скоро, толкова по-добре. Веднага кандидатствах в Юнайтид Еър Лайне. Представих им броя на летателните си часове, номера на сертификата, списък на самолетите, които бях пилотирал. Бях уверен в успеха си, знаех, че ако въобще умея да правя нещо, то това е управлението на самолети. Започнах да планирам как съвсем скоро ще си купя Beech Staggerwing, Spitfire, Midjet Mustang и Libelle с новата си заплата като капитан от гражданското въздухоплаване.