След като изключиш двигателя, напълно отвратен, в кабината настъпва тишина — там някъде по средата на писта 22, докъдето си стигнал, и се чува глас от контролната кула:
— Има ли някакъв проблем, Seabee, шест осем Кило?
— Да, има проблем. Колесникът отказа.
— Прието, шест осем Кило — отново долита приятният глас, — свържи се с наземния контрол на честота едно две едно точка осем.
Чуваш това и започваш да се смееш.
Точно както казаха във фабриката, приземяването с вдигнати колела остъргва само една шестнайста от инча от кила на твоя нов Seabee. Форт Уейн Еър Сервис бяха там, за да обогатят опита си при помощ на големи самолети. Съединителната скоба се беше счупила и механикът я смени с нова.
— Колко ви дължа за това?
— Нищо.
— Без пари! Вие сте механик на самолети и ми давате скоба без пари?
Той се усмихна, замисляйки се за цената.
— Паркирали бяхте на място, обслужвано от нашите конкуренти. Следващия път паркирайте там.
След това Моури Милер ме откара, без да поиска нищо от мен, обратно към Бейър Фийлд, където Джон Найт от Консо-лидейтид Еъруейс ми помогна да направим тест за прибирането на колесника, също безвъзмездно. Имаше нещо в този хидроплан или в тези хора, или в този изгрев. Форт Уейн едва ли можеше да направи нещо повече за мен в тази ситуация.
— Не си мисли, че Seabee е самолет, който може да се приземява във вода — беше ми казал Дон Кит преди години. — Представяй си, че е лодка, която може да лети.
Тази летяща лодка се носеше с около 90 мили в час при ниско летене — на около сто и петнадесет фута от земята; търпението ти и качествата на този самолет можеха да те отведат до всяка точка на света. При ниско летене резервоар от 75 галона26 можеше да осигури около осем часа летене, а при високо летене — малко повече от пет.
Летейки с тази лодка над Индиана, Охайо, Пенсилвания пилотът има време да се вглежда в пейзажа и да наблюдава десетките, стотици градчета, кацнали по бреговете на сините, спокойни езера и широките реки, и в един момент започва да мисли за начина, по който този самолет би се изплатил сам.
— Лодка, която може да лети, момчета, само за три долара купувате десет минути в небето! Напълно безопасно, пилот с разрешително, капитан Бах, въздушен ас, хиляди полети без нито една злополука, бивш пилот на Clipper в отсечката Хонконг — Хонолулу, сам пред командното табло.
Усещах диханието на градовете и езерата, над които прелитах. Да, бях убеден — това можеше да бъде направено.
След двайсет часа, прекарани в хидроплана, започнах да се чувствам като у дома, но все още бях малко напрегнат. С всеки изминал ден самолетът ми изглеждаше все по-малък и по-малък, по-маневрен, по-сговорчив, вече гледах на него като на живо същество, а не като на къща-лодка в небето, макар и последното да си беше живата истина. Кабината бе дълга повече от девет стъпки, и то преди да отвориш вратата към кухината под двигателя, което добавяше още три или четири стъпки. Седалките се сваляха и се получаваше удобно широко двойно легло. Seabee Хилтън, всъщност това бе първият летящ хотел, в който имах възможност да се изтегна в целия си ръст и да спя здраво през нощта… предимство, което не трябва де се пропуска, имайки предвид предназначението на машината да прекарва нощите, закотвена в езера сред дивата пустош.
Самолетът беше снабден с три големи врати, една отдясно, една отляво и трета, разположена на четири фута пред мястото на втория пилот. Според указанията на собственика тази врата се използваше при риболов и при акостиране в пристанище, освен това осигуряваше вентилация по време на обедите, прекарани във водите на Бахамите — без нея кабината прегряваше от жаркото слънце.
Ако пилотът се приземеше край скалист бряг или просто не искаше да напуска своя кораб, той можеше да се измъкне от кабината през всяка една от тези три врати, да се изтегне на слънце върху някоя хавлия или направо на топлия алуминий върху лонжерона на крилото, да пише, да размишлява, или да слуша плисъка на вълните, които се разбиват във фюзелажа на самолета.
На печката, работеща с етилов спирт, можеше да си сготви топло ястие върху покрива на кабината или вътре в нея, използвайки кухненското оборудване в дясната половина на палубата.
Бях чувал много обезкуражаващи думи за двигателя на самолета — Franklin, който се отличаваше със специален дълъг вал на витлото. Въпреки всичко, което бях чул обаче, имах само един незначителен проблем с двигателя. Бях забелязал, че той издава един равен звук при включването на магнет-електрозапалителната система, а сега бръмчеше неравномерно. Върнах се в работилницата, покрай която бях прелетял, и взех упътване за управление на самолета. От него стигнах до извода, че причината за това вероятно е в прекъсвачите на разпределителя, които се бяха износили. Бях сигурен в това. Размених ги с нови и двигателят отново замърка равномерно при пълен комплект свещи.