Въздушен път звучи като главно шосе — гладко място на земята, където автомобилите се придвижват бързо и ефикасно. Всъщност въздушният път е коридор, принуждаващ самолетите да летят колкото се може по-близо един до друг, в противен случай бихме могли да наречем небето — място без ограничения.
Квадрантна височина — технически термин, въведен от ФАА, описаващ системата, която ни уверява, че всеки сблъсък във въздуха ще се случи на ъгъл, по-малък от 179 градуса.
Оглеждай се за други самолети. Това е съвсем просто. Във всяко общество, което не се доверява на отделния човек, във всяка цивилизация, която изисква гарантирана безопасност от една непогрешима тенекиена кутия вместо от човека, който трябва да бъде отговорен към другите, оглеждай се звучи нелепо, дразнещо и обидно. Всъщност в тази фраза прозира простодушие, ето какво се крие зад нея.
Времето ми свършва. Летя точно на 12 470 фута височина, трийсет фута под предписания ешалон за самолетите, пътуващи на запад. Бях във Виктор 138, въздушен коридор от Ша-йен до Медсин Боу, Уайоминг.
Другият самолет също летеше във Виктор 138, на същата височина от 12 470 фута, но в посока, която директно го насочваше да премине през витлото на моя Суифт, през кабината, по цялото протежение на корпуса, оттам през опашните кормила и след това през чистия въздух отвъд всичко това. Другият самолет летеше 30 фута по-надолу от определената височина, което беше една съвсем погрешна височина. Аз имах предимство на пътя, но той летеше със С-124, който по онова време беше най-големият транспортен самолет с четири двигателя в света.
Суифт и аз решихме да не спорим за права и свихме кротко встрани, давайки му път. С-124, видяхме го отблизо, беше наистина много голям самолет.
Бях удивен. Защо? Този човек беше професионален пилот, летец от военновъздушните сили! И летеше на МОЯТА височина. Беше на погрешна височина! Той пътуваше на изток в коридор, определен за самолетите, летящи на запад. Как може професионален летец да направи подобна грешка с такъв гигантски самолет?
Това не беше случаен пропуск. С-124 е чудовищно голям къс желязо, за да не може да бъде видян далеч преди да се доближи опасно близо. Ето го там, безчувствен, непоклатим и високомерен, на моята височина — стотици тонове от алуминий и стомана, които се носят в погрешна посока.
Ако се бях загледал по-продължително в картата и гигантът беше изпарил моя самолет във въздуха, без съмнение това щеше да бъде отразено в новините. Щяха да обяснят, че Суифтът е бил смазан, сблъсквайки се с малкия обтекател на крилото на транспортната машина. Щяха да покажат едва забележима вдлъбнатина, получила се вследствие на удара, и да приключат с думите: „Говорителят на ФАА изрази съжаление заради случилия се инцидент, но трябваше да признае, че лекият самолет не е имал план на полета“.
Уред за измерване налягането на маслото
Някога имали ли сте чувството, че всички останали знаят нещо, което на вас не ви е известно? Всички те приемат за даденост онова, за което вие дори не сте чували, сякаш сте пропуснали Големия Брифинг в Небето.
Една от най-важните точки, обсъдена на Големия Брифинг очевидно е гласяла: Хората Не Летят Със Стари Самолети От Едното Крайбрежие До Другото. Хората Със Здрав Разум. След това отнякъде изниква старият Бах, който е пропуснал Брифинга.
Самолетът, който исках да притежавам, беше биплан с открита кабина Detroit-Parks P-2A Speedster от 1929 година, който се намираше в Южна Каролина. Исках да разменя за него моя Fairchild 24, а аз бях в Калифорния. Не смятате ли, че най-логичното нещо на света е да долетя с моя самолет до Северна Каролина, да взема новия и да се върна с него до Калифорния? Ако това ви звучи логично, значи вие също сте изпуснали Брифинга. Винаги има такива като нас — около два процента от всички хора, които все нещо не са разбрали.
И така, без да съм научил нищо повече, отлетях с моя лек, едноместен, равномерно мъркащ самолет, с тихо жужащо командно табло за Лъмбъргън, Северна Калифорния и го размених за един шумен, ревящ и ръмжащ биплан, чийто единствено надежден инструмент беше уредът за измерване налягането на маслото. Той никога и не бе чувал за електрическа система, да не говорим за радиовръзка, и беше крайно подозрителен към всеки пилот, който се е учил да лети naJN-4 или American Eagle.
На Брифинга, бях сигурен, е било обсъждано и следното твърдение: Трябва Да Бъдеш Изключително Добър Пилот, За Да Приземяваш Стари Самолети При Страничен Вятър На Писта С Твърда Настилка. Което обясняваше факта защо изведнъж дочух — там край Кресънт Бийч, Южна Каролина — странен, стържещ шум след като самолетът ми рязко се наклони в близост до земята, десният колесник се отчупи, дясното колело се разби на парчета, а десният край на долното крило се превърна в оръфан и разтрошен претцел8. Слушах в мрака тъжното барабенене на проливния дъжд по покрива на хангара, в който останките от моя самолет бяха докарани на буксир, и далечния рев на Атлантическия океан. Оставаха ми само 2600 мили. Мечтаех за едно питие от бучиниш9 или за висок мост, от който да се хвърля в морето. Ние, хората, пропуснали Брифинга, сме твърде безпомощни и заслужаваме милост, тъй като някакси успяваме да оцелеем, въпреки своите недостатъци. Милостта този път дойде от бившия собственик на самолета, на име Евандър М. Брит, който беше един неизчерпаем извор на южняшко гостоприемство.