Този епизод изплува в съзнанието ми, защото беше забавен и бе споделен с други хора.
— Спомням си деня, в който с Джон Пърсел трябваше да се приземим, защото изведнъж времето рязко се влоши. Нямахме нищо друго за вечеря, освен парче шоколад. Спахме под едното крило, на зазоряване намерихме малко диви плодове, но не посмяхме да ги изядем за закуска. Старият Джон ми каза, че самолетът ми бил един твърде долнопробен хотел, защото падналият през нощта слаб дъжд го беше понамок-рил. Той никога не разбра колко близко бях в този миг до решението да го оставя сам за известно време в пустошта… Пътешествия през сърцевината на Ничията земя.
— Спомням си небето над Скотсблъф. Грамадни облаци бяха се издигнали на около десет мили над главите ни. Чувствахме се като прокълнати мравки…
Приключения в страната на гигантите.
— Какво си спомням? Спомням си онази утрин, когато Бил Карън се обзаложи с мен на един никел2, че ще излети със своя Чамп от по-късо разстояние в състезанието с моят-Крафт. Загубих облога и въобще не разбирах защо стана така, след като винаги печелех басовете си с това момче. Точно когато щях да му платя, видях, че е сложил чувал с пясък в самолета ми. В крайна сметка той ми плати един никел — затова, че ме беше измамил и още един никел, когато изгуби надпреварата, след като излетях без чувал на борда.
Игри, изпробващи уменията ни и подли номера — неща, които не сме правили, откакто сме били деца.
— Какво си спомням? Какво не си спомням? Нямам намерение да се връщам назад и да преживявам нещата отново. Имам толкова много неща за вършене сега. — Двигателят е запален, мъжът излита и не след дълго се изгубва от поглед.
Разбирате, че пилотът не лети, за да достигне определено място, макар че той долита до толкова много места.
Той не лети, за да пести време, макар че всъщност го прави — всеки път, когато слиза от автомобила и се качва в самолета.
Той не лети в името на образованието на децата си, макар че най-добрите ученици по география и история са тези, които са видели света и неговата история със собствените си очи, от въздуха.
Не лети, за да прави икономии, макар че разходите по един малък самолет излизат по-малко от покупката и поддържането на голяма нова кола.
Не лети за придобивки или бизнес печалби, макар и понякога да качва мистър Роберт Елисън на самолета, за да го отведе на обяд или до голф-игрището, и след това да го върне отново навреме за заседанието на управителния съвет.
Всички тези неща, толкова често изтъквани като причини за полетите в небето, всъщност не са съществени. Те са добри причини, разбира се, но се оказват вторични продукти на една-единствена причина. А тя е откриването на самия живот, възможността да го изживееш в същия този момент.
Ако тези вторичните продукти бяха единствената цел на полетите, то повечето от днешните самолети никога нямаше да бъдат конструирани. Твърде много неприятности и неудобства придружават битието на летеца и те са приемливи само когато възнаграждението, което получава, е нещо повече от една спестена минута.
Лекият самолет не е толкова сигурно средство за транспорт, като автомобила, например. В лошо време е обичайно да остане закотвен за земята с часове, а понякога и с дни. Когато собственикът му го държи на тревната площ на летището, той се страхува от бури и градушки и следи с тревожен поглед всеки облак, сякаш този самолет е собствената му жена, която стои навън на открито. Ако съхранява самолета в голям хамбар, се притеснява евентуален пожар и за действията на невнимателните момчета, които насочват самолета на земята и могат да блъснат друга машина в него.
Само когато самолетът е заключен в частен хангар, собственикът му може да си отдъхне, но частните хангари и по-специално тези до големите градове, струват повече, отколкото самата машина.
Летенето е един от малкото популярни спортове, в които наказанието за грешка е смъртта. Слисващо и страшно е — публиката е ужасена и шокирана — пилотът загива, допускайки непростим пропуск. Това е условието, което летенето поставя пред пилотите: обичай ме и ме познавай и ще бъдеш възнаграден с неизмерима наслада. Ако не ме обичаш и не ме познаваш добре, ти ще предизвикваш неприятностите.
Всичко е така просто. Човекът, който управлява самолета, е отговорен за собствената си съдба. Инцидент, който не би могъл да бъде избегнат чрез действие на пилота, почти не съществува. Във въздуха не е възможно дете да изскочи изведнъж иззад паркираните коли. Безопасността на пилота лежи единствено в неговите собствени ръце.