— Можеш да забравиш за това — му казах внимателно, след като се приземихме, — но повярвай ми, щеше да ни отнеме твърде много време…
Веднага съжалих за думите си, защото той бе твърде разстроен.
— Не зная какво става с мен! Следвах магистралата, забелязах, че стрелката на компаса се отмести, но бях сигурен, че това е шосето, което трябваше де следваме! Просто си седях и не обръщах внимание на всичко това.
Не беше трудно да сменим предмета на разговор. Целият корем на самолета ми бе омазан с масло — изпуснатото от двигателя масло през последния един час. Колесникът и обтекателят бяха също целите в масло, което бе замръзнало. Счупен фланец, а може би строшено бутало? Обсъдихме възможността да се върнем у дома, за да го поправим, но това звучеше някак малодушно.
— Да го натиснем — казах аз. — Вероятно това всмукване там в края на тръбата изхвърля повече масло от нормалното.
Мънсън избра курс на север от Хъдсън, зави вляво при Олбъни и се насочи право към Торонто. След един час налягането на маслото спадна с едно пси, след това с две пси. Винаги когато налягането на маслото спада, се случва нещо лошо…. Посочих „надолу“ на моя водач и се приземихме на първото летище, което видяхме.
Изгубих още една кварта19. Преспективата — да летя 40 часа над канадската пустош с двигател, който разпръсква кръвта си в небето, не беше приключение, в което бих избрал да участвам. Едно нещо е да имаш готовност за повреда на двигателя, докато скиташ из небето, и съвсем друго — да летиш, когато си сигурен, че това ще се случи. Да продължа, или да се върна — ставах малодушен. Но по-добре да бъда кръшкач, на който му е топло, отколкото да вися измръзнал на върха на някое дърво в Пентангинише. Освен това синоптиците съобщиха, че нова снежна виелица върлува по границата.
Сложих масло и отлетях на юг, чудейки се дали ще тъгувам за това, че съм пропуснал възможността да измръзна до смърт. Веднъж щом човек замисли някоя авантюра, без значение колко безразсъдна е тя, единственият начин да се успокои, е да я изживее.
След час и половина налягането на маслото спадна с пет фунта, след това с десет и се спусна до нула, оставяйки ме да планирам към шосето, от което тръгнахме преди зазоряване.
Проблемът с двигателя не се оказа толкова прост, колкото си мислех — счупен фланец или строшено бутало. Цилиндрите се оказаха твърде износени, извън допустимата граница дори при хромирано покритие. Нуждаех се от четири основно ремонтирани цилиндъра — 85 долара за всеки от тях, плюс фланци за 32 долара и уплътнители…
За времето, през което събирах пари за частите на самолета, пролетта в Канада дойде. Снегът се превърна в трева, голите поля в нивя с посеви, а ледът в езерата — в кристално чиста вода.
Защо се случи така. Зимата вилнееше необуздана в Канада, би могъл да я предизвикаш, да я наречеш с различни имена и да седиш на топло до огъня… вдигам наздравица за дръзките приключения! Следващата година авантюрата ще бъде на Северния полюс.
Котката
Това беше котка, сива персийска котка. Нямаше име. Стоеше във високата трева в края на пистата и внимателно, изучаваше изтребителите, които докосваха земята на Франция за първи път.
Тя не трепваше, когато десеттонните бойни самолети леко профучаваха покрай нея с колело на носа все още във въздуха и парашути, готови да изскочат от техните малки къщички под соплото. Жълтите й очи гледаха спокойно, преценявайки майсторството на пилота при приземяването, ушите й щръкваха напред, когато долавяше слабия взрив при късното разтваряне на парашутите, главата й се извръщаше в посоката, в която можеше да види как колелата докосват земята и след миг финалния подход и приземяването на следващия самолет. От време на време кацането не преминаваше гладко, когато меките й лапи усещаха трептенето на земята след удар на самолет, който не бе избрал точното направление според насрещния вятър и големи кълба синкав дим избухваха около измъчените колела, за секунда очите й леко се присвиваха.
Котката наблюдаваше около три часа приземяването на самолетите в студения октомврийски следобед — кацнаха 27 машини, небето опустя, отекна последното стенание на притих-ващ двигател и постепенно заглъхна сред полето. Тогава тя рязко се изправи и бързо изчезна сред високата трева, без дори веднъж грациозно да протегне гъвкавото си тяло. 167-ма тактическа бойна ескадрила беше пристигнала в Европа.
Когато ескадрилата изтребители отново бе сформирана — 15 години след като бе летяла за последен път, възникнаха няколко проблема. Те се дължаха на факта, че в това формирование, състоящо се от 30 човека, опитните пилоти се брояха на пръсти. Двайсет и четирима от летците бяха завършили военното училище само година преди възстановяването на бойната единица.