Има старомодни летци с оръфани бордови дневници, които спират да летят след десет хиляди летателни часа. Те могат да затворят очи и да се върнат на аеродрума с попътния вятър, който опъва плата на фюзелажа; при внезапна загуба на височина са усещали как вятърът се втурва срещу тях, беснее и подивял ги блъска. Те са преживявали това.
Но не и аз. Започнах да летя с Luscombe 8E през 1955 — за нас нямаше открити кабини и стърчащи жици. Самолетът беше шумен, херметично затворен и се движеше във високите трасета над другите самолети. Смятах, че летя.
След това видях Nieuports на Пол Манц. Докоснах дървото, плата и жиците — това бе самолетът, който бе дал възможност на баща ми да наблюдава от високо мъжете, сражаващи се долу в калта. Никога не съм изпитвал това неописуемо вълнение при докосването на Cessna 140, Tri-Pacer или дори F-100.
Докато бях летец от военновъздушните сили, се научих да управлявам новите самолети по един модерен и ефикасен начин. Тогава пилотирах Т-Birds и 86s, С-123 и F-100. Вятърът не докосна нито веднъж косата ми. Той трябваше да премине през стъклото на кабината (Внимание — не отваряй при скорост над 50 възела), след това през шлема (Господа, всеки квадратен инч от този плексиглас може да поеме налягане от 80 фунта3). Кислородната маска и смъкнатият наличник на шлема последни допринасяха за моето пълно изолиране — така съприкосновението с вятъра беше невъзможно.
Такава е сегашната реалност. Не можеш да се биеш срещу самолети Миг със SE-5, но духът на този стар самолет все още е жив. Когато приземя моя F-100 (убиваш скоростта, спускаш колесник, накланяш носа надолу, пускаш спирачния парашут, задържаш спирачките, докато усетиш антиблокиращата система на колелата), защо не мога да отида до малката затревена ивица земя и да се кача във Фокър D7, който е със 150 конски сили? Бих дал много, за да преживея това.
Моят F-100 достига скоростта на Мах, но аз не я усещам. На височина от 40000 фута еднообразният пейзаж пропълзява под допълнителния резервоар, сякаш съм в строго регламентираната скоростна зона, която отстои на 25 мили от земята. Фокър би достигнал посочените сто и десет мили в час, но на височина от 500, просто за забавление. Пейзажът няма да загуби своя цвят след издигането, само дърветата и храстите ще загубят своите очертания. Индикаторът, отчитащ скоростта, няма да бъде циферблат с премигваща червена линия някъде над една единица Мах, шумът на вятъра ще ми подскаже кога да наклоня леко носа на самолета и да го подготвя за кацане, тъй като той не се приземява сам.
— Можеш да сложиш модерен двигател в тялото на самолет от Първата световна война? Би могъл да вземеш четири-местен самолет!
Но аз не искам четириместен самолет! Аз искам да летя!
Свалих Червения барон… и какво от това?
Това не беше сън, предсказващ бури и бедствия. Нито пък фантазия. Пред краката ми зад противопожарната преграда проглушително ревеше двигател от черна стомана, летях високо над земята, над кабината ми се простираха истински криле във формата на Малтийски кръст4 и ледено бяло небе, прорязвано от светкавици, което познавах добре. Ето там пред очите ми летеше британският боен самолет SE-5 — тъмносив, с отличителни знаци в синьо, бяло и червено. Той не беше ме забелязал. Нещата се развиха по начин, който ми бе познат, тъй като бях чел старите пожълтели книги за боеве в небето. Точно по същия начин.
Пълна газ, издърпах рула докрай и се спуснах към него, прекатурвайки света около себе си с няколко помитащи преобръщания — земята с цвят на смарагд и брашненобелите облаци; вятърът се втурна обезумял срещу мен, връхлитайки косо лицето ми.
В това време бедният дявол летеше, без да е наясно какво става.
Не използвах мерника, той въобще не ми беше нужен. Центрирах самолета между изстиващите обвивки на двете картечници Шпандау върху обтекателя пред мен и натиснах спусъка на етика.
Малки лимонено-оранжеви пламъчета избухнаха от дулата на картечниците, избледняха и се изгубиха над завихрения въздух. Вражеският самолет внезапно се уголеми — там, в пространството между дулата.
4
Кръст, при който раменете имат триъгълна форма или формата на стрелки, които сочат към центъра — Бел.пр.