Почакай малко, преди да скочиш. Защото искам да ти разкажа една история. Тя е за двама души, които бяха също толкова откачени, колкото са и разумните, здравомислещите обитатели на Бедлам21. Кой би допуснал, че вместо да скочат от моста, те ще сграбчат живота, ще го зашлевят в лицето и ще го накарат да тръгне в посока, в която те желаят да вървят.
Мъжът беше Джеймс Крамър — пилот, жената — Елеонор
Фриде — редактор в издателска къща. Това, което те направиха, бе основаването на авиокомпания.
Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото Джим Крамър видя един двумоторен бомбардировач Чесна Т-50 — модел от 1941 г, който се разпадаше, изоставен на едно летище, и пожела да го спаси и съхрани.
Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото Елеонор Фриде не харесваше пътуването от Ню Йорк до нейната къща на плажа в Лонг Айлънд в нагорещени, тресящи се автомобили, които след четиричасово пътуване я задушаваха до смърт.
Ийст Айлънд Еъруейс беше основана, защото госпожа Фриде срещна господин Крамър, когато се учеше да лети. Не след дълго той дотърча, задъхан пред къщата й и започна да крещи, че е намерил бомбандировач, който трябва да бъде спасен, начинание, за което половината сума ще даде той, ако тя се съгласи да участва и добави другата половина, биха могли да направят нещо с тази машина, така че да си върнат парите, и тя веднага трябва да се махне от печката, да излезе навън и да види този самолет. И Елеонор, не смяташ ли, че това е най-красивото нещо на света и нека да не си мислим, че ще направим много пари от него, все пак има и други хора, които мразят натоварения автомобилен трафик, и те вероятно биха били достатъчни, след като закупят билети за разходка в небето, за да приключим сделката без загуби, макар и без печалба, и да спасим този самолет!
И така Елеонор Фриде видя стария самолет с два двигателя, който ги очакваше, огрян от слънцето, реши, че е прекрасен и го хареса също толкова, колкото го бе харесал и Джим Крамър, защото беше царствен, очарователен, толкова стилен. Притежаваше всички тези достойнства и струваше 7000 долара във време, когато други бомбардировачи се продаваха за 4–5 000. Все пак не се налагаше тези машини да бъдат спасявани от собственици, които не ги обичат, а пък и сумата от 7000 долара, разделена на две, възлизаше само на 3500 долара на човек. Тогава и там Ийст Айлънд Еъруейс беше основана.
Вече съществуваха компании, които свързваха летището Ла Гуардия в Ню Йорк с Ийст Хемптън, Лонг Айлънд. Е, и какво от това?
Другите превозвачи имаха модерни самолети; всеки от тях имаше по няколко модерни машини. Представете си това.
Бомбардировачът щеше да бъде щателно прегледан и най-вероятно щеше да се наложи да бъде основно ремонтиран — скъпо начинание, което щеше да глътне по-голямата част от парите, които двамата бяха спестявали цял живот. Интересно.
Щяха да са нужни много документи и големи усилия, за да бъде регистрирана компанията, налагаше се придобиване на необходимата квалификация, за получаването на сертификат, даващ право за такъв тип дейност, както и изчисляване и закупуване на застраховка. Горе-долу това е.
Статистиката показва, логиката показва, здравият разум показва без дори и сянка съмнение, че от тази нова компания не би постигнала и минимална печалба, no-скоро би работила на загуба, и то не малка загуба. Забележително.
Господин Крамър беше президент на компанията и главен пилот.
Госпожа Фриде беше директор на управителния съвет и секретар-касиер.
Светът, в който живеем сега, свят, който понякога ни отвежда до мястото на старта, всъщност не одобрява такива начинания. Не че не ги харесва, но се държи студено и незаинтересовано и започва да създава трудности, любопитен да види кога ще се провалиш и фирмата ще фалира.
— Цената на самолета се оказа твърде малка част от разходите ни — казваше госпожа Фриде, — тя е почти нищо. Ще ви покажа счетоводните книги, ако искате да хвърлите един поглед. Скрила съм ги.
Крамър работи пет месеца върху самолета заедно с авиотехници от компания в Лонг Айлънд, възстановявайки фюзелажа, инсталирайки радио и подменяйки стария интериор.
— Знаете израза „Никога не хвърляй добри пари след лоши“ — казваше той. — Е, ние пък имаме такъв: „Винаги хвърляй добри пари след лоши“. Планирахме да похарчим известна сума, за да приведем бомбардировача във форма, но сметката, която получихме, възлизаше на девет хиляди долара! Девет хиляди и триста долара. Просто невероятно. Понякога сядахме на масата напълно вцепенени и се чудехме… ти знаеш… хм.