Не изкрещях: „Умри, английско прасе“, както германските пилоти казват в книжките с комикси.
Мислех си изнервен: „По-добре е да побързаш, да избухнеш веднага, в противен случай ще стане твърде късно и ще трябва да повторим всичко отначало“.
В този миг внезапно падналата нощ погълна SE. Той подскочи и направи агонизиращо тоно5, изригвайки черен дим от двигателя, оставяйки след себе си светла огнена диря и опашка от синьо-зелен пушек, ръсейки парчета и боклуци в небето.
Префучах покрай него като куршум, вкусвайки силната миризма на изгоряло, надвесвайки се с усилие, за да наблюдавам неговото падане. Но той не падна. Тъмни талази пушек обгръщаха самолета, машината направи половин завъртане, насочи се право към мен и откри огън с неговата картечница Луис. Оранжевата светлина, проблеснала в цевта, прелетя над главата ми и затрепка в мъртвата тишина, отдалечена от центъра на тази катастрофа. Помислих си: „Да, добре го направи. Точно така би трябвало да се воюва“.
В същия момент самолетът ми се отскубна, издигайки се вертикално, точно когато ударих прекъсвача с надпис: САЖДИ (под моя двигател) и този до него с надпис: ПУШЕК. Кабината се замъгли, изпълвайки се с жълто-черен дим. Десен рул — самолетът рязко се накланя надясно, дърпам лоста докрай и той се преобръща през крило. Едно… две … три … светът се завърта неудържимо бързо. След това изравнявам самолета и правя отнемащо дъха пикиране в спирала, следвайки всеки фут от реката от гъста мъгла.
Въздухът в кабината се проясни и аз задържах самолета в хоризонтално положение, прелитайки на височина от няколкостотин фута6 над потъналите в зеленина ирландски ферми. Крие Кейгъл, който пилотираше SE-5, обърна самолета на четвърт миля оттук и разклати криле като сигнал да се присъединя към формацията, за да отлетим за вкъщи.
След като прекосихме гората от единия до другия й край и докоснахме с опашните си колела обширната морава на Западния аеродрум, реших, че изминалият ден наистина бе забележителен. След зазоряване бях свалил един германски и два британски самолета, самият аз бях ударен четири пъти — два пъти в SE-5, един път в Пфалц и веднъж в този Фокър. Това беше една вълнуваща прелюдия към живота на пилотите каскадьори, запознаване с работата, чрез която те печелят своята прехрана. Само след месец щях да преживея отново битките в небето.
Филмът беше на Роджър Корман и се казваше Фон Рихтхофен и Браун — епична картина, потопена в кръв, с малко секс, фалшифициране на историческите събития и двайсет минути снимки във въздуха, заради които няколко пилоти за малко щяха да загинат. Кръвта, сексът и моментите от историята бяха подправени, но летенето, така както винаги е било, беше истинско. През този първи ден Крие и аз научихме във въздуха това, което всеки пилот-каскадьор от времето на Криле вече знае: никой никога не предупреждава самолетите, че това е само едно забавление. Машините притихват, намаляват скоростта, преобръщат се и наистина биха се сблъскали в небето, ако ги оставиш да го направят. Никой освен пилотите не може да разбере това.
Кулата, от която се снима, е превъзходен пример. Нашата кула беше направена от телефонни стълбове и представляваше платформа, издигната на всочина от 30 фута над изъпкналата земя, наречена Гълъбовия хълм. Операторът и двама асистенти се катереха до тази платформа всяка сутрин със сладката увереност, че това е само филм и ще успеят да слязат оттам в края на снимачния ден. Те ни се доверяваха — на мен и на Крие, на Йон Хътчинсън и на още една дузина ирландски летци от Военновъздушния корпус. Това бе едно съвсем сляпо доверие… операторът се държеше така, сякаш пикиращите над главата му самолети, готови след миг да открият огън и да се хвърлят в ожесточена битка, бяха малки невинни котета.
10 часът сутринта е. Летим във формация, два фокъра D-7 и два самолета SE-5. Двигателите и вятърът дрънчат над главите ни, а там долу до върховете на крилете е самотната издатина на Хълма на гълъба със своята кула на върха и оператор с камера върху платформата.
— Тази сутрин искаме преследване на минимално разстояние един от друг — чуваме по радиото — Единият SE най-отпред, Фокърът след тях, след това вторият SE и вторият Фокър. Разбрахте ли?
— Приехме съобщението.
— Приближете се до кулата, моля, след това направете вираж и ни заобиколете така, че да можем да виждаме горната част на машините. Колкото се може по-близо един до друг, моля.