Колкото по-бърз, по-удобен и по-лесен за управление е един самолет, то толкова по-добре той приляга на техните нужди. Небето навсякъде е еднакво, то е само медиумът, чрез който се достига определана дестинация, не е нищо повече от една улица, а никой не обръща внимание на улиците, след като те го отвеждат до далечния Занаду22.
Летецът е съвсем различно същество. Човекът, който се интересува от Полета, не се устремява към отдалечените места отвъд хоризонта, а към самото небе. Той не покорява разстояния, а прекосява различните нива на удоволствието от това, че лети в небето, упражнявайки пълен контрол над машината; от това, че опознава себе си и своя самолет; от това, че може да се доближи твърде близо, почти да докосне в своето уединено и уникално пътуване онова, което наричаме съвършенство.
Авиацията с нейните въздушни коридори, електронни навигационни системи и тихо бръмчащи автопилоти, е наука. Летенето, с неговите пухтящи биплани и бързи спортни самолети, с неговата въздушна акробатика и планиране, е изкуство. Мисълта на пилота, който обитава кабините на самолети с колело на опашката, е заета с плъзгания покрай стръмни склонове, с изпълнението на красиви и опасни фигури, с принудителни кацания от ниска височина. Той знае как да пилотира самолет, използвайки дросела, руля и вратите на кабината; знае какво ще се случи, когато внезапно загуби височина и когато двигателят откаже; всяко приземяване за него е едно предизвикателство — той е недоволен, ако не успее да кацне гладко, докосвайки земята в три точки, с опашно колело, вдигащо облачета прах, след като е уцелило мишената си сред тревата.
Летенето взема връх дори когато пилотът и самолетът му са подложени на тест, изискващ максимално добро изпълнение. Безмоторният самолет, открил отвесно издигащ се поток от топъл въздух, прави опит да се задържи в небето максимално дълго, използвайки всеки тласък възходящото течение. Големите самолети Mustangs и Bearcats, направени с части от стари военни самолети, стенат и напрягат сили, за да победят в състезанието, летейки в своите коридори с 400 мили в час, забърсвайки покритата с брезент диспечерска кула на завоя. Това е летенето. В летния следобед този малък биплан, самотен в небето, се опитва да направи бъчва отново и отново. Летенето не е преодоляване на разстоянието оттук до Нантъкит, а на разстоянието оттук до съвършенството.
Глас в мрака
От доста време, откакто за първи път докоснах стартера на самолет, искам да разбера всъщност какво представлява той. След хилядите часове летене, които преживях заедно с аеропланите в хубаво и не толкова хубаво време, натрупах известни познания за тях — как ще реагират в определен момент, какво щяха или нямаше да направят. Научих кои са елементите, които се събират в едно, за да работи машината и как функционират заедно. Научих, че обвивката е занитена за стрингери, които от своя страна са закрепени към ребра и отвесни прегради. Механиката ме научи, че витлата са свързани с двигателя и че перките на турбината са разположени в балансиращи се двойки. Чувал бях, че сглобяват някои самолети, използвайки тел за балм, докато други се нуждаят от винтове, поставени на точно определени места.
Въпреки това знание, не можех да разбера какво всъщност представлява самолетът и с какво той е различен от другите машини.
Преди няколко вечери, в деня, в който отбелязах шестата година, откакто летях в небето, намерих отговора на този въпрос. Излязох да се поразходя по пистата на военновъздушната база и се облегнах на крилото на един стар мой приятел. Нощта беше много тиха, нямаше луна. Мъждивата светлина на звездите и двете премигващи предупредителни червени светлинки очертаваха силуета на потъналия в мрака хълм от едната страна на пистата. Вдъхнах миризмата на JP-4 — уханието на алуминий и звездна спокойна нощ. В тишината говорех на моя приятел — Т-33 и директно му зададох въпросите, на които нямах отговор.
— Какво си ти? Какво подтиква толкова много хора да зарежат онова, което умеят да правят, и да дойдат при теб. Защо пилеят толкова много любов и грижи по теб — една купчина от желязо и алуминий, газови тръби и хидравлична течност.
22
Идилично, екзотично място в поемата на Самуел Коулридж „Кубла Кан“, написана през 1798 г. — Бел.пр.