В кухнята хвърли укорен поглед към Мария, тя наведе глава, а той се запъти към библиотеката, Тод по петите му. Аз изостанах нарочно. Мария се зае да пълни миялнята с чинии, брадичката й леко потръпваше.
— Бихте ли ми казали какво точно видяхте? — запитах я кротко.
Тя сви рамене.
— Може би г-н Хармън право каже — може аз криво гледа — заекна леко тя, но аз съзирах изражението й отлично.
Беше видяла нещо и си вярваше.
— Я ми кажете на мен, аз пък ще повярвам — подхвърлих леко.
Тя преустанови работата си, изправи се. В очите й се мярнаха сълзи, побърза да ги избърше с престилката.
— Мъж било. Аз вижда мъж с дълга дреха — кафява, до земя виси. Така мисли. Muy sucio10. Лице? Бял. Palido, si?
— Блед.
— Si, блед. Още…
Сега внезапно се изплаши. Стисна лице с длани, закри очи, уста.
— Ей тук и тук nada — нищо. Празно. Ниесо.
— Ниесо? Не я знам тази дума.
Мария извърна глава към готвачката. Погледнах я, тя ни наблюдаваше с любопитство.
— Дела — обърна се по име към нея Мария. — Ayudame por favor explicarle lo que quiero decir.11
— Говорите испански, така ли? — запитах готвачката.
— Малко — отвърна тя.
— Тогава разбрахте ли какво иска да каже с това hueco?
— Май че не съм сигурна. Ей сегичка ще се опитам да разбера.
Дела размени няколко думи с Мария, последната задърдори оживено, размаха ръце в множество жестове. По едно време грабна поставено на лавица голямо щраусово яйце, на поставка беше с изрязан от едната страна край. В дупката бяха поставени няколко химикалки.
— Ниесо — рече Мария и потупа с пръст кухата черупка.
Лицето на готвачката светна. До преди малко изглеждаше напълно объркана. Ясно беше, че и тя не осмисляше приказките на Мария.
— Ниесо означава празно, кухо — рече тя. — Мария иска да каже, че е видяла празен човек. Кух, като черупка. Плашило някакво.
Аха. Това вече го бях чувал.
Когато се върнах в библиотеката, Джун се оглеждаше, очевидно очакваше да си ходим. Хармън се въртеше неспокойно, изглеждаше доволен да се отърве от всички нас. Тод обаче говореше по телефона в широкия коридор и ясно чух как благодари някому, преди да затвори. Върна се и тъкмо се канеше да докладва на домакина за проведения разговор, когато ме зърна и изпитателно го изгледа. Докато Хармън се колебаеше как да постъпи, аз реших да раздвижа нещата.
— Нещо май не е наред, а? — подхвърлих загрижено.
Шофьорът отново изгледа шефа си. Чакаше разрешение да говори пред външните хора.
— Е, добре де — рече Хармън. — Хайде, думай какво ти казаха.
— Обадих се в полицейското управление на Фолмът — докладва Тод, като местеше очи между мен и работодателя си. — Стори ми се нормално да запитам при тях имало ли е сигнали за нещо необичайно. Защото те редовно наглеждат нашия район, държат тукашните къщи под око.
С това сигурно искаше да каже, че имат по-специално отношение към имотите на Хармън най-вече. Защото той бе в състояние няколкократно да изкупи и продаде повечето от съседите си.
— Оказа се, че някой се е обаждал за въртяща се на пръв поглед безцелно по тукашните улици кола. Видяла му се подозрителна, а също му се сторило, че в даден миг е спирала и някъде край източната стена на имението. Изпратили патрулен автомобил, но когато полицаите пристигнали, въпросната кола не се виждала никъде. Все пак може би има нещо в онова, което е зърнала Мария?
— Съобщено ли е за марката, за номера? — отново запитах.
Тод поклати глава отрицателно.
— Не. Колата била от средните по размери. Червена.
Изглежда, Хармън усети промяна по лицето ми, защото веднага запита.
— Това, изглежда, ви говори нещо, нали?
— Може би — рекох тихо. — Франк Мерик, същият човек, който тормозеше Ребека Клей, кара червена кола. Щом аз стигнах до връзката между вас и Клей, тогава защо и той да не го е направил?
— Думата връзка не е точна — побърза да ме поправи домакинът. — Тук става дума за приятелство. Даниъл Клей беше мой приятел. И ако този човек на име Мерик поиска да ме запита относно него, то и на него ще кажа същото, което казах и на вас.
Закрачих към вратата, надзърнах навън към покритата с каменна настилка алея. Осветена бе от две страни — от самата къща и от разположените отвън мощни тела. Мерик сигурно е бил, кой друг? Но пък даденото от Мария описание не пасваше. Оставаше друга вероятност: Мерик бе идвал, но не сам.