Какво благородно небе тази вечер, бледосиньо до кобалтово, до наситено лилаво и огромните планини от облаци с цвят на мръсен лед, с нежни бакърени очертания в периферията, пътуват от запад на изток, далечни, внушителни, безмълвни. Небе, което Пусен обича да рисува над неговите възвишени драми за смърт, любов и загуби. Виждат се и ясни пролуки; чакам да се появи някоя с формата на птица.
В главата или в сърцето? Ето ти дилема.
Тате, портата е отворена.