Тя измъкна дървен кухненски стол и той й благодари, като коленичи, за да си свали обущата, като очите му изобщо не бяха върху броячите, а върху връзката с ключове на чистачката на масата. Мислеше усилено как да я разсее, за да излезе от стаята, когато мобилният й телефон внезапно иззвъня.
Той видя как жената извади малка зелена „Нокия“ от чантата си, погледна дисплея, а после, видимо разтреперана, каза „Да, Даница?“, последвано от гневно бърборене на някакъв език, който той не разпозна. След няколко минути кавгата й с Даница, изглежда, се задълбочи. Тя закрачи напред-назад из кухнята, като все повече повишаваше глас, после се изкачи и застана на стъпалата към всекидневната, където разговорът премина в стопроцентово надвикване.
Отмести поглед от него за по-малко от минута, но това му беше повече от достатъчно, за да протегне бързо ръка, да грабне ключа, да го натисне в тенекиена кутийка с мек восък, която криеше в дланта си, и да го върне на масата.
72
Молинг Хаус — щабът на съсекската полиция, беше на петнайсет минути път с кола от офиса на Грейс. Представляваше разнороден комплекс от сгради, разположен в покрайнините на Луис — центъра на Източен Съсекс, откъдето се извършваше администрирането и основното управление на петте хиляди офицери и служители на полицейските сили.
Доминираха две сгради. Едната — триетажна футуристична постройка от стъкло и тухли, където бяха контролният център, бюрото за регистрация и разследване на престъпленията, центърът за повиквания и командният полицейски център, както и по-голямата част от компютърния хардуер на полицията. Другата беше внушителна постройка от червени тухли в стил кралица Ан47, някогашна господарска къща, а сега регистриран паметник на културата, поддържана във великолепно състояние, която беше дала името си на щаба. Макар че се намираше до няколко разхвърляни автомобилни паркинга, едноетажни панелни сгради, модерни нискоетажни постройки и една висока сграда без прозорци, с висок комин, която винаги приличаше на Грейс на йоркширска текстилна фабрика, сградата на щаба стоеше някак си в гордо уединение. Вътре бяха разположени офисите на началника на полицията, заместник-началника на полицията и помощник-началниците на полицията, към които се числеше Алисън Воспър, заедно с помощния им персонал, както и редица висши служители, които работеха тук временно или постоянно.
Офисът на Воспър беше на приземния етаж в предната част на сградата. Многокрилният му прозорец гледаше към чакълена автомобилна алея и кръгла морава зад нея. Докато вървеше насам, Грейс зърна един дрозд да се къпе под пръскалото на моравата.
Всички приемни имаха красива дървения, фина мазилка и внушителни тавани, старателно реставрирани, след като пожар едва не унищожи сградата преди няколко години. Някога къщата била строена както за да предложи комфортен живот на обитателите си, така и да внуши на посетителите колко богат е собственикът й.
Сигурно е хубаво да работиш в такова помещение, помисли си той, в този спокоен оазис, далеч от претъпканите пещероподобни пространства на Съсекс Хаус. Понякога си мислеше, че би могъл дори да получи удоволствие от отговорността и властта, които вървяха в комплект с всичко това, но неизменно започваше да се чуди дали пък щеше да се оправи с политиката. Особено онази проклета и коварна политическа коректност, която началниците трябваше да умеят да прилагат сервилно. В този момент обаче го занимаваше не толкова повишението, колкото как да избегне понижението.
Преди няколко години заради резките промени в настроението на Алисън Воспър някакъв шегаджия беше я кръстил „№27“ — по аналогия с някакво сладко-кисело блюдо в местното китайско ресторантско меню, и прякорът й остана. Помощник-началникът на полицията можеше днес да ти бъде най-добрата приятелка и най-лошият враг утре. И май от доста време насам за Грейс важеше само последното, мислеше си той, застанал пред бюрото й, примирен с факта, че тя рядко канеше посетителите си да седнат, за да бъдат срещите кратки и делови.
Затова остана изненадан, от което пък сърцето му зловещо се сви, когато без да вдига поглед от някакъв документ, завързан със зелен канап, тя му посочи да седне на едно от двете кресла до огромното писалище от лъскаво розово дърво.
В началото на четирийсетте си години, с късо и строго подстригана руса коса, която обрамчваше сурово, но донякъде привлекателно лице, Воспър беше облечена впечатляващо в трептяща от белота блуза, закопчана догоре въпреки жегата, и шит по поръчка тъмносин костюм с малка диамантена брошка, забодена на ревера.
47
Популярен архитектурен стил от XIX век под влиянието на Норман Шоу, влиятелен британски архитект от викторианската епоха. — Бел.прев.