Както винаги сутрешните национални всекидневници бяха разхвърляни по бюрото. Грейс надушваше обичайния, леко кисел дъх на парфюма й, който се смесваше с много по-сладката миризма на свежо окосена трева, долитаща с благословения бриз през отворения прозорец.
В едно отношение беше безпомощен. Всеки път, когато влезеше в този офис, самоувереността му се изпаряваше както в детските години, когато го викаха в кабинета на директора. А фактът, че тя продължаваше да не му обръща внимание и да чете, го изнервяше все повече с всяка изминала минута. Той се вслуша в съскането на пръскачката отвън. После в две съвсем слаби позвънявания на нечий мобилен телефон в друга стая.
Мюнхен щеше да бъде първата точка в атаката на Алисън Воспър и той се беше подготвил — макар и малко нескопосно — как да се брани. Но когато най-сетне тя вдигна поглед към него, дари го с приятна, макар и не преливаща от радост усмивка.
— Извинявай, Рой — каза. — Чета тази проклета директива на ЕС за стандартизирано отношение към бежанците, извършили престъпления. Не исках да си изгубя нишката. Какъв боклук е това! — продължи тя. — Не мога да повярвам, че толкова много пари на данъкоплатците… твоите и моите… се пилеят за такива неща.
— Абсолютно вярно! — каза Грейс може би с малко повечко готовност и в предпазливо очакване изражението й да се промени, когато тя стовари върху му поредния си ядрен заряд.
Тя вдигна юмрук.
— Няма да повярваш колко време губя да чета такива неща… вместо да си гледам работата да помагам на съсекската полиция. Започвам наистина да мразя ЕС. Ето ти една интересна статистика — знаеш ли нещо за речта от Гетисбърг48?
— Да. Нещо повече, може би мога да я цитирам наизуст… бях я научил в училище за една писмена работа.
Тя почти не обърна внимание на думите му. Вместо това разпери длани на писалището си, като че искаше да се закотви.
— Тази реч на Ейбрахам Линкълн, довела до най-свещените принципи в света „свобода“ и „демокрация“, заложени в Американската конституция — Воспър замълча и отпи малко вода. — Та тази реч била не повече от триста думи. Знаеш ли колко думи има директивата на ЕС за размера на зелките?
— Не.
— Шейсет и пет хиляди думи!
Грейс се ухили, клатейки глава.
Тя му се усмихна по-топло, отколкото си спомняше да му се е усмихвала досега. Помисли си дали пък не е на някакъв антидепресант. После сменяйки рязко темата, но все още в добро настроение, го попита:
— Та как беше в Мюнхен?
Отново нащрек, с вдигнат гард, Рой отговори:
— Ами всъщност нещо като норвежки омар.
Тя свъси вежди.
— Моля? „Норвежки омар“ ли каза?
— Използвам този израз за нещо, което е под очакванията ми.
Тя наклони глава, все още навъсена.
— Не разбирам.
— Преди няколко години бях в един ресторант в Дансинг. В менюто имаше нещо, описано като „норвежки омар“. Поръчах го в очакване на хубаво парче омар. Но всъщност получих три скариди колкото малкия ми пръст.
— Оплака ли се?
— Да и пред мен се изправи съсекският Базил Фолти49 със стара готварска книга в ръка, който заяви, че точно тези скариди се наричали някога „норвежки омар“.
— Звучи ми като ресторант, който е най-добре да се избягва.
— Освен ако не държиш особено да се разочароваш.
— Така е — тя се усмихна отново, не толкова топло, като че разбирайки, че тя и мъжът насреща й винаги щяха да бъдат на различни планети. — Значи да разбирам, че не си намерил жена си в Мюнхен?
Чудейки се откъде ли знаеше, че точно това е била мисията му, той поклати глава.
— Колко време мина?
— Малко повече от девет години.
Тя като че ли щеше да каже още нещо, но вместо това напълни отново чашата си.
— Искаш ли вода? Чай? Кафе?
— Няма нужда, благодаря. Как минаха вашите почивни дни? — каза, бързайки да отдалечи темата от Санди и продължавайки да се чуди защо го беше извикала тук.
— Бях на една конференция за помощник полицейски началници в Бейсингсток на тема подобряване ефективността на полицията… или по-скоро за подобряване на представите на обществеността за ефективността на полицията. Поредният козметичен номер на Тони Блеър. Група хлъзгави гуру в областта на маркетинга, които ни обясняваха как да поднасяме резултатите си и как да изработваме стратегии и да движим процеса — тя сви рамене.
— И каква е тайната? — попита Грейс.
— Най-напред да се късат най-достъпните плодове — мобилният й телефон зазвъня. Тя погледна дисплея и рязко прекъсна разговора. — Така или иначе, в момента убийствата все още са с приоритет. За какъв напредък става дума? И между другото ще присъствам на пресконференцията тази сутрин.
48
Знаменитата реч за демокрацията на президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, произнесена на 19 ноември 1863 година. Бел.прев.
49
Главен герой в британската ситуационна комедия „Фолти Тауърс“, сноб и параноик. Бел.прев.