Потинг превърташе някакъв запис. Грейс гледаше на екрана как Потинг, Дзафероне и още един мъж излизаха на заден ход от стаята в ускорен каданс, като изчезваха през вратата един подир друг. Потинг спря записа, после го пусна пак и всеки един от тримата се появи отново, този път влизайки през вратата.
— Опитвал ли си да си направиш профил в „МайСпейс“50, Рой? — попита той внезапно.
— В „МайСпейс“ ли? Струва ми се, че съм малко стар за профил в „МайСпейс“.
Потинг поклати глава.
— Той е за всякакви възрасти. Във всеки случай Ли е само на двайсет и четири. Направихме си общ профил. Норма-Ли. Разбираш ли? Вече има трима тайландски приятели в Англия — единият е в Брайтън. Хубаво е, не мислиш ли?
— Гениално — отвърна Грейс, като по-скоро се мъчеше да избегне дъха на Потинг, отколкото разговора.
— Имай предвид — изкиска се Потинг, — че там има едни засукани пубертетен. Ау-у-у!
— А аз си мислех, че сега си щастливо оженен мъж… с тази твоя нова булка.
За миг Потинг му се стори истински щастлив, а приличното му на мопс лице се нагъна в изражение на доволство.
— Тя е голяма работа, ще ти кажа, Рой! Научи ме на някои нови номера. Мамка му! Някога спал ли си с ориенталка?
Грейс поклати глава.
— Ще го приема на вяра.
Опитваше се да се концентрира върху екрана. Да изтласка Санди от главата си и да се съсредоточи върху работата си. На плещите му тегнеше голяма отговорност, а това как ще подходи към събитията през следващите няколко дни щеше да се отрази сериозно върху кариерата му. Съзнаваше, че при голямата публичност на този случай не само критичният поглед на Алисън Воспър беше прикован в него.
На екрана слаб, ъгловат мъж сядаше в единия от трите червени стола в стаята за разпити. Имаше поразително лице, по-скоро интересно, отколкото красиво, с невчесана, рошава коса и брадичка като на холандски заселник. Носеше размъкната, пусната свободно хавайска риза, сини джинси и кожени сандали. Беше блед като човек, който прекарва твърде голяма част от лятото затворен сред четири стени.
— Това любовникът на Кати Бишоп ли е? — попита Грейс.
— Да — отговори Потинг. — Барти Чанселър.
— Педалско име — каза Грейс.
— Педалско момче — отвърна Потинг и включи звука. Грейс се загледа в протичащия разпит, като и двамата детективи често си записваха нещо в бележниците. Въпреки странния си външен вид Чанселър говореше с уверен, леко високомерен акцент на човек, завършил частно училище, като езикът на тялото му не издаваше напрежение, а самоувереност и единствената проява на нерви бе, че от време на време въртеше една тъкана гривна на китката си.
— Мисис Бишоп говорила ли ви е някога за съпруга си, мистър Чанселър? — попита го Потинг.
— Разбира се, че да.
— Това доставяше ли ви удоволствие? — попита Дзафероне.
Грейс се усмихна. Арогантният млад детектив вършеше точно онова, което Грейс се надяваше, че ще свърши… изнервяше Чанселър.
— Какво точно имате предвид с този въпрос? — попита Чанселър.
Дзафероне задържа погледа му.
— Доставяше ли ви удоволствие фактът, че спите с жена, която мами съпруга си?
— Тук съм, за да помогна при разпитите да намерите убиеца на милата ми Кати. Не мисля, че този въпрос е уместен.
— Ние ще преценим кое е уместно и кое не, сър — отговори Дзафероне спокойно.
— Дойдох тук доброволно — каза Чанселър, очевидно ядосан и повишавайки глас. — Не ми харесва вашият тон.
— Сигурно сте много разстроен, мистър Чанселър — включи се Потинг любезно, играейки класическото добро ченге срещу лошото ченге на Дзафероне. — Разбирам отчасти онова, което преживявате. Много ще ни помогнете, ако ни разкажете за естеството на отношенията между мистър и мисис Бишоп.
Известно време Чанселър игра с гривната си.
— Този мъж е животно — каза той внезапно.
— В какъв смисъл? — попита Потинг.
— Да не би да е биел мисис Бишоп? — попита Дзафероне. — Или да я е насилвал?
— Физически не, но умствено. Все я критикуваше… за начина, по който изглежда, как си стопанисва дома… малко си пада маниак. И е изключително ревнив… затова тя беше особено внимателна. И… — той замълча за миг, като че ли се колебаеше да добави ли още нещо. — Е… не знам дали това е важно, но тя ми каза, че е доста извратен.
— В какъв смисъл? — попита Потинг.
— Сексуално. Обича да връзва. Да използва фетиши.
— Какви фетиши? — отново попита Потинг.
— Кожа, гума… такива неща.
— И тя ви е разказала всичко това? — попита Дзафероне.
— Да.
— Това възбуждаше ли ви?
— По дяволите, какъв е този въпрос? — подскочи Чанселър.
50
Сайт, на който можете да си направите личен профил, като дадете информация, снимки и да потърсите или поканите приятели. Бел.прев.