— Можете ли да ми кажете за какво става дума? — обърна се към двамата.
Но докато говореше, вратата се отвори. Брансън мина през нея. Детектив Никол посочи с ръка на Бишоп да го последва.
— Насам, сър.
Бишоп влезе в голямо кръгло помещение, доминирано от издигнат в средата отсек като команден център за филма „Стар Трек“, помисли си Бишоп, изненадан от футуристичния му вид. Беше направен от лъскав, пръскан композитен материал, който му напомняше за гранитните работни плотове, които Кати беше избрала за невъобразимо скъпата им кухня. Няколко мъже и жени, няколко полицаи и персоналът на „Релайънс Секюрити“51, облечени в униформени бели ризи с черни еполети, седяха пред отделни компютри в отсека. От външната страна на извънредно ярко осветеното помещение бяха разположени тежки зелени врати с вътрешни прозорци, които гледаха към чакални.
Цареше дисциплинирано спокойствие. Бишоп забеляза, че отсекът беше проектиран с издължени ръкави пред всяко работно място, за да се отделят местата едно от друго. Татуиран младеж с обръсната глава и размъкнати дрехи стоеше нещастно между двама униформени полицаи в един такъв ръкав. Всичко изглеждаше абсолютно сюрреалистично.
После по една централна конзола го отведоха в облицовано с мрамор пространство и тезгях на височината на врата му. Зад него седеше пълен, късо подстриган мъж по риза. Черната му вратовръзка беше забодена със златна игла на английския отбор по ръгби, който притежаваше облигации в Туикънам, сети се той.
На синия екран на монитора, поставен отпред, точно под нивото на очите му, Бишоп прочете:
БРАЙТЪНСКИ ЦЕНТЪР ЗА ОБРАБОТКА НА ЗАДЪРЖАНИТЕ
НЕ ОСТАВЯЙТЕ ПРЕДИШНИТЕ НАРУШЕНИЯ ДА ВИ ТОРМОЗЯТ ОТНОВО.
С ВАС ЩЕ РАЗГОВАРЯ ПОЛИЦИЕЙСКИ СЛУЖИТЕЛ, ЗА ДА ПРИЗНАЕТЕ И ДРУГИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО СТЕ ИЗВЪРШИЛИ.
Брансън изложи на надзирателя обстоятелствата на ареста на Бишоп. После мъжът по риза се обърна директно от по-високото си място долу към него с безразличен глас, лишен от емоции.
— Мистър Бишоп, аз съм надзирател. Чухте какво казаха. Считам, че арестът ви е бил законен и необходим. Разрешавам задържането ви с цел осигуряване и запазване на доказателства и за да могат да ви разпитат съгласно обвиненията.
Бишоп кимна, без да знае какво да отговори в момента.
Надзирателят му връчи сгънат жълт лист, формат А4, под надслов СЪСЕКСКА ПОЛИЦИЯ, ОБЯВЕНИ ПРАВА.
— Това може да ви бъде от полза, сър. Имате право да информирате някого за ареста си и да се срещнете с адвокат. Ще искате ли служебен адвокат или свой собствен?
— Може ли, моля, да се обадите на мистър Глен Мишон да му кажете, че няма да мога да дойда на вечеря тази вечер?
— Може ли да ми дадете номера му?
Бишоп му даде номера. После каза:
— Бих искал да говоря с адвоката си Робърт Върнън от „Елис, Черил и Ансел“.
— Ще се обадя от ваше име — каза надзирателят. — Междувременно разрешавам на арестувалия ви полицай, детектив сержант Брансън, да ви претърси — след което надзирателят извади два зелени пластмасови подноса.
За свой ужас Бишоп видя детектив сержант Брансън да навлича чифт латексови хирургически ръкавици. Брансън започна да го опипва от главата. От горния джоб на Бишоп извади очилата му за четене и ги постави на подноса.
— Хей! Имам нужда от тях… не мога да чета без очила! — каза Бишоп.
— Съжалявам, сър — отговори Брансън. — Трябва да ги отстраня заради собствената ви безопасност.
— Не ставайте смешен!
— Може би по-късно надзирателят ще ви разреши да ги оставите, но засега трябва да идат в торбата с вашите принадлежности — отвърна Брансън.
— Не ставайте глупав! Няма да се самоубия! И как, по дяволите, да прочета този документ без тях? — каза Бишоп, размахал листа А4 в лицето му.
— Ако се затруднявате с четенето, ще уредя някой да ви го прочете на глас, сър.
— Вижте, хайде да бъдем разумни по този въпрос!
Игнорирайки нееднократните молби на Бишоп да му върнат очилата, Брансън му взе ключа от хотела, портфейла, мобилния телефон и блекбърито, като поставяше всеки предмет на подноса. Надзирателят си отбеляза всички вещи, преброи наличните пари в портфейла му и записа това отделно.
Брансън махна венчалната халка на Бишоп, часовника му „Марк Якобс“ и една медна гривна от дясната китка и също ги постави на подноса.
После надзирателят връчи на Бишоп един формуляр с описа на неговите вещи и химикалка за подпис.
— Вижте какво — каза Бишоп, подписвайки се с явна неохота, — идвам с желание да ви помогна да проведете разпитите си. Но това е смехотворно. Трябва да ми оставите инструментите на моята работа. Трябва да имам електронна поща, телефона и очилата си, за Бога!