Третата снимка беше на Клео Мори, която си тръгваше от главния вход на моргата на Брайтън и Хоув.
Кръст нямаше.
Грейс извади мобилния си телефон от джоба и набра домашния й номер. Тя му отговори на третото позвъняване.
— Клео, добре ли си?
— Добре съм — отговори му тя. — Никога не съм била по-добре.
— Слушай ме — каза той. — Говоря сериозно.
— Слушам те, старши детектив Рой Грейс — завали тя думите. — Попивам всяка дума.
— Искам да заключиш входната си врата и да й сложиш веригата.
— Да заключа входната врата — повтори тя като ехо. — И да сложа веригата.
— Искам да го направиш сега, чу ли? Докато съм на телефона.
— Толкова обичаш да командваш поняффога, старши детектив! Добре, ставам от дивана и отивам до входната врата.
— Моля те, сложи веригата.
— Т’фа правя в момента!
Грейс чу как изтрака веригата.
— Не отваряй вратата на никого, чу ли? На никого, докато не дойда при теб. Чу ли?
— Да не отварям вратата на никого, докато не дойдеш при мен. Разбрах.
— Ами вратата за терасата на покрива ти? — попита той.
— Тя винаги е заключена.
— Ще я провериш ли?
— Веднага — а после, повтаряйки шеговито нареждането му, каза: — Да се кача на терасата. Да проверя заключена ли е вратата.
— Нали няма друга външна врата?
— Не и от последния път, когато проверявах.
— Ще дойда възможно най-бързо.
— Постарай се! — изфъфли тя и затвори.
— Дадоха ти много добър съвет — каза един глас зад гърба й.
115
Вените на Клео като че ли се наляха с ледена вода. Тя се обърна ужасена.
На сантиметри зад нея стоеше висока фигура с раздвоен чук за вадене на гвоздеи. Беше облечена от главата до петите в маслиненозелен защитен костюм, който смърдеше на пластмаса, латексови ръкавици и противогаз. Изобщо не можеше да види лицето му. Взираше се в две кръгли, тъмни стъкла, монтирани в свободно прилепващия сив материал, с черен метален филтър отдолу като зурла. Приличаше на мутант, на злобно насекомо.
През стъклата различаваше с мъка очите. Това не бяха очите на Ричард. Не бяха очи, които познаваше.
Боса и с чувството, че е абсолютно беззащитна, тя направи крачка назад, изтрезняла на мига, разтреперана, с писък, заседнал дълбоко в гърдите й. Направи още една крачка назад, опитвайки се отчаяно да мисли разумно, но мозъкът й даваше накъсо. Гърбът й се опря във вратата, притисна се в нея, като се чудеше щеше ли да й стигне време да я отвори и да извика за помощ.
Само че току-що беше сложила проклетата верига, нали?
— Не мърдай и няма да те нараня — каза той с приглушен глас като на далек57.
Как ли пък не — помисли си тя. — Застанал си в къщата ми с чук в ръка и нямаш намерение да ме нараняваш.
— Кой… кой… кой? — думите изригнаха от устата й като струи във висок регистър. Очите й диво прескачаха от маниака пред нея към пода и стените в търсене на оръжие. После осъзна, че все още държи мобилния си телефон. На него имаше копче за интерком, което тя беше натискала няколко пъти погрешка и което караше деривата в стаята й да звъни като луд. Опитвайки се отчаяно да си спомни къде беше копчето, тя натисна тайно. Нищо не се случи.
— Имаше късмет да се отървеш с колата, нали, кучко? — дълбокият приглушен глас беше жлъчен.
— Кой… кой… — тресеше се толкова силно, с нерви, свити вътре на възли, които стягаха гърлото й като с въже всеки път, когато се опитваше да проговори.
Натисна второ копче. Веднага над тях се чу пронизителен звън. Той вдигна лице към тавана, разсеял се само за миг.
И в този миг Клео скочи и го удари отстрани по главата с всичка сила с телефона. Чу се едно „прас“. Чу го как изгрухтя от шок и болка и го видя да залита настрани, като за миг си помисли, че ще падне. Чукът падна от ръката му и изтрака върху дъбовия под.
Вътре от това нещо се виждаше лошо, осъзна милиардерът на време, като се дръпна рязко. Беше грешка. Липсваше му периферно зрение. Не виждаше проклетия чук. Виждаше само кучката с вдигната ръка, стиснала счупения си телефон. После тя се хвърли към пода и тогава той видя чука да просветва точно пред нея.
О, не, няма да можеш!
Той се хвърли към десния й крак, хвана босия й глезен, който стърчеше от джинсите, и го дръпна назад, като я усети как се извива, силна, жилава, бореща се като голяма риба. Видя чука и отново го изгуби от поглед. После внезапно зърна проблясък от стомана пред лицето си и остра болка в лявото рамо.