— Ja, окей, супер! — каза и отвори вратата си.
Докато вървяха по прашната улица в изгарящата сутрешна жега, над тях се събираха облаци. Грейс със свалено и преметнато през рамо сако се огледа за бар или кафене. Въпреки притока на адреналин чувстваше се изморен и жаден и нямаше да му навреди малко вода и кофеинов удар. Но осъзна, че не иска да пилее безценното си време, бързаше да стигне до мястото, до онзи черен кръг на размазаната карта.
За девет години това беше единственото положително разпознаване на жената, която толкова много обичаше.
С все по-забързана крачка те вървяха с Кулен към голямо езеро. Кулен го поведе по един мост и после наляво по една алея, езерото с някакъв дървен остров останаха от дясната им страна, а отляво се простираше гъста гора. Грейс вдъхна сладкия аромат на трева и листа, наслаждавайки се на внезапния възхитителен хлад на сянката и лекия бриз от водата.
Покрай тях минаха двама велосипедисти, после младеж и момиче на ролкови кънки, които оживено си говореха. Малко след това притича на подскоци едър френски пудел със сърдит мъж с коса, сресана на път в средата на главата, и очила от черупка на костенурка, който тичаше подире му и викаше „Адини! Адини! Адини!“. После се зададе много целеустремена жена от скандинавски произход, упражняваща спортно ходене, около шейсетте, облечена в яркочервена ликра, стиснала зъби и потракваща с щеки по асфалтовата алея. След завоя пред тях се разкри целият ландшафт.
Грейс видя огромен парк, гъмжащ от хора, а зад острова езерото сега изглеждаше много по-голямо, отколкото му се стори отначало — около половин миля и няколкостотин метра широко. По водата плаваха десетки лодки — елегантни дървени гребни лодки с клинкерна обшивка и водни колела от фибростъкло в бяло и синьо, както и цели флотилии патици.
Хората се трупаха по пейките покрай водата и навсякъде лежаха плажуващи, на всеки сантиметър трева, някои със слушалки на айподи в ушите, други — с радиоапарати, като слушаха музика или, както си помисли Грейс, се опитваха да изключат неспирните крясъци на децата.
И навсякъде имаше блондинки. Дузини. Стотици. Очите му се плъзгаха от лице на лице, като ги оглеждаха и отхвърляха едно подир друго. Две малки момиченца претичаха пред тях — едното носеше фунийка сладолед, а другото пищеше. Тежко дишащ мастиф седеше и точеше лиги. Кулен спря до пейка, на която седеше мъж с разкопчана от долу до горе риза и четеше книга, като я държеше на неудобно разстояние в опънатата си ръка, изглежда, беше забравил очилата си.
Грейс видя до езерото голям, привлекателен — макар и малко сладникав на вид — павилион, в стил, който би могъл да бъде интерпретация на английска селска къща със сламен покрив. Тълпи хора седяха на масите пред бирарията отвън, а вляво имаше малък хангар за лодки и дървена палуба с няколко лодки, завързани за нея, и едно водно колело, извадено от водата и обърнато настрани.
Грейс изведнъж усети прилив на адреналин, когато осъзна какво виждаше. Това беше мястото! Тук Дик Поуп и жена му Лесли смятаха, че са видели Санди. Били са в една от тези дървени гребни лодки. И са я забелязали в бирарията.
Принуждавайки германеца да забърза стъпки, Грейс го поведе по асфалтовата алея, която обикаляше езерото, покрай редицата от пейки, като гледаше през водата, оглеждаше всеки плажуващ, всяко лице на всяка пейка, всеки велосипедист, тичащите за здраве, ходещите или каращите ролкови кънки около тях. Няколко пъти видя дълга руса коса около лице, което му напомняше за Санди, и се втренчваше в него като кучето на Павлов, само за да го отхвърли при повторно вглеждане.
Тя може да си е отрязала косата. Може да я е боядисала в друг цвят.
Минаха покрай елегантен паметник на едно възвишение. Той прочете имената, гравирани отстрани „Фон Вернек… Людвиг I…“. После, когато стигнаха до павилиона, Кулен се спря пред няколко менюта, закачени на елегантна дъска във формата на щит.
— Искаш ли да хапнем нещо? Можем да влезем вътре в ресторанта, където е по-хладно, или пък навън.
Грейс хвърли поглед на редиците маси на дървени подпори, претъпкани с хора — някои под сянката на дърветата, други под голяма зелена тента, но повечето на открито.
— Бих предпочел да съм навън… да се оглеждам.
— Да. Разбира се. Първо ще пийнем нещо… какво искаш?
— Предпочитам немска бира — каза Рой с усмивка. — И кафе.
— Weissbier35 или Helles36! Или може би искаш Radler37 — или може би Russn38?
35
Бяла бира, обикновено по-лека, която се произвежда от пшеничен малц, характерна за Бавария. — Бел.прев.