— Бих искал голяма студена бира.
— Mass!
— Mass ли?
Кулен посочи двама мъже, които пиеха на една маса от чаши с размер на комини.
— Нещо по-малко?
— Половин Mass!
— Чудесно. Какво ще пиеш ти? Аз черпя.
— Не, когато си в Германия, аз плащам! — каза Кулен твърдо.
Всичко наоколо беше направено много красиво, помисли си Грейс. Елегантни електрически стълбове обикаляха езерото, външните помещения, където се помещаваха барът и кухнята, бяха наскоро боядисани в тъмнозелено и бяло; имаше екстравагантна бронзова статуя върху мраморен пиедестал на гол плешив мъж със скръстени ръце и мъничък пенис; подредени пластмасови кофи и зелени кошчета за боклук, където да се изхвърлят празните пластмасови чинии и отпадъците, и бирени чаши, и учтиви надписи на немски и английски.
Под дървен навес седеше касиер, който обслужваше дълга опашка. Сервитьори и сервитьорки с червени панталони и жълти ризи почистваха остатъците по масите. Грейс остави немския полицай да се реди на бара и се дръпна малко встрани, изучавайки внимателно картата, като се опитваше да определи по нея на коя точно от стотиците дървени маси за по осем души може би беше седяла Санди.
Трябва да имаше няколкостотин души, седнали около масите, прецени той, като нищо петстотин, може би повече и всички почти без изключение имаха пред себе си голяма халба бира. Надушваше бирата във въздуха, наред с миризмата на дим от цигари и пури и изкусителната миризма на пържени картофки и месо на скара.
Санди понякога пиеше през лятото по една студена бира и когато го правеше, често се шегуваше, че това се дължало на немското й потекло. Сега Грейс започваше да я разбира. Започваше също така да се чувства много странно. Дали от умората, или от жаждата, или просто от невероятния факт, че е тук? Имаше смехотворното усещане, че нарушава частното пространство на Санди, че всъщност не е желан тук.
Изведнъж откри, че се вглежда в строго лице, което като че ли не беше съгласно с мислите му и го упрекваше за това. Беше сив бюст на брадат мъж, напомнящ за статуите на древните философи, които често виждаше в магазините за стари вещи и при разпродажбите от багажниците на колите. Той беше все още в началото на философското си образование, но този мъж определено му приличаше на един от тях.
После забеляза името „Пауланер“, изписано релефно на ъгловия камък, а в това време се приближи Кулен с две бири и две кафета на един поднос.
— Окей, реши ли къде искаш да седнеш?
— Този мъж, Пауланер, той германски философ ли е?
Кулен му се ухили.
— Философ ли? Не мисля. Пауланер е името на най-голямата пивоварна в Мюнхен.
— А — каза Грейс, като определено се почувства като глупак. — Добре.
Кулен му посочи една маса до водата, където се освобождаваха няколко места от група младежи, които ставаха и мятаха на гръб раниците си. — Искаш ли да седнем там?
— Великолепно.
Докато вървяха към масата, Грейс оглеждаше хората наоколо. Масите бяха претъпкани с мъже и жени на различна възраст — от юноши до възрастни хора, — всички в неангажиращо облекло, предимно тениски, размъкнати ризи или с голи гърди, в шорти или джинси и почти всички със слънчеви очила, бейзболни шапки, шапки с клепнали периферии или сламени шапки. Пиеха от еднолитрови или половинки халби, ядяха в чинии кренвирши и пържени картофки или пък ребърца, или сирена с размер на тенисна топка или пък нещо, което изглеждаше като руло с кисело зеле.
Тук ли беше дошла Санди в началото на седмицата? Идваше ли тук редовно, минавайки покрай голата бронзова статуя на пиедестала и брадатата глава във фонтана, който рекламираше Пауланер, за да пие бира и да гледа езерото?
И с кого?
Нов мъж? Нови приятели?
И ако беше жива, какво ли мислеше? Какво си мислеше за миналото, за него, за съвместния им живот, за всичките им мечти и обещания и преживени заедно моменти?
Той извади картата на Дик Поуп и отново погледна размазания кръг, като се ориентираше.
— До дъно!
Кулен, сложил авиаторски очила, беше вдигнал чаша. Грейс вдигна своята.
— Skol!39
Клатейки любезно глава, немецът каза:
— Не, ние казваме Prost!40
— Prost! — отвърна Грейс и чукнаха чашите си.
— За успеха — каза Кулен. — Или може би, мисля, искаш не точно това?
Грейс се изсмя късо и горчиво, чудейки се подозираше ли германецът колко вярно беше последното. И почти като по сценарий телефонът му избибипка два пъти.
Беше съобщение от Клео.