— Не — той беше на път да добави нещо, когато Кулен се пресегна през Грейс, за да посочи една доста невзрачна сграда.
— Задръж за момент — Грейс закри слушалката.
— Bierkeller45, от която изхвърлили Хитлер, защото не си платил сметката! — каза Кулен. — Така казват!
— Току-що минавам покрай кръчмата на Адолф Хитлер — информира Грейс приятеля си.
— Така ли? Ами продължавай нататък. Ние имаме проблем.
— Казвай, де.
— Голям. Страхотен. Разбра ли?
— Целият съм в слух.
— Звучиш ми ядосан. Да не си пил?
— Не — отговори Грейс, като се стегна. — Казвай.
— Имаме още едно убийство — изстреля детектив сержантът. — Сходно е с това на Кати Бишоп.
И изведнъж Рой Грейс седна изправен като бастун.
— С какво е сходно?
— Млада жена… на име Софи Харингтън, е намерена мъртва с газова маска на лицето.
По гръбнака на Грейс премина студена тръпка.
— Мамка му. Какво още знаеш?
— Какво още ти трябва? Казвам ти, човече, че трябва да довлечеш задника си тук.
— Имате си инспектор Мърфи. Тя може да се оправи.
— Дубльорка ти е — каза Брансън пренебрежително.
— Щом искаш, наричай я така. Що се отнася до мен, тя е моят заместник старши следовател.
— Нали знаеш какво казвали за дубльорката на Грета Гарбо?
Опитвайки се да се сети за някой филм, който е гледал с тази легенда на екрана, Грейс отвърна раздразнително:
— Не, какво казват?
— Че дубльорката на Грета Гарбо можела да прави всичко, което прави Грета Гарбо, с изключение на онова, което прави Грета Гарбо.
— Много ласкателно.
— Схвана ли?
— Схванах.
— В такъв случай качи си задника на следващия самолет. Алисън Воспър си мисли, че ти е докопала скалпа. Не давам пет пари за тези политически ходове, но давам пет пари за теб. И имаме нужда от теб.
— Сети ли се да нахраниш Марлон?
— Марлон ли?
— Златната рибка.
— О, мамка му!
63
Клео се опита да изпищи, но писъкът заседна в гърлото й. Тя се бореше неистово да освободи ръцете си, докато лицето на мъжа беше размазано пред разфокусирания й поглед. Ритна силно с крак и го докачи по пищяла.
После чу гласа му.
— Клео!
Тих и жален:
— Клео! Аз съм! Всичко е наред.
Остра черна коса. Изненадано изражение на младото му, приятно лице. Облечен небрежно в оранжева тениска и зелени шорти, със слушалки в ушите.
— О, господи — тя спря да се бори и ченето й увисна. — Дарън!
Той пусна ръцете й много бавно и предпазливо, като че все още не беше сигурен дали нямаше да го намушка с ножа.
— Добре ли си, Клео?
Поемайки на едри глътки въздух, тя имаше чувството, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Отстъпи назад, погледна колегата си, после ножа на пода, после пак кафявите му очи. Като изтръпнала. Твърде изтръпнала, за да каже каквото и да било повече за момента.
— Толкова ме стресна — думите й излязоха като изстрелян задъхан шепот.
Дарън вдигна ръце и махна слушалките си, като ги остави да висят на жиците. После отново вдигна ръце с жест, че се предава. Тя осъзна, че той трепери.
— Съжалявам — тя все още дишаше тежко и гласът й прекъсваше. После се усмихна в опит да оправи нещата.
Все още несигурен, той попита:
— Толкова ли съм страшен?
— Аз… аз чух вратата — каза тя, като сега се чувстваше глупаво. — Извиках, но ти не отговори. Помислих, че си натрапник. Аз… аз бях… — тя поклати глава.
Той свали ръце и хвана слушалките.
— Аз слушах хеви музика — каза. — Изобщо не съм те чул.
— Толкова съжалявам.
Той посегна и разтри глезена си.
— Заболя ли те?
— Всъщност да! Но ще го преживея — на глезена му се виждаше гаден белег. — Изведнъж се сетих, че сме оставили тялото отвън. Помислих си, че в тази жега трябва да го вкарам в хладилника. Обадих ти се, но не отговори нито от къщи, нито от мобилния и аз реших да дойда и да свърша тази работа.
След като вече се чувстваше по-нормално, Клео отново му се извини.
Той сви рамене.
— Не се тревожи за това. Ама никога не съм си мислил, че да работиш в морга е спорт с физически контакт.
Тя се разсмя.
— Много, много съжалявам. Току-що преживях едно скапано денонощие. Аз…
— Забрави. Аз съм окей.
Тя погледна червения белег от удар на крака му.
— Чудесно е от твоя страна, че дойде. Благодаря ти.
— Следващия път ще си помисля — каза той добродушно. — Може би трябваше да остана на предишната си работа… имаше много по-малко насилие.
Тя се ухили. Спомни си, че на предишната си работа Дарън е бил помощник-месар.
— Хубаво е, че си готов да работиш в неделя — каза тя.
— Така се измъкнах от барбекюто у родителите на моята приятелка — каза той. — Това й е минусът на тази работа. Не понасям барбекюта, откакто започнах работа тук.