Ерендис много искала да осуети срещата му с Анкалиме; но се бояла да не би да прекали и да загуби кралското благоволение, а и Съветът88 отдавна изказвал недоволство, че детето се отглежда сред пущинака. Затуй когато Алдарион се завърнал, следван от Хендерх, Анкалиме стояла на прага до майка си. Била също тъй напрегната и неподвижна; нито помръднала, нито се поклонила, докато слизал от коня и крачел по стъпалата към нея.
— Кой си ти? — запитала. — И защо ме караш да ставам тъй рано, преди къщата да се е събудила?
Взрял се в нея Алдарион; и макар лицето му да било сурово, в душата си се усмихвал; защото въпреки всички старания на Ерендис, виждал пред себе си не нейно, а свое дете.
— Някога се познавахме, лейди Анкалиме — рекъл той, — но това няма значение. Днес съм само пратеник, дошъл от Арменелос да ти напомни, че си щерка на кралския наследник и (поне доколкото виждам сега) един ден на свой ред ще наследиш престола. Не винаги ще живееш тук. А сега ако искаш, господарке моя, върни се в постелята да поспиш додето те събуди прислужницата. Аз бързам да ида при краля. Сбогом!
Той целунал ръка на Анкалиме и слязъл по стъпалата; после яхнал коня, размахал ръка и препуснал.
Седнала сама до прозореца, Ерендис го гледала как слиза по хълма и забелязала, че се отправя не към Арменелос, а към Хиярасторни. Тогаз заридала от скръб, ала и от гняв. Била очаквала покаяние, та дълго да отказва прошка и накрая да се смили подир дълги молби; но той се отнесъл с нея тъй, сякаш сама била виновна и я пренебрегнал пред дъщеря й. Твърде късно си спомнила някогашните слова на Нунет и сега виждала Алдарион като нещо могъщо и неукротимо, тласкано от свирепа воля, а най-страховито когато изглежда спокойно. Изправила се, обърнала гръб на прозореца и се замислила за всичките си страдания.
— Страховито! — рекла си тя. — Ала и аз съм крепка като стомана. Скоро ще го открие, та дори и да стане крал на Нуменор.
Алдарион поел към дома на братовчед си Халатан в Хиярасторни; защото възнамерявал да си отдъхне там и да поразмисли. Когато наближил, дочул музика и заварил пастирите да се веселят за завръщането на Улбар с много чудесни дарове и още по-чудесни разкази; а съпругата на Улбар, цялата в цветя, танцувала с мъжа си под звуците на флейти. Изпървом никой не го забелязал и той останал да ги гледа с усмивка от седлото; но изведнъж Улбар се провикнал: „Великия капитан!“ и син му Ибал се втурнал да хване юздата на коня.
— Господарю капитан! — трепетно възкликнало момчето.
— Какво има? Не виждаш ли, че бързам? — рекъл Алдарион; защото настроението му изведнъж се променило, та се почувствал гневен и огорчен.
— Исках само да питам — рекло момчето — на каква възраст трябва да е човек, за да тръгне с кораб по морето като баща ми.
— По-стар трябва да е от хълмовете и без друга надежда в живота — отвърнал Алдарион. — Или пък когато му хрумне! Ами майка ти, сине Улбаров — няма ли да ме посрещне?
Когато съпругата на Улбар пристъпила към него, Алдарион хванал ръката й.
— Ще приемеш ли туй от мен? — рекъл той. — То е само нищожна отплата подир шестте години вярна служба, за които ми даде мъжа си. — Сетне извадил от кесията под дрехата си златен обръч с огненочервен камък и като го сложил върху дланта й, добавил: — Дар е от краля на елфите. Ала и той ще се радва, като му кажа кому съм го дал.
После Алдарион се сбогувал с народа и продължил по пътя, защото не му се оставало в онзи дом. Когато узнал за тая странна случка, Халатан се удивил и зачакал други новини от областта.
Щом се отдалечил от Хиярасторни, Алдарион спрял коня си и рекъл на Хендерх:
— Не знам какво посрещане те чака на запад, приятелю, ала повече не ще те задържам. Тръгвай си с моята благодарност. Искам сам да пътувам.
— Не е подобаващо туй, господарю капитан — рекъл Хендерх.
— Не е — отвърнал Алдарион, — но тъй ще бъде. Сбогом!
После поел сам към Арменелос и кракът му вече никога не стъпил в Емерие.
Когато Алдарион напуснал кралските покои, Менелдур погледнал писмото, що донесъл синът му и се зачудил; защото видял, че е от крал Гил-галад. Било запечатано и имало герб с бяла звезда върху син кръг89. От външната страна било написано:
Получено в Митлонд собственоръчно от Алдарион, кралски наследник на Нуменоре, да бъде доставено лично на върховния крал в Арменелос.
Сетне Менелдур строшил печата и прочел:
От Ерейнион Гил-галад, син Фингонов, до Еарендиловия потомък Тар-Менелдур, привет; нека Валарите те закрилят и да не пада сянка над Острова на кралете.
Отдавна ти дължах благодарност, че тъй често ми пращаш своя син Анардил Алдарион — според мен най-големия приятел на елфите сред човешкия род. Сега те моля за прошка, ако съм го задържал предълго на служба при себе си; защото крайно се нуждаех от познанията за людете и техните езици, с които едничък той можеше да ми помогне. Срещу много заплахи застана той, за да ми услужи със съвет. За бедата ми ще узнаеш от него; ала понеже е млад и изпълнен с надежди, той дори не се досеща колко е страшна. Поради туй пиша тези редове, предназначени само за взора на нуменорския крал.
88
Бел.23: В една бележка за „Скиптърния съвет“, който съществувал пред този период от историята на Нуменор, се казва, че Съветът не е имал друга власт, освен да дава препоръки на краля; все още никому не хрумвало, че подобна власт може да бъде необходима. Членовете на Съвета се избирали по един от всяка област на Нуменор; но кралският наследник също бил включван след официалното си обявяване, за да се запознае с управлението на страната, а кралят можел временно да призове и други съветници заради специалните им познания по обсъжданите въпроси. По това време само двама членове на съвета (без да се брои Алдарион) били от рода на Елрос — Валандил от Андуние като представител на Форостар и Халатан от Хиярасторни като представител на Миталмар; но те дължали постовете си не на потекло или богатство, а на народната почит и обич по своите земи. (В „Акалабет“, стр. 348, се казва, че „Наместникът в Андуние винаги бил пръв съветник на трона“.)
89
Бел.24: Записано е, че Ерейнион получил името Гил-галад (Лъчезарна звезда) „защото шлемът, ризницата и щитът му, покрити със сребро и украсени с бели звезди, сияели под слънцето или луната като ярка звезда, та зорките елфически очи го виждали отдалеч, ако се изправел върху възвишение“.