Выбрать главу

Алдарион се завърнал в Ромена на четвъртия ден откакто „Хирилонде“ бил спрял в пристанището. Прашен и изнурен, той веднага се отправил към „Еамбар“, където смятал да се засели. Както бил открил с огорчение, вече много езици го одумвали из града. На другия ден сбрал своите люде от Ромена и ги отвел в Арменелос. Там им заръчал да отсекат в неговата градина всички дървета освен едно и да ги пратят в корабостроителниците; на други наредил да разрушат къщата до основи. Само бялото елфическо дърво пощадил; а когато секачите си тръгнали, погледнал го как стои сред опустошението и за пръв път видял, че е красиво. В своя бавен елфически растеж то било само четири метра90 високо — стройно, крехко и младо, с напъпили зимни цветове по устремените нагоре клони. Напомнило на Алдарион за дъщеря му и той промълвил:

— И тебе ще нарека Анкалиме. Дано и двете тъй да сте задълго в живота — волни и неподвластни на вихър или чужда воля.

На третия ден след като се завърнал от Емерие, Алдарион посетил краля. Тар-Менелдур седял неподвижно на трона и чакал. Страх го обзел, като видял сина си; защото Алдарион бил променен — лицето му било мрачно, студено и недружелюбно като морската шир, когато внезапен облак забули слънцето. Изправил се той пред баща си и заговорил, а в гласа му вместо гняв звучало високомерие.

— Сигурно най-добре знаеш каква роля си изиграл във всичко това — рекъл той. — Ала един крал би трябвало добре да разбира докъде стига търпението човешко, дори този човек да му е поданик и син. Ако ще ме приковаваш към този остров, зле си избрал веригата. Вече не ми остана ни съпруга, ни обич към тия земи. Ще напусна тоя злощастен остров на празни мечтания, где вироглави жени желаят мъжете да лазят в нозете им. Другаде ще оползотворя дните си — там, където не ме пренебрегват, а ме посрещат достойно. Друг наследник гледай да си намериш, по-угоден и по-покорен. От наследството си само едно бих искал — кораба „Хирилонде“ и люде колкото може да побере. Дъщеря си също бих взел, ако бе по-голяма; но засега я поверявам на майка си. Не вярвам да възпрепятстваш туй, освен ако в старческа глупост си обикнал безмерно овцете; едва ли желаеш детето да затъпее, отгледано сред неуки жени и възпитано в хладно високомерие и пренебрежение към своя род. Тя е потомка на Елрос и друга рожба не ще дочакаш от своя син. Чу каквото имах да кажа. А сега ще се заема с по-плодотворни дела.

Дотогава Менелдур седял търпеливо с приведена глава и без да трепне. Ала сега въздъхнал и вдигнал очи.

— Алдарион, сине мой — скръбно изрекъл той, — кралят би отговорил, че ти също показваш хладно високомерие и пренебрежение към своя род, та тъй осъждаш другите, без да ги изслушаш; ала бащата, що те обича и страда за теб, ще преглътне тия слова. Нямам друга вина, освен че не бях разбрал досега твоите замисли. Но колкото до онова, що изстрада (и за което, уви, мнозина вече говорят), аз съм невинен. Обичах Ерендис и тъй като сърцата ни клонят в една посока, мислех си, че е понесла незаслужени страдания. Сега целта ти е ясна за мен, макар че ако си склонен да чуеш друго освен похвали, бих рекъл, че отначало те е водила и лична прищявка. И може би всичко щеше да е другояче, ако отрано ми бе заговорил открито.

— Краля може и да съм засегнал — викнал Алдарион още по-гневно, — ала не с туй, за което говориш! На нея поне всичко разказвах отдавна и често — в глухи уши и студено сърце чезнеха словата ми. Все едно палав хлапак да разправя как се е катерил по дърветата пред стара бавачка, загрижена само за скъсаните дрехи и изстиналата вечеря! Обичам я, инак не бих страдал толкоз. Миналото ще скътам в сърцето си; бъдещето е мъртво. Тя не обича ни мен, ни когото и да било. Обича единствено себе си като безценен камък, турен в златния обков на Нуменор, а мен — като кротко псе, сгушено край огнището додето й скимне да го изведе из полето. Ала понеже днес дори псетата й се струват груби и недодялани, иска Анкалиме да бъде като птиче в клетка. Но стига толкоз. Разрешава ли кралят да си вървя? Или ще повели нещо?

вернуться

90

В оригинала височината е дадена като дванайсет фута. След дълги колебания предпочетох където е необходимо да давам мерките за дължина според метричната система. — Б.пр.