Но другаде новият закон се описва не точно така. В най-ясното и пълно изложение е изтъкнато преди всичко, че „старият закон“, както го наричали насетне, всъщност не бил нуменорски „закон“, а наследствен обичай, който дотогава не влизал в противоречие с обстоятелствата; според този обичай първородният син на владетеля наследявал Скиптъра. Подразбирало се, че ако кралят няма син, наследник трябвало да да стане най-близкият мъжки сродник по мъжка линия от потеклото на Елрос Тар-Миниатур. При това положение, ако Тар-Менелдур нямал син, негов наследник щял да стане не племенникът му Валандил (син на сестра му Силмариен), а братовчед му Малантур (внук на Еарендур, който бил по-малък брат на Тар-Елендил). Но според „новия закон“ (първородната) дъщеря на владетеля наследявала Скиптъра (което, разбира се, не влиза в противоречие с казаното във „Властелинът на Пръстените“). По препоръка на Съвета било добавено, че тя има правото да откаже92. В такъв случай според „новия закон“ наследник ставал най-близкият мъжки сродник, независимо дали по мъжка или женска линия. Така например, ако Анкалиме се откажела от Скиптъра, наследник на Тар-Алдарион би станал Соронто, син на сестра му Айлинел; пак той би станал наследник и ако се случело тя да умре бездетна.
Пак по настояване на Съвета било узаконено положението, че жена-наследница губи титлата, ако не се омъжи до определена възраст; Тар-Алдарион пък добавил, че кралските наследници трябва да сключват бракове само в рода на Елрос и всеки, който наруши това изискване, губи правата си над престола. Казват, че това изискване се дължало на дългите му размисли за пагубните последици от брака с Ерендис; защото тъй като не била от потомците на Елрос, тя имала по-кратък живот и той смятал, че в това се крие коренът на всичките им беди.
Безспорно тия наредби на „новия закон“ са описани тъй подробно, понеже е трябвало да окажат влияние върху по-нататъшната история на тогавашната епоха в Нуменор; за жалост днес знаем твърде малко за нея.
По-късно Тар-Алдарион отменил закона, според който властващата кралица трябвало да се омъжи или да напусне престола (а това несъмнено се е дължало на нежеланието на Анкалиме да избере която и да било от двете възможности); но завинаги останал обичаят наследниците да сключват бракове единствено с потомци на Елрос93.
Така или иначе, скоро към Емерие заприиждали поклонници да искат ръката на Анкалиме — не само заради новото й положение, но и защото по целия остров била плъзнала мълва за нейната хубост, надменност и горделивост, както и за странния начин, по който била отгледана. По онова време хората почнали да я наричат Емервен Аранел, що означава Принцеса Пастирка. За да избяга от досадниците, Анкалиме с помощта на старата Замин се укрила в един чифлик досами границите на Халатан от Хиярасторни, където дълго живяла като проста пастирка. Описанията (които всъщност не представляват нищо друго, освен набързо надраскани бележки) си противоречат относно реакцията на нейните родители към това положение на нещата. Според една от тях Ерендис знаела къде е Анкалиме и одобрявала причината за нейното бягство, а Алдарион възпрепятствал Съвета да я потърси, понеже смятал, че дъщеря му трябва да свиква на независимост. Според друга обаче, Ерендис била разтревожена от бягството на Анкалиме, а кралят се разгневил; и тогава Ерендис опитала да се помири с него, поне що се отнася до Анкалиме. Но Алдарион не отстъпил и обявил, че кралят няма съпруга, но има дъщеря и наследница; и че не вярва Ерендис да е в неведение за нейното скривалище.
Сигурно е обаче, че Анкалиме се сприятелила с един пастир, който водел стадата си по същите места; и пред нея този мъж се назовал Мамандил. Анкалиме не била свикнала с подобна компания и го харесала най-вече защото имал вълшебен глас; пеел й песни от древните дни, когато Едаините пасели стадата си из Ериадор, още преди да срещнат Елдарите. Тъй се срещали все по-често из пасищата и той взел да променя древните песни за влюбени, като вмъквал в тях имената Емервен и Мамандил; а Анкалиме се преструвала, че не разбира накъде бият словата му. Ала когато накрая открито заговорил за любовта си, тя се отдръпнала и му отказала, като рекла, че съдбата лежи между тях, защото е кралска наследница. Но вместо да посърне, Мамандил се разсмял и отвърнал, че истинското му име е Халакар, син на Халатан от Хиярасторни и потомък на Елрос Тар-Миниатур.
— Та как инак бих могъл да пристъпя към теб като поклонник? — добавил той.
Разгневила се тогаз Анкалиме, понеже я бил измамил, знаейки от самото начало коя е всъщност; но той отговорил:
92
Бел.26: Законният мъжки наследник обаче нямал правото да откаже; но тъй като кралят можел по всяко време да напусне властта, подобен наследник имал изхода незабавно да преотстъпи Скиптъра на
93
Бел.27: Другаде се казва, че това правило за „кралски брак“ никога не е било узаконявано, а се превърнало във въпрос на чест — „признак за растежа на Сянката, тъй като изискването станало категорично едва когато намаляла или напълно изчезнала разликата по дълголетие, здраве и способности между потомците на Елрос и останалите родове“.