— Вярно е отчасти. Наистина се изхитрих, за да видя дамата, чиято странност бе възбудила любопитството ми. Ала сетне обикнах Емервен и не ме интересува коя е в действителност. Не мисли, че съм се впуснал в гонитба на трона; далеч по-силно бих желал да си единствено Емервен. Само едно ме радва — че и аз съм от потеклото на Елрос, инак не бихме могли да се оженим.
— Бихме — рекла му Анкалиме, — ако имах желание за подобно нещо. Мога да се откажа от трона и да бъда свободна навеки. Ала сторя ли го, ще съм свободна да взема когото желая; и тогава над всички други бих предпочела Унер (що означава Никой).
В крайна сметка обаче Анкалиме се омъжила за Халакар. Според един от вариантите изглежда, че упорството на отблъснатия Халакар, заедно с настояването на Съвета Анкалиме да се омъжи, довело до сватбата им само няколко години след първата среща сред стадата на Емерие. Но другаде се казва, че тя останала неомъжена толкова дълго, че братовчед й Соронто, като разчитал на новия закон, я призовал да се откаже от титлата и тогава Анкалиме напук се омъжила за Халакар. В трета кратка бележка се твърди, че Алдарион вече бил отменил тази поправка и Анкалиме се омъжила за Халакар само за да осуети надеждите на Соронто да стане крал, ако тя умре бездетна.
Както и да е, от разказа личи, че Анкалиме не желаела обич, а още по-малко син; и казвала:
— Трябва ли да стана като кралица Алмариан и безразсъдно да треперя над него?
Животът й с Халакар не бил щастлив, тя ревнувала от него сина си Анарион и поради това често се карали. Искала да го подчини, като изтъквала, че е истинската владетелка на неговите земи и му забранявала да живее по тях, понеже, както казвала, не искала да има за съпруг някакъв си предводител на чифликчии. От онова време идва и последният писмен разказ за тия злощастни събития. Анкалиме не разрешавала на никоя от подчинените си жени да се омъжи и макар повечето от тях наистина да се въздържали поради страха пред нея, те били местни момичета и имали любовници, за които желаели да се омъжат. А Халакар тайно уредил сватбите; и обявил, че преди да напусне родния си дом, ще устрои за сбогом голямо празненство. На това празненство поканил и Анкалиме, като рекъл, че ще е в дома на негови близки, които искат да го изпратят достойно.
Анкалиме дошла заедно с жените от свитата си, понеже не обичала да я обслужват мъже. Заварила къщата грейнала и накичена като за голям празник, а мъжете с гирлянди от цветя като за сватба и всеки държал по още един венец за младоженката.
— Хайде! — рекъл Халакар. — Сватбите са подготвени и брачните стаи чакат младоженците. Но тъй като е немислимо кралската наследница лейди Анкалиме да легне с някакъв си предводител на чифликчии, то, уви, тази нощ ще й се наложи да преспи сама.
И Анкалиме трябвало да остане там, защото мястото било твърде далече, за да поеме обратно, а и не искала да тръгва без придружители. Мъжете и жените не криели усмивките си; и Анкалиме не пожелала да дойде на празника, а лежала в постелята, слушала далечните смехове и мислела, че са отправени срещу нея. На другия ден си заминала с безсилна ярост, а Халакар пратил трима мъже да я съпроводят. Тъй си отмъстил, защото тя вече не се завърнала в Емерие, където сякаш дори и овцете й се надсмивали. Но оттогава насетне дълбоко намразила Халакар.
За последните години на Тар-Алдарион вече не можем да кажем нищо, освен че навярно е продължил своите пътешествия до Средната земя и неведнъж оставял Анкалиме за своя наместница. Последното му плаване се състояло около края на първото хилядолетие от Втората епоха; а през 1075 година Анкалиме станала първата властваща кралица на Нуменор. Споменава се, че след смъртта на Тар-Алдарион през 1098 година Тар-Анкалиме занемарила бащините си планове и престанала да подпомага Гил-галад. Синът й Анарион, който по-късно станал осмият владетел на Нуменор, отначало имал две дъщери. Те изпитвали страх и неприязън към кралицата, отказали да приемат наследството и останали неомъжени, тъй като за отмъщение кралицата не им разрешила да сключат брак94. След тях се родил Анарионовият син Сурион, който станал деветият владетел на Нуменор.
За Ерендис казват, че на стари години, забравена от Анкалиме и останала съвсем самотна, тя отново закопняла за Алдарион; и като узнала, че е напуснал Нуменор (вероятно за последното си пътешествие), но го очакват да се завърне наскоро, тя най-сетне изоставила Емерие и неразпозната от никого тръгнала към пристанището Ромена. Там навярно е срещнала съдбата си; ала само словата „Ерендис загинала от вода през 985 година“ са останали днес, за да ни подскажат как се е случило.
94
Бел.28: Това изглежда странно, тъй като по времето на Анкалиме наследник е бил Анарион. В „Потомците на Елрос“ (виж няколко страници по-долу) се казва само, че дъщерите на Анарион „отказват скиптъра“.