Анардил (Алдарион) бил роден през 700 година от Втората епоха, а първото му пътешествие до Средната земя се състояло през 725–727 година. Баща му Менелдур станал крал на Нуменор през 740. Гилдията на Дръзновените била основана през 750, а Алдарион бил обявен за кралски наследник през 800. Ерендис се родила през 771. Седемгодишното пътуване на Алдарион е било през годините 806–813, първото плаване на „Паларан“ през 816–820, пътешествието със седемте кораба въпреки забраната на Тар-Менелдур през 824–829, а веднага след това дошло четиринайсетгодишното пътуване през 829–843.
Алдарион и Ерендис се сгодили през 858; пътешествието на Алдарион след годежа траяло от 863 до 869, а сватбата им била през 870. Анкалиме се родила през пролетта на 873. „Хирилонде“ отплавал през пролетта на 877, а завръщането на Алдарион, последвано от раздялата му с Ерендис било през 882; той получил Скиптъра на Нуменор през 883.
III
Потомците на Елрос — кралете на Нуменор
Смята се, че Нуменорското кралство е създадено през трийсет и втора година от Втората епоха, когато на деветдесетгодишна възраст Еарендиловият син Елрос се възкачил на престола в град Арменелос. Оттогава е останал записан в Свитъка на кралете с името Тар-Миниатур; защото според тогавашния обичай кралете си избирали титли на Куенийски (Върховноелфически) език, който се смятал за най-възвишен в света и този обичай се съхранил до дните на Ар-Адунахор (Тар-Херунумен). Елрос Тар-Миниатур властвал четиристотин и десет години. Защото на Нуменорците бил дарен дълъг живот и те съхранявали силите си тройно по-дълго от простосмъртните люде в Средната земя; най-голям бил този дар за сина на Еарендил и по-малък за неговите потомци, а дори и между самите Нуменорци на едни било дадено повече, на други — не толкоз много; и тъй било чак до идването на Сянката, когато дълголетието на Нуменорците взело да чезне95.
Роден петдесет и осем години преди началото на Втората епоха; запазва силите си до петстотингодишна възраст, сетне доброволно напуска живота през 442 г., след като е царувал 410 години.
Роден през 61 година на Втората епоха и умира през 471 г. Наречен Нолимон заради голямата си обич към древни премъдрости, които събира от елфи и хора. На възраст 381 години, след смъртта на Елрос, отказва да се възкачи на трона и предава скиптъра на своя син. Въпреки това е вписан като втори нуменорски крал и се смята, че е царувал една година96. От негово време чак до дните на Тар-Атанамир остава обичай кралят да предава скиптъра на своя наследник още приживе; през този период кралете напускат живота още преди да са загубили здравето и разсъдъка си.
Син на Вардамир Нолимон, роден през 192 година. Управлява 148 години97 и преотстъпва скиптъра през 590 г.; умира през 603 г.
Син на Тар-Амандил, роден през 350 година. Управлява 150 години и преотстъпва скиптъра през 740 г.; умира през 751 г. Наричан още Пармаите, защото собственоръчно записва в множество книги легендите и премъдростите, събрани от дядо му. Оженва се късно и първото му дете е дъщеря на име Силмариен, родена през 521 година98 — по-късно майка на Валандил. От Валандил произхождат владетелите на Андуние, последен от които е Амандил, баща на Елендил Високи, избягал в Средната земя след Падението. През царуването на Тар-Елендил първите нуменорски кораби отново достигат Средната земя.
Трето дете и единствен син на Тар-Елендил, роден през 543 година. Управлява 143 години и преотстъпва скиптъра през 883 г.; умира през 942 г. „Истинското“ му име е Иримон; избира титлата Менелдур заради обичта си към звездобройството. Оженва се за Алмариан — дъщеря на Веантур, Капитан на кралските кораби през царуването на Тар-Елендил. Известен със своята мъдрост, добрина и търпеливост. Преотстъпва скиптъра на сина си внезапно, далеч преди положеното време, като политически ход поради вълнението си от тревогите на Гил-галад, когато елфическият владетел в Линдон забелязва за пръв път, че из Средната земя се надига дух, ненавиждащ Елдарите и Дунедаините.
Първороден и единствен син на Тар-Менелдур, роден през 700 година. Управлява 192 години и преотстъпва скиптъра на дъщеря си през 1075 г.; умира през 1098 г. „Истинското“ му име е Анардил; но отрано става известен с името Алдарион, тъй като много се грижи за дърветата и засажда млади гори, за да осигури корабостроителниците с дървен материал. Прославен моряк и корабостроител; често плава до Средната земя, където става приятел и съветник на Гил-галад. Дългите му отсъствия разгневяват неговата съпруга Ерендис и двамата се разделят през 882 година. Единствената му рожба е прекрасната дъщеря Анкалиме. Заради нея Алдарион променя закона за наследяване на властта, тъй че при липса на син (най-голямата) дъщеря на краля да става негова наследница. Тази промяна е приета с неодобрение от потомците на Елрос и особено от наследника според стария закон — племенника на Алдарион, Соронто (син на по-голямата му сестра Айлинел99).
95
Бел.1: Не само в разказа за Алдарион и Ерендис, но и на други места се споменава, че потомците на Елрос били надарени с повече дълголетие, отколкото другите Нуменорци. Така например в „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 338) се казва, че потомците на Елрос „се славели с небивало дълъг живот дори сред Нуменорците“; а една откъслечна бележка уточнява тази разлика в дълголетието: при потомците на Елрос „изчерпването на силите“ идвало около четиристотната им година или малко по-рано, докато при всички други това ставало около края на второто столетие или малко по-късно. Трябва да се отбележи, че почти всички крале от Вардамир до Тар-Анкалимон са живели по четиристотин години или малко повече и само трима са починали една-две години преди тази възраст.
Но в последните записки на тази тема (които обаче датират приблизително от времето на последните записки за Алдарион и Ерендис) разликата в дълголетието е намаляла значително. На нуменорския народ като цяло се приписва живот, пет пъти по-дълъг от този на другите хора (макар това да влиза в противоречие с казаното във „Властелинът на Пръстените“, Приложение А — че на Нуменорците бил дарен живот „отначало тройно по-дълъг от този на другите люде“, което твърдение се повтаря и във встъплението към настоящия текст); в това отношение разликата между потомците на Елрос и останалите Нуменорци вече не е тъй значителна и се превръща едва ли не в обикновен случай на дълголетие при един отделен род. Макар да се споменава за Ерендис и за малко по-краткия живот на „Беорийците“ от Западните земи, липсва срещаното в „Алдарион и Ерендис“ твърдение, че разликата в дълголетието им е била много голяма и съдбоносна, което знаели всички.
В тези записки единствено Елрос е надарен с необикновено дълголетие и се твърди, че той и брат му Елронд били надарени първоначално с еднакви възможности за живот, ала тъй като Елрос избрал да остане между човешкия род, той съхранил и основните разлики между люде и Куенди — да „търси другаде“, както Елдарите наричали смъртта, когато се умори и пожелае да напусне този свят. По-нататък се казва, че Нуменорците постигнали дълголетие поради възприемането на елфическия начин на живот; но многократно били предупреждавани, че не са се превърнали в Елдари и си остават простосмъртни люде, дарени само с малко по-дълъг период на телесна и духовна сила. При тях детският и юношески растеж не се отличавал особено от този на другите хора (както и на Елдарите), но когато достигнели „зрелост“, стареели или „губели сили“ много по-бавно. Първите прояви на „умора от света“ били за тях знак, че силите им са към своя край. След този срок, също както при растежа, състаряването идвало не по-бавно, отколкото при другите люде. Така Нуменорците се превръщали бързо, само за десетина години, от мъдри и силни хора в грохнали и вдетинени старци. През ранните поколения те не се „вкопчвали в живота“, а го напускали доброволно. Отчаяното „вкопчване в живота“ и нежеланието да умрат е причинено от идването на Сянката и бунта на Нуменорците; придружено е и от западане на тяхното дълголетие.
97
Бел.3: Тези 148 години (а не 147) вероятно отразяват реалното властване на Тар-Амандил, без да се брои символичното едногодишно царуване на Вардамир.
98
Бел.4: Силмариен безспорно е първата рожба на Тар-Елендил; на няколко места се посочва, че тя е родена през 521 година от Втората епоха, а брат й Тар-Менелдур през 543. но в „Разказ за годините“ (Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“) се твърди, че Силмариен е родена през 548 година; тази дата идва още от първоначалните чернови на текста. Според мен грешката би трябвало да се поправи, но е останала незабелязана.
99
Бел.5: Това влиза в несъответствие с описаните в предишната глава „стар“ и „нов“ закон за наследството, според които Соронто ставал наследник на Анкалиме (ако се случело да умре бездетна) единствено по „новия“ закон, тъй като бил потомък по женска линия. Колкото до израза „по-голямата му сестра“, той несъмнено трябва да означава „по-голямата от двете му сестри“.