Единствено дете на Тар-Алдарион и първа властваща кралица на Нуменор. Родена през 873 г. и управлявала 205 години — по-дълго от който и да било друг владетел, освен Елрос; преотстъпва скиптъра през 1280 г. и умира през 1285 г. Дълго остава неомъжена; но когато Соронто я призовава да се откаже от престола, през 1000 г. взима за съпруг Халакар, син Халатанов, потомък на Вардамир100. След раждането на сина и Анарион чувствата между съпрузите охладняват. Горделива и злопаметна. След смъртта на Алдарион занемарява делата му и престава да подпомага Гил-галад.
Син на Тар-Анкалиме, роден през 1003 г. Управлява 114 години и преотстъпва скиптъра през 1394 г. Умира през 1404 г.
Трето дете на Тар-Анарион; сестрите му отказват скиптъра101. Роден през 1174 г. и управлявал 162 години; преотстъпва скиптъра през 1556 г. и умира през 1574 г.
Втора властваща кралица на Нуменор. Живее дълго (по принцип жените в Нуменор живеят по-дълго от мъжете и по-неохотно напускат живота), но не пожелава да се омъжи. Затова след нея скиптърът преминава у Минастир — син на Исилмо, второто дете на Тар-Сурион102. Тар-Телпериен е родена през 1320 г.; управлява 175 години, до 1731 г. и умира същата година103.
Получава това име, тъй като изгражда висока кула върху хълма Оромет, близо до Андуние и западното крайбрежие, където остава по дълги дни, загледан на запад. Защото по онова време се засилва копнежът в сърцата на Нуменорците. Той обича Елдарите, но им завижда. Изпраща голям флот в помощ на Гил-галад през първата война срещу Саурон. Роден през 1474 г. и управлявал 138 години; преотстъпва скиптъра през 1869 г. и умира през 1873 г.
Роден през 1634 г. и управлявал 160 години; преотстъпва скиптъра през 2029 г. и умира през 2035 г. Могъщ, но алчен крал; изгражда огромен кралски флот, служителите му донасят от чужбина множество метали и скъпоценности, но потискат народите на Средната земя. Презира копнежите на баща си и усмирява собственото си безпокойство чрез дълги пътешествия на север, изток и юг, преди да получи скиптъра. Според преданията принуждава насила баща си да му отстъпи престола. Може би по този начин (твърди мълвата) Сянката се промъква за пръв път сред блаженството на Нуменор.
Роден през 1800 г. и управлявал 192 години до 2221 г., когато умира. За този крал е писано много в онези летописи, които са оцелели след Падението. Също като баща си, той е алчен и горделив, по негова заповед подчинените му налагат тежки данъци върху крайбрежните народи на Средната земя. По това време Сянката пада над Нуменор; кралят и неговите привърженици открито говорят против забраната на Валарите и таят в душите си омраза към Валарите и Елдарите; обаче все още запазват благоразумие и боязън пред Западните властелини, затова не дръзват да ги предизвикат. Атанамир е наречен още Нежелаещия, защото пръв сред кралете отказва да преотстъпи скиптъра и да напусне живота; остава да живее, докато неизбежната смърт го отнася грохнал и оглупял104.
Роден през 1986 г. и управлявал 165 години до смъртта си през 2386 г. По това време се разширява разривът между кралските люде (мнозинството) и онези, които поддържат древната дружба с Елдарите. Мнозина от кралските люде занемаряват употребата на елфически езици и вече не ги преподават на децата си. Но за кралските титли продължава да се използва Куенийският език — не толкова от обич, колкото заради древния обичай и от страх, че неговото нарушаване може да донесе нещастие.
102
Бел.8: Любопитно е, че скиптърът преминава у Тар-Телпериен, макар Тар-Сурион да има син, Исилмо. Може би по това време наследяването става по новия закон, изложен във „Властелинът на Пръстените“, т.е. по първородство независимо от пола (виж допълненията към „Алдарион и Ерендис“), при което на трона може да се възкачи дъщеря дори и когато владетелят има син.
103
Бел.9: Годината 1731, дадена тук като край на властването на Тар-Телпериен и възцаряване на Тар-Минастир, влиза в странно противоречие с множество други дати относно първата война срещу Саурон; защото големият нуменорски флот, изпратен от Тар-Минастир, достига Средната земя през 1700 г. По никакъв начин не мога да си обясня това противоречие.
104
Бел.10: В „Разказ за годините“ (Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“) срещаме следния ред: „2251, Тар-Атанамир поема скиптъра. Започват бунтове и раздори сред Нуменорците“. Това е в крещящо противоречие с настоящия текст, според който Тар-Атанамир умира през 2221 г. В него обаче годината първоначално също е дадена като 2251, а след това поправена на 2221. По този начин на различни места една и съща година се посочва за възкачването му на престола и за неговата смърт; цялата хронологична структура ясно показва, че първото трябва да е грешка. Освен това в „Акалабет“ („Властелинът на Пръстените“, стр. 344) е казано, че народът на Нуменор се разделя по времето на Атанамировия син Анкалимон. Затова почти не се съмнявам, че в „Разказ за годините“ е допусната грешка и в действителност текстът гласи: „2251, смърт на Тар-Атанамир. Тар-Анкалимон поема скиптъра. Започват бунтове и раздори сред Нуменорците“. Но ако е тъй, остава загадка защо е трябвало годината на смъртта на Атанамир да се поправя в „Потомците на Елрос“, сред като вече веднъж е била уточнена чрез „Разказ за годините“.