Роден през 2136 г. и управлявал 140 години до смъртта си през 2526 г. След него всеки крал управлява от смъртта на баща си до своята собствена смърт, макар че реалната власт често преминава по-рано в ръцете на синове или съветници; под Сянката дълголетието на Елросовите потомци започва да намалява. Този крал получава титлата Телемайте заради своята обич към среброто и защото непрестанно заръчва на служителите си да търсят митрил.
Тя е третата властваща кралица; родена през 2277 г. и управлявала 111 години до смъртта си през 2637 г. Обича музиката и танците, поради което не обръща особено внимание на задълженията си; властта всъщност държи нейният по-млад съпруг Херукалмо, също пряк потомък на Тар-Атанамир. След смъртта на съпругата си Херукалмо поема скиптъра, назовава се Тар-Андукал и отказва да отстъпи престола на своя син Алкарин; някои обаче не го броят за седемнайсети крал на Нуменор и направо преминават към Алкарин. Тар-Андукал е роден през 2286 г. и умира през 2657 г.
Роден през 2406 г. и управлявал 80 години до смъртта си през 2737 г., макар че по закон е трябвало да бъде крал в течение на сто години.
Роден през 2516 г. и управлявал 88 години до смъртта си през 2825 г. Приема това име, защото на младини е прославен като военачалник и завладява обширни територии по крайбрежието на Средната земя. Така разпалва омразата на Саурон, който все пак се оттегля и изчаква, като същевременно събира мощ на изток, далече от бреговете. По време на Тар-Калмакил кралското име за пръв път се изрича на Адунаически език; кралските люде го наричат Ар-Белзагар.
Роден през 2618 г. и управлявал 74 години до смъртта си през 2899 г. Адунаическото му име е Ар-Абатарик105.
Роден през 2709 г. и управлявал 63 години до смъртта си през 2962 г. Пръв от кралете поема скиптъра с титла на Адунаически език; все пак поради страх (както се твърди), в Свитъка е вписано Куенийско име. Но Верните смятат титлата му за светотатство и на двата езика, защото означава „Владетел на целия Запад“, както обикновено биват наричани само най-великите сред Валарите и по-специално Манве. През неговото царуване вече не се използват елфическите езици и тяхното изучаване е забранено, но Верните продължават тайно да ги съхраняват; корабите от Ересеа идват все по-рядко и в пълна тайна към западното крайбрежие.
Роден през 2798 г. и управлявал 71 години до смъртта си през 3033 г.
Роден през 2876 г. и управлявал 69 години до смъртта си през 3102 г.
Роден през 2960 г. и управлявал 75 години до смъртта си през 3177 г. Най-голям враг на Верните от всички дотогавашни владетели; напълно забранява употребата на всички Елдарски езици, не позволява на Елдарите да посещават страната и сурово наказва онези, които ги посрещат. Не почита нищо свято и нито веднъж не посещава Светилището на Еру. Взима за съпруга Инзилбет, потомка на Тар-Калмакил106; но тя тайно поддържа Верните, защото майка й е Линдорие от рода на Андунийските владетели; поради това съпрузите не се обичат и между синовете им възникват разпри. По-големият, Инзиладун107, е любимец на майка си и споделя нейните убеждения; обаче по-малкият, Гимилхад, е изцяло привързан към баща си и само законовите наредби попречват на Ар-Гимилзор да го обяви за наследник. Гимилхад е роден през 3044 г. и умира през 3243 г.108
Роден през 3035 г. и управлявал 78 години до смъртта си през 3255 г. Тар-Палантир се разкайва за деянията на предишните крале и желае да възстанови дружбата с Елдарите и Западните властелини. Инзиладун избира името Тар-Палантир, тъй като е прозорлив не само с очите, но и с ума си, та дори ония, които го ненавиждат, се боят от мъдрите му слова. Голяма част от времето си прекарва в Андуние, защото баба му по майчина линия Линдорие е от рода на тамошните владетели (по-точно сестра на Еарендур — петнайсети наместник и дядо на Нумендил, който става владетел на Андуние през царуването на братовчед си Тар-Палантир); Тар-Палантир често се изкачва на древната кула, построена от крал Минастир и се вглежда на запад с надеждата да съзре платно на кораб от Ересеа. Но от Запада вече не идват кораби — както поради високомерието на кралете, тъй и защото сърцата на повечето Нуменорци са се ожесточили. Защото Гимилхад продължава делата на Ар-Гимилзор, застава начело на ония, които се наричат „кралски люде“ и къде открито, къде потайно, неуморно оспорва волята на брат си. Но за известно време Верните намират покой; в уречените дни кралят не пропуска да посети Светилището на връх Менелтарма и възстановява почитта и грижите за Бялото дърво. Защото от Тар-Палантир тръгва пророчеството, че когато Дървото изсъхне, това ще е поличба за края на кралския род.
105
Бел.11: Според списъка на нуменорските крале и кралици в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ след владетеля Тар-Калмакил (осемнайсети по ред) идва Ар-Адунахор (деветнайсети). Според „Разказ за годините“ в Приложение Б Ар-Адунахор е поел скиптъра през 2899 година; на тази основа Робърт Фостър дава в „Пълен пътеводител из Средната земя“ годината на смъртта на Тар-Калмакил като 2899. От друга страна, малко по-нататък в списъка на нуменорските владетели (пак в Приложение А), Ар-Адунахор се посочва като двайсети крал; през 1964 г. баща ми отговаря на един свой кореспондент, който се интересува от това: „От родословна гледна точка би трябвало да го наречем шестнайсети крал и деветнайсети владетел. Може би вместо двайсет трябва да се чете деветнайсет; но нищо чудно и да има някое пропуснато име“. По-нататък обяснява, че не е сигурен, тъй като в момента записките на тази тема не са му под ръка.
Когато редактирах „Акалабет“, аз поправих оригиналния текст „И двайсетият крал взел скиптъра на дедите си и се възкачил на трона под името Адунахор“ на „И деветнайсетият крал…“ („Силмарилион“, стр. 347), а също така промених „двайсет и четири“ на „двайсет и три“ (пак там, стр. 350). По онова време не бях забелязал, че в „Потомците на Елрос“ владетелят след Тар-Калмакил не е Ар-Адунахор, а Тар-Ардамин; сега обаче от самия факт, че тук смъртта му е посочена през 2899 г., става напълно ясно, че по грешка е бил пропуснат в списъка към „Властелинът на Пръстените“.
От друга страна преданията са категорични (както се посочва в Приложение А, в „Акалабет“ и в „Потомците на Елрос“), че Адунахор пръв от кралете поема скиптъра с име на Адунаически език. При предположението Тар-Ардамин да е отпаднал от списъка в Приложение А по най-обикновена грешка, изглежда твърде странно, че промяната в стила на кралските имена се приписва там на първия владетел след Тар-Калмакил. Може би несъответствието се дължи не на проста грешка, а на далеч по-сложен замисъл.
106
Бел.12: В две родословни дървета се посочва, че баща й е Гимилзагар, втори син (роден през 2630 г.) на Тар-Калмакил, но това очевидно е невъзможно; Инзилбет би трябвало да е по-далечна потомка на Тар-Калмакил.
107
Бел.13: Съхранена е скица на баща ми, представляваща сложна плетеница от стилизирани цветя, носеща заглавие
108
Бел.14: Според „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 349) „Гимилхад умрял две години преди да привърши вторият век от живота му (а за потомък на Елрос това се смятало за ранна кончина, макар че кралският род бил западнал)“.