Тар-Палантир се оженва късно и няма син, а на дъщеря си дава елфическото име Мириел. Но след смъртта на баща си тя е взета насила за съпруга от Фаразон, син на Гимилхад (който по това време вече е мъртъв); този брак е и нарушение на нуменорските закони, тъй като двамата са първи братовчеди. След това Фаразон си присвоява скиптъра с титлата Ар-Фаразон (Тар-Калион), а Мириел бива наречена Ар-Зимрафел109.
Най-могъщ и последен крал на Нуменор. Роден през 3118 г., управлявал 64 години и загинал при Падението през 3319 г. Незаконно отнема скиптъра от
Родена през 3117 г. и загинала при Падението.
За делата на Ар-Фаразон, за неговото величие и безумие е казано повече в разказа за Падението на Нуменор, който е написан от Елендил и се съхранява в Гондор110.
IV
Историята на Галадриел и Келеборн
В никоя друга част от историята на Средната земя не срещаме толкова много проблеми, колкото в разказа за Галадриел и Келеборн, затова трябва да се признае, че неведнъж срещаме тежки противоречия, „вкоренени дълбоко в преданията“; или, погледнато от друг ъгъл, можем да кажем, че идеята за ролята и значението на Галадриел се е оформяла твърде бавно и разказът е бил подложен на непрестанни преработки.
Така например от самото начало е ясно, че според най-ранните представи Галадриел напуска сама Белерианд преди края на Първата епоха, прехвърля се на изток през планините и среща Келеборн в неговото владение Лориен; това е изложено недвусмислено в някои непубликувани творби, а същата идея съдържат и думите на Галадриел пред Фродо в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 7), където тя казва за Келеборн: „От най-ранни дни живее той на запад и аз живея с него от незапомнени времена; още преди падането на Нарготронд и Гондолин минах през планините и през всички епохи на света двамата се борихме срещу бавното поражение“. По всяка вероятност според тази идея Келеборн е елф от Нандорите (тоест, един от Телерите, които отказват да прекосят Мъгливите планини по време на Големия поход от Куивиенен).
От друга страна, в Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ се появява по-късен вариант на историята; защото там се твърди, че в началото на Втората епоха „В Линдон, южно от Лунния залив, живял дълго време Тинголовият сродник Келеборн; съпругата му била Галадриел, най-велика сред елфическите жени“. А в бележките към книгата „Започва път от моя праг“ е казано, че Галадриел „минала отвъд планините Еред Луин заедно със съпруга си Келеборн (от Синдарите) и стигнала в Ерегион“.
В „Силмарилион“ се споменава за срещата на Галадриел и Келеборн в Дориат, както и за неговото родство с Тингол (стр. 139); споменава се също така, че те били между Елдарите, които останали в Средната земя сред края на Първата епоха (стр. 330).
Посочват се различни причини и мотиви за оставането на Галадриел в Средната земя. Току-що цитираният откъс от „Започва път от моя праг“ твърди категорично: „След рухването на Моргот в края на Първата епоха й било забранено да се завърне, а тя отвърнала горделиво, че няма подобно желание“. Това твърдение не се среща във „Властелинът на Пръстените“, но в едно писмо, датиращо от 1967 г. баща ми заявява:
Всички Изгнаници получили разрешение да се завърнат — с изключение на неколцината подстрекатели на бунта, от които по времето на „Властелинът на Пръстените“ е останала само Галадриел. Когато пее своята жалба в Лориен, тя вярва, че тази забрана е вечна, докато свят светува. Затова привършва песента си с пожелание или молба в знак на височайше благоволение Фродо да бъде допуснат за пречистващ (но не и наказателен) престой в Ересеа — самотният остров, от който се вижда Аман, — макар че пътят натам е затворен за самата нея. Молбата й не само бива изпълнена; същевременно е отменена нейната лична присъда — заради заслугите й в борбата срещу Саурон, а най-вече защото отхвърля изкушението да вземе предложения Пръстен. Затова накрая я виждаме да се качва на кораба.
109
Бел.15: Както е отбелязано в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, Мириел би трябвало да стане четвъртата властваща кралица.
Последното противоречие между „Потомците на Елрос“ и „Разказ за годините“ се появява в датите, свързани с Тар-Палантир. В „Акалабет“ („Силмарилион“, стр. 348) се казва, че „когато се възкачил на престола, Инзиладун си избрал титла от елфическия език както в древните времена и се нарекъл Тар-Палантир“; а в „Разказ за годините“ срещаме текста: „3175, покаяние на Тар-Палантир. Гражданска война в Нуменор“. От тези твърдения изглежда почти сигурно, че възкачването му на престола става през 3175 г.; и това се подкрепя от факта, че в „Потомците на Елрос“ смъртта на баща му Ар-Гимилзор първоначално е посочена през 3175 г., която едва по-късно е поправена на 3177. Както и при смъртта на Тар-Атанамир (виж по-горе Бележка 10), трудно е да се разбере защо е направена тази дребна промяна в противоречие с „Разказ за годините“.
110
Бел.16: Твърдението, че Елендил е авторът на „Акалабет“, се среща единствено тук. Другаде е казано, че историята за Алдарион и Ерендис, „един от малкото подробни разкази, съхранени от Нуменор“, дължи оцеляването си на особения интерес на Елендил към нея.