Недовършени предания

[Този разказ за произхода на Ерегион съвпада с написаното в „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 370), но нито там, нито в кратките сведения от Приложение Б към „Властелинът на Пръстените“ не се споменава за присъствието на Галадриел и Келеборн; и дори в Приложение Б Келебримбор е наречен Владетел на Ерегион.]

Строежът на главния ерегионски град Ост-ин-Едил започнал около 750 г. от Втората епоха [в „Разказ за годините“ е посочено, че тогава Нолдорите основават Ерегион]. Вести за тия дела стигнали до ушите на Саурон, та подсилили страховете му от пристигането на Нуменорци в Линдон и по южните брегове, а най-вече от дружбата им с Гил-галад; чул също тъй да се говори че Алдарион, син на нуменорския крал Тар-Менелдур, бил станал велик корабостроител, та водел пътешествия чак до далечен Харад. Поради туй Саурон временно оставил Ериадор в покой и си избрал за твърдина страната, наречена по-късно Мордор, откъдето да отблъсква заплахата за нуменорски десант по бреговете [в „Разказ за годините“ тия събития са датирани около 1000 г.]. Когато се почувствал в безопасност, пратил съгледвачи из Ериадор, а накрая, около 1200 г. от Втората епоха, излязъл и сам под най-прекрасния облик, що успял да си сътвори.

Ала междувременно мощта на Галадриел и Келеборн била нараснала, а чрез дружбата си с джуджетата от Мория, Галадриел успяла да установи връзки с нандорското кралство Лоринанд отвъд Мъгливите планини115. То било заселено от ония елфи, които напуснали Големия поход на Елдарите от Куивиенен и се заселили в горите из Андуинската долина [„Силмарилион“, стр. 111]; и се разпростряло в горите по двата бряга на Великата река, като включило и областта, където по-сетне бил Дол Гулдур. Тия елфи нямали нито принцове, нито владетели и живеели безгрижно на воля, докато Морготовата власт се съсредоточавала из северозападните области на Средната земя116; „но мнозина Синдари и Нолдори дошли да живеят сред тях, тъй започнало «Синдаризирането» им под напора на белериандската култура“. [Не се изяснява кога е започнало това масово навлизане в Лоринанд; може би пришълците са дошли от Ерегион през Хазад-дум под покровителството на Галадриел.] В Лоринанд Галадриел успешно се борела да осуети козните на Саурон; Гил-галад от Линдон също отблъсквал както Сауроновите пратеници, тъй и самия него [както е разказано в „За Всевластните Пръстени“ („Силмарилион“, стр. 371]. Ала Саурон успял да подлъже Нолдорите от Ерегион и по-специално Келебримбор, който копнеел от все сърце да се изравни по слава и умения с Феанор. [За това, как Саурон подмамва ерегионските ковачи и си присвоява името Анатар, тоест Повелител на даровете, е разказано в „За Всевластните Пръстени“; там обаче не се споменава Галадриел.]

Саурон се представял в Ерегион като пратеник на Валарите, дошъл по тяхна повеля в Средната земя („като тъй изпреварил Истарите“), за да остане там и да помага на елфите. Той веднага усетил, че Галадриел ще му е главна противница и поради туй хвърлил много усилия да я успокои, като понасял нейния гняв с привидно търпение и любезна усмивка. [В това кратко описание не срещаме обяснение за гнева на Галадриел срещу Саурон, освен ако тя е прозряла неговото лукавство; в такъв случай обаче остава неясно защо му е позволила да остане в Ерегион117.] Саурон използвал цялото си лукавство срещу Келебримбор и близките до него ковачи, които били основали влиятелната в Ерегион задруга Гваит-и-Мирдаин; ала делата си вършел потайно, без да узнаят Галадриел и Келеборн. Не след дълго Саурон поставил Гваит-и-Мирдаин под свое влияние, понеже изпървом ковачите имали голяма полза от неговите съвети по най-великите тайни на занаята им118. Тъй мощна била станала властта му над Мирдаините, че накрая ги убедил с бунт срещу Галадриел и Келеборн да вземат власт над Ерегион; и туй било някъде между 1350 и 1400 г. на Втората епоха. Подир това Галадриел напуснала Ерегион и през Хазад-дум минала в Лоринанд заедно с Амрот и Келебриан; но Келеборн не пожелал да влезе в чертозите на джуджетата и останал в Ерегион въпреки Келебримборовата неприязън. Галадриел поела властта над Лоринанд и се подготвила за отбрана от Саурон.

115

Бел.5: В бележка към текста е обяснено, че Лоринанд било елфическото название на тази област (наричана по-късно Лориен или Лотлориен), което в превод от елфически означавало „златна светлина“ или „долина от злато“. Куенийската форма би трябвало да е Лауренанде, а Синдаринската Глорнан или Нан Лаур. Както тук, така и другаде смисълът на името се обяснява чрез позоваване на златните малорнови дървета в Лотлориен; те обаче са донесени там от Галадриел (за техния произход виж в „Описание на Нуменор“) и по-късно при друго обсъждане се казва, че след появата на малорните името Лоринанд възникнало чрез преобразуване на по-древното название Линдоринанд — „Долина в Земята на Певците“. Тъй като елфите от онази област са по произход Телери, тук без съмнение присъства името, с което сами се наричат — Линдари, тоест Певци. От множество други обсъждания на името Лотлориен, влизащи често в противоречие помежду си, излиза наяве фактът, че вероятно всички останали имена се дължат лично на Галадриел и комбинират различни елементи: лауре — злато, нан(д) — долина, ндор — земя или страна, лин — пея; а в Лаурелиндоринан, тоест „Долина на Пеещото злато“ (както казва Дървобрад пред хобитите, това е нейното древно име) целенасочено отеква името на Златното дърво, расло някога във Валинор, „по което, както личи, копнежът на Галадриел растял година подир година, та накрая се превърнал в непоносима скръб“.

Първоначално Лориен е Куенийско название на област във Валинор, често използвано вместо името на Валара, комуто принадлежала (Ирмо) — „спокойно място със сенчести дървета, убежище от грижи и скърби“. По-нататъшната промяна от Лоринанд, тоест „Златна долина“, към Лориен „може би се дължи на самата Галадриел“, защото „приликата не може да бъде случайна. Тя се била посветила на една цел — да превърне Лориен в убежище, в остров на покоя и красотата, прекрасен спомен за древните дни, ала сега била изпълнена със скръб и недоверие, понеже знаела как бързо иде подир златния сън мрачно пробуждане. Нека тук отбележим, че Дървобрад е превел Лотлориен като «Цвете на Бляновете», но може да се изтълкува и като «Цвете на сънищата».“

В „Относно Галадриел и Келеборн“ запазих навсякъде названието Лоринанд, макар че при написването то е предвидено само като първоначално и най-древно име на областта, а историята за донасянето на малорните от Галадриел още не е била измислена.

116

Бел.6: Този текст е по-късна поправка; според първоначалния ръкопис Лоринанд бил управляван от местни принцове.

117

Бел.7: В една откъслечна бележка, чието време на съставяне не успях да установя, се казва, че макар името Саурон да е използвано и по-рано в „Разказ за годините“, това име, подсказващо неговата идентичност с описания в „Силмарилион“ пръв Морготов заместник, остава неизвестно чак до 1600 година от Втората епоха, когато е изкован Единствения пръстен. Загадъчната враждебна мощ, която се изправя срещу елфите и Едаините, бива усетена малко след 500 г., а от Нуменорците пръв узнава за нея Алдарион към края на осми век (по времето, когато създава пристанището Винялонде, виж „Алдарион и Ерендис“). Но не се знае откъде идва тя. Саурон полага големи усилия да не смесва двете си роли: враг и изкусител. Когато идва между Нолдорите, той си присвоява особено красива външност (сякаш е предвиждал по-късното пристигане на Истарите) и красиво име — Артано, тоест „Върховен ковач“ или Аулендил, чрез което иска да се представи за верен служител на Валара Ауле. (В „За Всевластните Пръстени“, стр. 371, името, което си присвоява Саурон по онова време, е Анатар, Повелител на даровете; в настоящия ръкопис обаче то не се споменава.) По-нататък в бележката се казва, че Галадриел не била заблудена и твърдяла, че този Аулендил няма нищо общо със свитата на Ауле от Валинор; ала туй няма значение, тъй като Ауле е съществувал още преди „Изграждането на Арда“ и най-вероятно този Саурон всъщност е бил някой от Маярите на Ауле, покварен от Мелкор „още преди Арда да е съществувала“. Можем да сравним това с началните изречения на „За Всевластните Пръстени“: „В древни времена сред Маярите имало един на име Саурон… След сътворението на Арда Мелкор го привлякъл на своя страна“.

118

Бел.8: В едно писмо от септември 1954 г. баща ми споделя: „В началото на Втората епоха той [Саурон] все още бил красив на вид, или поне още можел да придобива прекрасен облик — и все още не бил затънал в злото докрай, освен ако сметнем, че всички «реформатори», бързащи в своите «реконструкции» и «реорганизации» са зли по начало, още преди гордостта и жаждата за налагане на собствената воля да разядат душите им. Що се отнася до въпросните елфи, наричани Нолдори или Премъдри, те винаги са били уязвими по линия на «науката и технологията», както бихме се изразили днес — желаели са да получат знанията, които Саурон наистина притежавал, затова в Ерегион отхвърлят предупрежденията на Гил-галад и Елронд. Това «желание» на елфите от Ерегион — ако искате, наречете го «алегория» на обичта към машините и техническите нововъведения — е символизирано и чрез тяхната изключителна дружба с джуджетата от Мория“.