Всъщност горният разказ е съчинен като добавка към етимологично обсъждане на имената на някои реки в Средната земя — в случая Гилраин, река от гондорската област Лебенин, която се вливала в залива Белфалас на запад от Етир Андуин; нови подробности в легендата за Нимродел възникват от анализа на частицата раин. Тя вероятно произлиза от корена ран- със значение „бродя, лутам се, вървя в неясна посока“ (както в Митрандир и в името на Луната Рана).
Това не изглежда вярно за всички реки в Гондор; но названията на реки често могат да се отнасят само до част от течението, извора или устието, както и до други техни особености, които са впечатлили авторите на имената. В случая обаче някои откъси от легендата за Амрот и Нимродел предлагат обяснение. Също като другите потоци в онази област, Гилраин се спускал буйно от планините; но когато достигал края на планинската верига Еред Нимраис, която го отделяла от Келос [виж картата към том III на „Властелинът на Пръстените“], течението му слизало в широка и плитка низина. Известно време лъкатушел из нея и оформял езерце в южния й край, преди да прекоси един хребет и отново да слезе буйно към Серни, в който се вливал. Казват, че когато избягала от Лориен, Нимродел се изгубила в Белите планини и дълго скитала, додето накрая (незнайно по кой път или проход), стигнала до рекичка, що й напомняла нейния поток в Лориен. С олекнало сърце седнала край езерцето, гледала как звездите се отразяват в тъмните му води и слушала водопадите, по които реката продължавала пътя си към морето. Там заспала дълбоко от изтощение и тъй дълго траял сънят й, че не слязла в Белфалас преди вихрите да отнесат кораба на Амрот към морето и тъй да изчезне в отчаяния си опит да стигне обратно до сушата. Тази легенда била широко известна в Дор-ен-Ернил (Земята на Принца)124 и без съмнение името е дадено в нейна памет.
Очеркът продължава с кратко обяснение как кралското управление на Амрот в Лориен се съчетава с властта на Келеборн и Галадриел:
Дори тогава [т.е. по време на гибелта на Амрот] обитателите на Лориен били почти същите, както и в края на Третата епоха — Горски елфи по произход, но управлявани от принцове със Синдарско потекло (също като кралството на Трандуил в северната част на Мраколес; макар че днес вече не е известно дали Трандуил и Амрот са били сродници)125. Към тях обаче се примесили множество Нолдори (говорещи Синдарински език), които дошли през Мория след като Саурон опустошил Ерегион през 1697 г. от Втората епоха. По онова време Елронд отишъл на запад [внимание!; това навярно би трябвало просто да означава, че не е пресякъл Мъгливите планини] и основал убежище в Имладрис; но Келеборн най-напред заминал за Лориен и укрепил страната против всякакви по-нататъшни опити на Саурон да прекоси Андуин. Ала когато Саурон се оттеглил в Мордор и (според слуховете) изцяло се посветил на завоевания из Изтока, Келеборн отишъл в Линдон при Галадриел.
Дълго живял Лориен в мир и забрава под властта на своя крал Амдир, чак до Падението на Нуменор и внезапното завръщане на Саурон в Средната земя. Амдир се отзовал на молбата на Гил-галад и довел за Последния съюз цялата войска, която успял да събере, но загинал в Дагорладската битка с почти всички свои бойци. Крал станал синът му Амрот.
124
Бел.14: Никъде не е обяснен произходът на названието