Подобна наблюдателница, използвана от бранителите на северните предели, е представлявал и флетът, върху който нощувал Фродо. Жилището на Келеборн в Карас Галадон имало същия произход — най-горният му флет, който пътешествениците от Задругата не са видели, е бил и най-високата точка в цялата страна. По-рано най-висок е бил флетът на Амрот върху могилата Керин Амрот, струпана с тежък труд от Горските елфи, и неговата първоначална цел била да служи за наблюдение на Дол Гулдур отвъд Андуин. Превръщането на тези талани в места за постоянно обитаване станало по-късно и единствено в Карас Галадон подобни жилища били многобройни. Но Карас Галадон сам по себе си представлявал крепост и само малка част от Галадримите живеели зад неговите стени. Без съмнение животът в такива високи къщи се е смятал за нещо необикновено и Амрот вероятно пръв е въвел този обичай. Името му — единственото, съхранено по-късно в легенди — навярно е произлязло тъкмо от заселването върху висок талан.
Към думите „Амрот вероятно пръв е въвел този обичай“ има добавена бележка:
Освен ако е била Нимродел. Нейните мотиви били различни. Тя обичала горските потоци и водопадите на Нимродел, от които не искала да се разделя задълго; ала когато настанали смутни времена, потокът се оказал твърде близо до северните граници и наоколо останали само малцина от Галадримите. Може би тъкмо тя е подсказала на Амрот идеята да се засели върху висок флет127.
Но нека се завърнем към изложената по-горе легенда за Амрот и Нимродел. Кое е било „пристанището на юг“, където (според неговите думи) „някога били пристигнали мнозина от неговото племе“? Два откъса от „Властелинът на Пръстените“ дават отговор на този въпрос. Първият е в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 6), където Леголас, след като е изпял баладата за Амрот и Нимродел, споменава „залива Белфалас, откъдето вдигнали платна лориенските елфи“. Другият е в „Завръщането на краля“ (книга 5, глава 9), където Леголас вижда принц Имрахил от Дол Амрот и разбира, „че е срещнал човек с елфическа кръв в жилите“, а след това му казва: „Отдавна напусна Лориенските гори народът на Нимродел, ала и до днес личи, че не всички са отплавали от залива Амрот на запад през морето“. На което принц Имрахил отговаря: „Тъй разказва историята на моя край“.
По-късно някои отделни бележки обясняват в известна степен тези твърдения. Така например в една разработка за езиковите и политически взаимоотношения в Средната земя (написана през 1969 г. или по-късно) авторът мимоходом се позовава на факта, че през дните на ранните нуменорски заселници бреговете около залива Белфалас все още са били предимно пустинни „с изключение на едно пристанище и малко елфическо селище южно от мястото, гдето се сливат Мортонд и Рингло“ (т.е. точно на север от Дол Амрот).
Според преданията в Дол Амрот, основали го Синдарски мореплаватели от западните заливи на Белерианд, които избягали с три малки кораба, когато Морготовата мощ връхлетяла над Елдари и Атани; ала по-късно натам се стекли и мнозина Горски елфи, що слизали покрай Андуин да дирят морето.
Горските елфи (отбелязва се тук) „никога не се освободили докрай от безпокойния копнеж по Морето, що често прогонвал някои от тях да бродят надалеч от родния дом“. За да свържем този разказ за „три малки кораба“ с преданията от „Властелинът на Пръстените“, вероятно би трябвало да допуснем, че те са избягали от Бритомбар или Егларест (пристанищата на Фалас по западното крайбрежие на Белерианд) при тяхното унищожаване в годината след Нирнает Арноедиад („Силмарилион“, стр. 251) и докато Кирдан и Гил-галад изграждали убежища на Баларския остров, тези три кораба са отплавали покрай бреговете още по-далече на юг, към Белфалас.
127
Бел.17: В „краткия преразказ“ на легендата за Амрот и Нимродел се казва, че Амрот живеел върху дърветата на Керин Амрот „поради любовта си към Нимродел“.