Но по-късно в недовършена чернова за произхода на името Белфалас срещаме съвсем различно обяснение за основаването на елфическото пристанище. Там е казано, че макар частицата Бел- несъмнено да произлиза от име, съществувало преди Нуменорците, нейният произход всъщност е Синдарински. Текстът прекъсва преди да е дадено по-нататъшно обяснение относно частицата Бел-, но като причина за Синдаринския й произход се сочи, че „в Гондор срещаме едно дребно, но твърде многозначително изключение — елдарско поселище“. След рухването на Тангородрим някои белериандски елфи отплавали през Великото море, други останали в Линдон, а трети се прехвърлили през Сините планини на изток в Ериадор; ала все пак изглежда, че е имало и група Синдари, които в началото на Втората епоха заминали на юг. Те били част от народа на Дориат, който все още хранел неприязън към Нолдорите; и след като останали известно време в Сивите заливи, където се научили да строят кораби, „дълги години дирили място, където да живеят независимо и накрай се заселили около устието на Мортонд. Там вече имало малко рибарско пристанище, ала от страх пред Елдарите местните жители избягали в планините“128.
В една бележка, писана през декември 1972 г. или по-късно, както и сред последните записки на баща ми за Средната земя, срещаме разсъждения за елфическото потекло на някои човешки родове, личащо по липсата на брада (всички елфи са били голобради); във връзка с принцовете на Дол Амрот е отбелязано, че „според местни предания този род имал особено силна елфическа жилка“ (при което се споменава цитираният по-горе разговор между Леголас и Имрахил във „Властелинът на Пръстените“).
Както подсказват и думите на Леголас относно Нимродел, близо до Дол Амрот е имало древно елфическо пристанище и малко селище на Горски елфи от Лориен. Легендата за потеклото на принца разказва, че един от неговите прадеди взел за съпруга елфическа девойка; според някои (твърде невероятни) варианти това била самата Нимродел. Според други, по-правдоподобни предания това е била една от спътничките на Нимродел, която се загубила из планинските дебри.
По-разширен вариант на тази легенда се появява в бележка към непубликувано родословно дърво на принцовете в Дол Амрот, свързана с двайсетия принц Ангелимар — баща на Адрахил, чийто син Имрахил е принц на Дол Амрот по време на Войната за Пръстена:
Според преданията в неговия род, Ангелимар бил двайсети потомък по пряка линия на Галадор, пръв Владетел на Дол Амрот (около 2004–2129 г. от Третата епоха). Пак според тези предания Галадор бил син на Нуменореца Имразор от Белфалас и елфическата девойка Митрелас. Тя придружавала Нимродел заедно с още мнозина елфи, които избягали към крайбрежието около 1980 г. на Третата епоха, когато злото се надигнало в Мория; ала Нимродел и нейните спътнички се залутали из гористите възвишения. В тази легенда се казва, че Имразор приютил Митрелас и я взел за съпруга. Но след като му родила син, наречен Галадор и дъщеря на име Гилмит, една нощ тя избягала тайно и повече никой не я видял. Макар че Митрелас била от дребния народ на Горските елфи (а не от Върховните или Сивите елфи), за рода на Владетелите от Дол Амрот винаги се говорело, че са с благородна кръв, прекрасни телом и духом.
Сред непубликуваните съчинения на баща ми не може да се открие почти нищо друго относно историята на Келеборн и Галадриел, с изключение на един съвсем необработен ръкопис от четири страници, озаглавен „Елесарът“. Той е останал в първоначалната фаза на съставяне, но тук-там се срещат поправки с молив; други варианти не съществуват. Привеждам го с някои съвсем леки редакторски поправки:
Имало в Гондолин златар на име Енердил, най-велик в занаята сред всички Нолдори подир смъртта на Феанор. Любел Енердил всички зелени растения и върховна радост било за него да гледа слънчевите лъчи през дървесните клони. И закопняло сърцето му да сътвори камък безценен, в който да съхрани ясната слънчева светлина, ала зелена като листата. Сътворил го наистина и дори Нолдорите се прехласнали като видели. Защото разказват, че който погледнел през този камък, съзирал как всичко съсухрено или изгорено отново се изцелява и си възвръща младата прелест, а ръцете на онзи, що го държал, с едно докосване премахвали всяко страдание. Подарил Енердил този камък на кралската щерка Идрил и тя го носела върху гръдта си; тъй бил спасен от опожаряването на Гондолин. И преди да отплава, Идрил рекла на сина си Еарендил:
128
Бел.18: Мястото на елфическото пристанище в Белфалас е отбелязано с името