— Елесара оставям при теб, понеже скръб и страдания има по Средната земя, та дано чрез него ги изцелиш. Ала никому не го поверявай.
И наистина в Сирионските заливи имало много страдания за изцеление — както на елфи и люде, тъй и на диви твари, що били избягали натам от ужасите на Севера; и додето живял там Еарендил, всичко живо се изцелявало и процъфтявало, та из цялата област избуяла прекрасна зеленина. Но когато започнал великите пътешествия по море, Еарендил носел Елесара върху гърдите си, защото каквото и да дирел, една мисъл не го напускала — че може би някой ден пак ще срещне Идрил; и първият му спомен от Средната земя бил за зеления камък върху гърдите й, докато пеела над люлката му сред процъфтяващия все още Гондолин. Тъй изчезнал и Елесарът, когато Еарендил не се завърнал в Средната земя.
В далеч по-късна епоха пак се появил Елесар и две неща се говорят за него, ала кое от двете е вярно, знаят единствено Мъдреците, що отдавна не са между нас. Защото някои казват, че нямало втори, а просто първият се бил завърнал по благоволение на Валарите; и че Олорин (що бил известен в Средната земя с името Митрандир) го донесъл със себе си от далечния Запад. И подир време Олорин стигнал при Галадриел, която тогава живеела под свода на Зеленогор Велики; и дълго разговаряли двамата. Защото натежавали изгнаническите години върху Владетелката на Нолдорите и копнеела тя за вести от своя род и блажената родна страна, ала не искала още да изостави Средната земя [последното е поправено на: „ала не й било позволено още да изостави Средната земя“]. И когато чула много вести от Олорин, въздъхнала и промълвила:
— Скърбя аз в Средната земя, защото капят листата и вехнат цветовете; и копнее сърцето ми по спомена за треви и дървета, що не умират. Бих желала да ги имам в дома си.
Рекъл тогаз Олорин:
— Щом е тъй, би ли желала да имаш Елесара?
А Галадриел отвърнала:
— Где ли е днес Камъкът на Еарендил? И Енердил изчезна, що го бе сътворил.
— Кой знае? — рекъл Олорин.
— Сигурно — рекла Галадриел — днес и двамата са отвъд Морето, както стана с почти всичко прекрасно по тия земи. Трябва ли Средната земя да повехне и загине навеки?
— Такава е нейната участ — отвърнал Олорин. — Ала поне за известно време туй може да бъде поправено, ако се върне Елесарът. Поне додето настанат Дните човешки.
— Да, ако… ала как би могло да стане? — рекла Галадриел. — Днес Валарите несъмнено са се отдръпнали и далеч е от мислите им Средната земя, а онези, които остават по нея, са потънали в сянка.
— Не е тъй — възразил Олорин. — Не е помръкнал техният взор и няма жестокост в сърцата им. И в знак на туй — ето, виж! — Вдигнал пред нея Елесара и тя го погледнала смаяно. А Олорин добавил: — Туй ти нося в дар от Явана. Използвай го както можеш и поне до време ще направиш своя край най-прекрасното място в Средната земя. Но Елесарът не е твое владение. Ще го върнеш, когато му дойде времето. Защото преди да се измориш и да напуснеш най-сетне Средната земя, ще дойде един да го получи и името му ще да е като на камъка — Елесар ще го наричат129.
Другото предание разказва: някога, още преди Саурон да измами ковачите от Ерегион, Галадриел дошла там и рекла на главния елфически майстор Келебримбор:
— Скърбя за Средната земя, защото капят листата и вехнат цветовете, що обичах, та се изпълва със скръб страната ми и никаква пролет не ще я възрадва.
— Как другояче да е за Елдарите, щом не напускат Средната земя? — запитал Келебримбор. — Значи искаш да отплаваш отвъд Морето?
— Не — рекла тя. — Ангрод изчезна, Аегнор си замина и Фелагунд не е вече сред нас. От Финарфиновите чеда аз съм последна130. Но горделиво е още сърцето ми. Какво зло е сторил златният род Финарфинов, та да моля за прошка Валарите, или да се задоволя с остров насред морето — аз, що съм родена в блажения Аман? Не, по-могъща съм тук.
— Що желаеш тогава? — пак запитал Келебримбор.
— Желая да има около мен неповяхващи треви и дървета — тук, в тази страна, която е моя — отвърнала тя. — Къде изчезнаха древните умения на Елдарите?
А Келебримбор рекъл:
— Знае ли някой къде е Камъкът на Еарендил? И Енердил изчезна, що го бе сътворил.
— Днес и двамата са отвъд Морето — рекла Галадриел, — както стана с почти всичко прекрасно по тия земи. Но трябва ли тогаз Средната земя да повехне и загине навеки?
— Такава е нейната участ според мен — отвърнал Келебримбор. — Ала знаеш колко те обичам (макар че ти предпочете Келеборн от Горите) и заради тази обич ще сторя каквото мога, та дано чрез уменията си да облекча твоите скърби.
129
Бел.19: Това е в съзвучие с откъса от „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 8), където Галадриел дава зеления камък на Арагорн с думите: „Приеми в този час името, което ти бе предречено — Елесар, Елфически камък от рода на Елендил“.
130
Бел.20: В текста тук и малко по-долу е употребено името
Заслужава си да отбележим, че тук Галадриел не споменава между своите братя Ородрет, крал на Нарготронд след Финрод Фелагунд. По неизвестна за мен причина баща ми е преместил втория нарготрондски крал и го е направил член на същия род в следващото поколение; но тази и някои други родословни промени не бяха включени в повествованието на „Силмарилион“.