Но не казал на Галадриел, че сам той някога е живял в Гондолин и бил пръв приятел на Енердил, макар и да му отстъпвал във всяко едно отношение. И все пак, ако не бил Енердил, Келебримбор щял да спечели повече слава. Дълго мислил той подир този разговор и накрая подхванал бавно и трудно дело, та създал за Галадриел най-великото си творение (ако не се броят Трите Пръстена). И разказват, че зеленият камък, що сътворил, бил по-бистър и по-изящен от онзи на Енердил, ала и лъчите му имали по-малка сила. Защото в най-ранната си младост огряло Слънцето камъка на Енердил, а когато Келебримбор подхванал своето дело, вече били минали много години и нийде по Средната земя светлината не била тъй бистра, както преди; и макар че Моргот бил прокуден в Пустотата и не можел да се завърне, сянката му оставала да тегне. Въпреки туй лъчезарен бил Елесарът на Келебримбор; и той го вградил в голяма сребърна брошка, изработена като излитащ орел с разперени криле131. С помощта на Елесара всичко около Галадриел станало прекрасно чак до идването на Сянката над Гората. Ала сетне, когато й бил изпратен Нения, главният от Трите Пръстена132, тя вече не се нуждаела от него (или поне тъй си мислела), та го дала на щерка си Келебриан и тъй стигнал до Арвен и Арагорн, когото нарекли Елесар.
В края е написано:
Елесарът бил сътворен в Гондолин от Келебримбор и тъй стигнал до Идрил, а от нея до Еарендил. Ала той заминал надалеч. Но вторият Елесар бил сътворен в Ерегион пак от Келебримбор по молба на Владетелката Галадриел (която обичал) и бил неподвластен на Единствения, понеже се появил преди новото въздигане на Саурон.
В много отношения това повествование съвпада с „Относно Галадриел и Келеборн“ и вероятно е написано приблизително по същото време или малко по-рано. Келебримбор тук отново е златар от Гондолин и няма нищо общо с Феаноровия род; а за Галадриел се говори, че не желаела да напусне Средната земя — макар че по-късно текстът е поправен и се въвежда идеята за нейното изгнание, а малко по-надолу в разказа тя говори за прошката на Валарите.
Енердил не се появява в нито едно друго съчинение; а заключителните думи на текста подсказват, че Келебримбор е трябвало да го измести като създател на Елесара в Гондолин. Никъде другаде не срещаме споменаване за любовта на Келебримбор към Галадриел. В „Относно Галадриел и Келеборн“ се намеква, че Келебримбор е дошъл в Ерегион заедно с тях; но в настоящия текст, както и в „Силмарилион“, Галадриел среща Келеборн в Дориат и е трудно да се разберат думите на Келебримбор „макар че ти предпочете Келеборн от Горите“. Неясно остава и споменаването, че Галадриел живеела „под свода на Зеленогор Велики“. Можем да го приемем като най-общ израз на представата (която не срещаме никъде другаде), че Лориен е обхващал и горите от другата страна на Андуин; но изразът „идването на Сянката над Гората“ без съмнение се отнася до появата на Саурон в Дол Гулдур, наречен „Горската Сянка“ в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“. Това може да означава, че властта на Галадриел някога се е разпростирала над южния дял на Зеленогор Велики; потвърждение намираме и в „Относно Галадриел и Келеборн“, където за кралството Лоринанд (Лориен) е казано, че „се разпростряло в горите по двата бряга на Великата река, като включило и областта, където по-сетне бил Дол Гулдур“. Освен това може би същата идея се съдържа и в една бележка от „Разказ за годините“ към първото издание на „Властелинът на Пръстените“: „много от Синдарите заминали на изток и основали кралства из далечните гори. Техни вождове били Трандуил в северната част на Зеленогор Велики и Келеборн в южния дял на гората“. В преработеното издание текстът за Келеборн е премахнат и вместо това се посочва, че живеел в Линдон (както вече бе цитирано в началото на главата).
Накрая трябва да отбележим, че целебната сила, приписвана тук на Елесара в Сирионските заливи, се споменава в „Силмарилион“ (стр. 319) като свойство на Силмарила.
Приложения
Приложение А
Горските елфи и техните езици
Според „Силмарилион“ (стр. 111) някои от Нандорите — Телерийски елфи, които напуснали похода на Елдарите източно от Мъгливите планини — „дълго живели из горите в долината на Великата река“ (за други се казва, че слезли до устието на Андуин, а трети навлезли в Ериадор — от тях произлезли Зелените елфи в Осирианд).
По-късно при едно етимологично обсъждане на имената Галадриел, Келеборн и Лориен се споменава изрично, че Горските елфи в Мраколес и Лориен са произлезли от онези Телери, които останали в Андуинската долина:
131
Бел.21: Можем да сравним това с описанието на Елфическия камък в „Задругата на Пръстена“ (книга 2, глава 8): „Тя [Галадриел] пое от скута си голям яснозелен камък, вграден в сребърна брошка, изработена като орел с разперени криле, и щом го повдигна, камъкът заблестя като слънце, пронизало пролетни листа“.
132
Бел.22: Но в „Завръщането на краля“ (книга 6, глава 9), когато виждаме върху ръката на Елронд Синия Пръстен, той е наречен „Вилия, най-могъщият от Трите“.