Никъде (доколкото знам) не е изяснено как да свържем описаното тук възприемане на Горския език от Синдарските владетели в Мраколес с твърдението от Приложение А, че към края на Третата епоха езикът на Горските елфи вече не се говорел в кралството на Трандуил.
Виж също така Бележка 14 към „Гибел сред Перуникови поля“.
Приложение В
Границите на Лориен
Както твърди приложение А към „Властелинът на Пръстените“, по време на своя разцвет под властта на крал Хиярмендакил (1015–1149 г. от Третата епоха) Гондорското кралство се простирало на север „до Келебрант и южните предели на Мраколес“. Баща ми на няколко пъти е заявявал, че тук има грешка — всъщност би трябвало да се чете „до Полето на Келебрант“. Според последното му съчинение за взаимните връзки между езиците в Средната земя.
Река Келебрант (Сребропът) се намирала в пределите на Лориен и реалната граница на Гондорското кралство на север (западно от Андуин) минавала по река Липосвет. Цялата степ между Сребропът и Липосвет, през която по-рано са се простирали на юг горите на Лориен, е била известна на тамошните елфи като Парт Келебрант (т.е. полето или степта на Сребропът) и се смятала за част от тяхното кралство, макар че елфическите племена не се заселвали извън гората. В по-късни времена Гондор изградил мост над горното течение на Липосвет и често окупирал тясната ивица между долното поречие на Липосвет и Андуин като част от своята източна отбрана, тъй като по широките завои на Андуин (където бързото течение минавало покрай Лориен и навлизало в равните низини, преди отново да се спусне към бездните на Емин Муил) имало много плитчини и широки пясъчни наноси, през които решителен и добре организиран враг можел да построи мост от салове или понтони, особено на двата западни завоя, известни като Северна и Южна плитчина. Именно тази област била наричана в Гондор с името Парт Келебрант; оттук идва и нейното срещане при определянето на древните северни граници. По време на Войната за Пръстена, когато всички земи северно от Белите планини чак до Липосвет (с изключение на Анориен) са били част от Роханското кралство, името Парт (Поле на) Келебрант се среща само във връзка с голямата битка, в която Еорл Млади унищожава нашествениците от Гондор [виж „Кирион и Еорл“].
В друг очерк баща ми отбелязва, че на изток и запад земите на Лориен били ограничени от Андуин и планините (без да споменава за някакво разширение на кралството отвъд Андуин), но нямали ясно очертани граници на север и юг.
В древни времена Галадримите претендирали за власт над горите чак до водопадите на Сребропът, където Фродо измил раните си при бягството от Мория; на юг Лориен се простирал далеч отвъд Сребропът из по-ниски и редки горички, които постепенно се сливали с гората Ветроклин, макар че сърцето на кралството винаги е било в ъгъла между Сребропът и Андуин, където се намирал Карас Галадон. Границите между Лориен и Ветроклин не били твърдо определени, но нито ентите, нито Галадримите минавали отвъд тях. Защото според легендите някога сам Ветроклин срещнал краля на Галадримите и му рекъл: „Аз си знам моето, ти си знаеш твоето; тъй че дай да не закачаме чуждото. Но ако някой елф пожелае да скита за удоволствие по земите ми, винаги ще е добре дошъл; а ако зърнете ент по земите си, не се бойте от зло“. Ала много години минали преди ент или елф да пристъпи отвъд границата.
Приложение Г
Пристанището Лонд Даер
В „Относно Галадриел и Келеборн“ е казано, че по време на войната срещу Саурон в Ериадор през края на седемнайсети век от Втората епоха нуменорският адмирал Кирятур спуснал многочислен десант край устието на река Гватло (Сивталаз), където имало „малко нуменорско пристанище“. Това, изглежда, е първото споменаване на пристанището, за което се говори много в по-късните му съчинения.
Най-пълното описание срещаме във филологическия очерк за имената на реките, който вече бе цитиран във връзка с легендата за Амрот и Нимродел. Ето как е анализирано в него името Гватло:
Река Гватло се превежда като „Сивталаз“. Но гват е синдаринската дума за „сянка“ в смисъл на неясна светлина поради облачност или мъгла из дълбоките долини. Това като че не съвпада с географското положение на реката. Просторните земи, които Гватло разделя на области, наричани от Нуменорците Минхириат („Междуречие“ на Барандуин и Гватло) и Енедваит („Среден народ“) са били предимно равни, открити и без възвишения. Около сливането на Гландуин и Митейтел [Скрежноблик] местността също била равна, тъй че теченията на реките ставали по-бавни и често се разливали в мочурища133. Но на стотина мили под Тарбад наклонът се увеличавал. Течението на Гватло обаче никъде не ставало стремително и малки корабчета можели без затруднения да стигат чак до Тарбад.
133
Река Гландуин („гранична река“) слизала от Мъгливите планини южно от Мория, за да се влее в Митейтел над Тарбад. На оригиналната карта към „Властелинът на пръстените“ името не е отбелязано (в книгата то се среща само веднъж — в Приложение А). Изглежда, че през 1969 г. баща ми е съобщил на мис Полин Бейнс някои допълнителни имена, за да бъдат включени в нейната декоративна карта на Средната земя: Еделонд (вече споменат в Бележка 18), Андраст, Друваит Иаур (Древна земя на Пукелите), Лонд Даер (руини), Ерин Ворн, река Адорн, Лебедорой и река Гландуин. По същото време последните три от тези имена са били вписани в оригиналната карта към книгата, но така и не успях да открия защо е направено това; и макар че река Адорн е поставена точно на място, Лебедорой и река Гландуин [