Друга добавка отбелязва за Келеборн, че той бил „Линдар от Валинор“ (тоест един от Телерите, които сами се наричали Линдари, тоест Певци) и че те го смятали за висок, както личи и от самото му име („сребристо-висок“); ала Телерите обикновено не били тъй снажни, както Нолдорите.
Това твърдение спада към късната версия за произхода на Келеборн и смисъла на неговото име (виж Приложение Д към „Историята на Галадриел и Келеборн“).
Другаде баща ми пише за отношението между ръста на хобитите и нуменорците, както и за произхода на името Полуръстове:
Бележките [за ръста на хобитите] в Пролога към „Властелинът на Пръстените“ са излишно неясни и усложнени поради вмъкването на сведения за оцелелите от този народ в по-късни времена; но що се отнася до „Властелинът на Пръстените“, те се свеждат до следното: хобитите от Графството са имали ръст между три и четири фута, никога по-малко и само в редки случаи повече. Естествено, самите те не са се наричали Полуръстове; това е било нуменорско название. Очевидно то е намеквало за тяхната височина в сравнение с тази на Нуменорците и по времето на възникването си е било сравнително точно. Най-напред с него били наречени Твърдоногите, които станали известни на арнорските владетели през единайсети век [виж бележката за 1050 г. в „Разказ за годините“], а по-късно Дъждокрийците и Запасливците. По онова време Северното и Южното кралство все още поддържали връзка помежду си (тази връзка се прекратила много по-късно) и всяко от двете било добре осведомено какво става из далечните области, особено що се отнася до преселенията на различни народи. Затова макар че не е известно в Гондор да се е появявал друг „полуръст“ преди Перегрин Тук, гондорците знаели за съществуването на подобни същества в кралството на Артедаините и ги наричали с името Полуръстове или на Синдарински периани. Още щом вижда Фродо [пред Съвета на Елронд], Боромир го разпознава като представител на този народ. Вероятно дотогава е смятал полуръстовете само за същества от приказките и легендите. От посрещането на Пипин в Гондор ясно личи, че там са помнели за „полуръстовете“.
В друг вариант на бележката се казва малко повече за намалелия ръст на Полуръстовете и Нуменорците:
Смаляването на Дунедаините не било нормална тенденция като при другите народи от Средната земя; дължало се на загубата на древната им западна родина, най-близка до Безсмъртното царство от всички земи на света. В много по-късна епоха издребняването на полуръстовете вероятно било причинено от промяната в начина им на живот; те станали плах и потаен народ, принуден (когато хората или Големите люде се размножили и завладели най-плодородните земи) да търсят убежище из горите и пущинаците — бедни скиталци, забравили своето минало и водещи труден живот в търсене на препитание с вечен страх да не ги забележи някой.
II
Кирион и Еорл и дружбата между Гондор и Рохан
1
Северняците и Колесарите
Хрониката на Кирион и Еорл172 започва едва с първата среща между Гондорския Наместник Кирион и Еорл, Владетел на Еотеода, която се състояла след като приключила битката сред Полето на Келебрант и нашествениците в Гондор били унищожени. Но както в Гондор, тъй и в Рохан се съхранили балади и легенди за славния поход на Рохиримите от Севера и от тези предания били взети описанията за по-късните Хроники173 заедно с още много подробности относно Еотеода. Тук сме ги събрали накратко под формата на летопис.
За пръв път Еотеодът станал известен под това си име през дните на гондорския крал Калимехтар (който умрял през 1936 г. на Третата епоха); по това време представлявал дребен народ, живеещ из Андуинската долина между Равноскал и Перуникови поля, предимно по западния бряг на реката. Тия люде били потомци на Северняците — някога могъщо и многобройно обединение на народи от просторните равнини между Мраколес и Тичащата река, ненадминати ездачи и коневъди, прославени със своето умение и издръжливост, макар че строяли селищата си предимно из горските покрайнини, особено по Източната Щърбина, където земите били оголени от множество сечища174.
Тия Северняци били потомци на същия човешки народ, част от който минала през Първата епоха на запад из Средната земя, за да се съюзи с Елдарите във войната им срещу Моргот175. Поради туй се падали далечни сродници на Дунедаините или Нуменорците и крепка дружба ги свързвала с гондорския народ. Всъщност земите им били истинска твърдина на Гондор и пазели от нашествия североизточните му граници; ала кралете разбрали туй едва когато тая твърдина загубила силата си и накрая изчезнала. Залезът на Северняците в Рованион се започнал със Страшната чума, що налетяла през зимата на 1635 година и скоро обзела Гондор. Мнозина измрели там, особено из градовете. Ала най-страшен мор се стоварил над Рованион, защото макар че тамошните люде живеели на открито и нямали големи градове, Чумата дошла през мразовита зима, когато коне и хора се приютявали от студа в ниски дървени къщички; а освен туй те не познавали целителските изкуства от древната нуменорска мъдрост, що все още се съхранявала в Гондор. Казват, че когато Чумата отминала, повече от половината люде в Рованион били загинали заедно с конете си.
172
Бел.1: Не съществува ръкопис с подобно заглавие, но без съмнение повествованието в третия раздел („Кирион и Еорл“) представлява част от Хрониката.
173
Бел.2: Като например „Книга на кралете“. (Бележка на автора.)
В увода на Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се споменава, че това произведение (заедно с „Книга на Наместниците“ и „Акалабет“) е било сред летописите на Гондор, до които крал Елесар допуснал Фродо и Перегрин; тази забележка обаче се среща само в първото издание, а в преработеното е отпаднала.
174
Бел.3: Източната Щърбина, която не се споменава никъде другаде, е представлявала просторна разчистена територия, навлизаща откъм изток в Мраколес; можем добре да я различим на картата към „Властелинът на Пръстените“.
175
Бел.4: Изглежда, че Северняците са били близки с третия и най-велик народ на Елфическите приятели, ръководен от Хадоровия род. (Бележка на автора.)