Трудно се възстановили те от страшната беда; ала дълго нямало кой да подложи силата им на изпитание. Без съмнение източните народи били пострадали също тъй тежко, затова враговете на Гондор идвали главно от юг или по крайбрежието. Ала когато започнало нашествието на Колесарите, що въвлякло Гондор в почти стогодишна война, Северняците поели най-страшния пръв удар. Крал Нармакил Втори повел могъща армия на север през равнините южно от Мраколес и сбрал каквото можал от разпръснатите племена на Северняците; ала войската му била разбита и сам той паднал в сражението. Остатъците от армията се оттеглили през Дагорлад към Итилиен и тъй Гондор изоставил всички земи източно от Андуин с изключение на Итилиен176.
Колкото до Северняците, казват, че неколцина избягали отвъд Келдуин (Тичащата река) и там се претопили сред народа на Дейл под Еребор (с който още отпреди имали кръвно родство), други подирили убежище в Гондор, а трети били обединени от Мархвини, син на Мархари (който загинал охранявайки отстъплението след Битката в равнините)177. Като минали на север между Мраколес и Андуин, те се заселили из Андуинската долина, където били дошли през гората и мнозина други бегълци. Тъй се зародил Еотеодът178, макар че дълги години в Гондор не знаели нищичко за него. Повечето от Северняците паднали в робство и Колесарите завладели земите им179.
Ала подир време крал Калимехтар, син на Нармакил Втори, след като видял, че над страната не тегнат други заплахи180, решил за отмъсти за поражението при Битката в равнините. Точно тогава дошли вестоносци от Мархвини да го го предупредят, че Колесарите възнамеряват да нахлуят в Каленардон през Плитчините181; но съобщавали също така, че се подготвял бунт на поробените Северняци, който щял да избухне, ако Колесарите започнат война. Тогава Калимехтар незабавно повел армията си към Итилиен, като се постарал туй да стане известно на враговете. Колесарите излезли насреща с цялата сила, що можели да съберат и Калимехтар отстъпил, та ги отдалечил от домовете им. Накрая влезли в схватка сред Дагорлад и победата дълго се люшкала ту на едната страна, ту на другата. Но в самия разгар на сражението Калимехтар пратил конен отряд през Плитчините (оставени от врага без охрана) и към него се присъединил голям еоред182 начело с Мархвини, та с общи сили нападнали Колесарите изотзад и по фланга. Гондорската победа била съкрушителна, макар че в крайна сметка не се оказала решаваща. Когато противникът не издържал и се втурнал в безредно бягство на север към домовете си, Калимехтар благоразумно прекратил преследването. Над една трета от враговете били останали да лежат сред Дагорлад между костите на мъртъвци от други, по-благородни древни сражения. Но ездачите на Мархвини подгонили бегълците, та им нанесли още по-тежки загуби в дългото бягство през равнините, чак додето в далечината се появил Мраколес. Едва тогава ги изоставили с подигравателни викове: „Не на север бягайте, а на изток, Сауронови люде! Вижте, домовете, що ни откраднахте, вече са в пламъци!“. Защото наистина отпред се надигал дим от пожарища.
Вече бил избухнал бунтът, замислен и подпомогнат от Мархвини; групи отчаяни разбойници наизлезли от Гората, вдигнали робите на крак срещу Колесарите и заедно опожарили техните домове, складове, укрепления и колесници. Ала повечето загинали в битката; защото били зле въоръжени, а врагът не бил оставил домовете си без охрана — освен юношите и старците насреща излезли и младите жени, които по тамошния обичай също се обучавали на военни изкуства, та сега захванали люта битка да защитят челядта и домашните си огнища. Тъй накрая Мархвини трябвало пак да отстъпи към своите земи край Андуин и Северняците от неговото племе вече не се завърнали в древната си родина. Калимехтар се оттеглил в Гондор и страната дълго живяла в мир (от 1899 до 1944 г.) чак до голямото нашествие, при което едва не се прекъснал древният род на кралете.
176
Бел.5: Спасяването на гондорската армия от пълно унищожение се дължи до голяма степен на храбростта и верността на северняшките конници, водени от Мархари (потомък на „рованионския крал“ Видугавия), които охранявали отстъплението. Но Колесарите били претърпели такива загуби в битката срещу гондорците, че нямали сили да продължат нашествието преди да получат подкрепления от Изтока и временно се задоволили със завладяването на Рованион. (Бележка на автора.)
В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ е казано, че Видугавия, който се обявявал за рованионски крал, бил най-могъщ от всички северни принцове; заслужил благосклонност от страна на Ромендакил Втори (умрял през 1366 г.), комуто помогнал във войната срещу източните пришълци; бракът между Ромендакиловия син Валакар и дъщерята на Видугавия Видумави довел до унищожителните междуособици в Гондор през петнайсети век.
177
Бел.6: Има един интересен факт, за който, доколкото знам, не се споменава в нито едно от бащините ми съчинения — имената на древните северняшки крале и принцове са по форма готически, а не староанглийски (англосаксонски) както при Леод, Еорл и по-късно при Рохиримите. Името
178
Бел.7: Както бил наречен този народ в по-сетнешни времена. (Бележка на автора.)
Името е староанглийско и означава „конски народ“; виж също Бележка 36.
179
Бел.8: Описаното дотук не влиза в противоречие с Приложение А към „Властелинът на Пръстените“, макар че е силно съкратено. Не се споменава нищо за войната срещу източните пришълци, водена през тринайсети век от Миналкар (който приел името Ромендакил Втори), приемането на мнозина Северняци в гондорската армия по негово време, брака на син му Валакар със северняшка принцеса и произтеклите от това междуособици; но тук се появяват някои подробности, които не са споменати във „Властелинът на Пръстените“: че западането на Северняците в Рованион е предизвикано от Страшната чума; че битката през 1856 година, при която загинал крал Нармакил Втори (в Приложение А се казва само, че била „отвъд Андуин“), се е разиграла из равнините южно от Мраколес и била наричана Битката в равнините; че армията му била спасена от пълно унищожение само благодарение на защитата, ръководена от Мархари, потомък на Видугавия. Също така тук е казано по-ясно, че именно след Битката в равнините потомците на Северняците получили името Еотеод и се превърнали в отделен народ, живеещ из Андуинската долина между Равноскал и Перуникови поля.
180
Бел.9: Дядо му Телумехтар завладял Умбар и прекършил мощта на корсарите, а народите от Харад по онова време били потънали във войни и междуособици. (Бележка на автора.)
Телумехтар Умбардакил превзема Умбар през 1810 г.
181
Бел.10: Големите западни завои на Андуин източно от гората Ветроклин; виж Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“.