Присъствието на Еотеода и ролята на неговия водач вероятно обяснява защо в разказа за началото на дружбата между Гондор и Рохиримите се включва толкова подробно описание на сражението между гондорската армия и Колесарите.
Заключителната част от чистия ръкопис оставя впечатлението, че войската на Колесарите би трябвало да загуби цялата си радост и въодушевление при сблъсъка на шосето в теснината; но бележките показват, че отбраната на Минохтар не задържала задълго противника. „Колесарите нахлули безмилостно в Итилиен“ и „привечер на тринайсетия ден от месец Кермие разгромили Минохтар“, който паднал, пронизан от стрела. Тук се споменава, че той бил сестрин син на крал Ондохер. „Бойците му го изнесли от схватката и всички оцелели от ариергарда избягали на юг да дирят Адрахил.“ Тогава главният военачалник на Колесарите повелил да спрат нападението и обявил празник. Нищо повече не може да се разчете; но краткото описание в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ разказва как Еарнил дошъл от юг и разгромил враговете:
През 1944 г. крал Ондохер и двамата му синове Артамир и Фарамир паднали в битка северно от Моранон и врагът нахлул в Итилиен. Но Еарнил, командир на Южната армия, спечелил славна победа в Южен Итилиен и разбил харадската войска, що прекосила река Порос. Сетне побързал на север, сбрал остатъка от бягащата Северна армия и връхлетял срещу лагера на Колесарите, докато те още пирували с вярата, че Гондор вече е рухнал и сега остава само да бъде разграбен. Еарнил атакувал стана им, подпалил колесниците и подир страховит разгром изхвърлил врага от Итилиен. Мнозина от онези, що бягали пред него, загинали из Мъртвите блата.
В „Разказ за годините“ победата на Еарнил е наречена Лагерната битка. След гибелта на Ондохер и двамата му синове край Моранон претенции за гондорската корона предявил Арведуи, последен владетел на северното кралство; претенциите му обаче били отхвърлени и една година след Лагерната битка Еарнил бил провъзгласен за крал. Негов син бил последният владетел на южното кралство Еарнур, който загинал в Минас Моргул, след като приел предизвикателството за двубой с предводителя на Назгулите.
2
Походът на Еорл
Още докато Еотеодът живеел в старата си родина189, гондорците добре познавали този народ като верен съюзник, от който получавали вести за всичко по ония места. Тамошните люде били потомци на Северняците, за които се смятало, че в древността имали общ произход с Дунедаините, а в дните на великите крале били техни съюзници и влели много от своята кръв в жилите на гондорския народ. Поради туй Гондор приел с дълбока тревога преселението на Еотеода към далечния Север по времето на Еарнил Втори, предпоследен владетел на южното кралство190.
Новите земи на Еотеода били разположени северно от Мраколес, между Мъгливите планини на запад и Горската река на изток. На юг се простирали до сливането на две малки реки, наречени Сивоструй и Дългоблик. Сивоструй извирал от Сивите планини Еред Митрин, а Дългоблик от Мъгливите планини и носел това име като извор на река Андуин, наричана от местните жители Дълготок след сливането си със Сивоструй191.
И след преселението вестоносци продължили да сноват между Гондор и Еотеода; но от сливането на Сивоструй и Дългоблик (където бил единственият им укрепен бург) до мястото, където Липосвет се вливал в Андуин, имало четиристотин и петдесет наши мили по птичи полет, а пътят бил далеч по-дълъг за ония, що се движели из пущинака; до Минас Тирит пък разстоянието надхвърляло осемстотин мили.
Хрониката на Кирион и Еорл не разказва за събития отпреди Битката в Полето на Келебрант; но според други източници можем да съдим, че се е случило следното:
190
Бел.19: Причината за това преселение на Еотеода е посочена в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“: „[Прадедите на Еорл] най-силно обичали равнините, конете и буйната езда, ала по онова време из Андуинската долина имало твърде много народ, а и вече падала тежката сянка на Дол Гулдур; затуй когато узнали за падането на краля-магьосник [през 1975 г.], те подирили нови простори из Севера и прогонили последните люде от Ангмар към източния край на Планините. Ала по времето на Еорловия баща Леод народът им се разраснал и вече му ставало тясно по тия земи“. Преселението на Еотеода било предвождано от някой си Фрумгар; в „Разказ за годините“ се посочва, че е започнало през 1977 г.
191
Бел.20: Макар и неназовани, тези две реки са отбелязани върху картата към „Властелинът на Пръстените“. Според нея Сивоструй е имал два по-малки притока.