Из обширните земи южно от Мраколес между Кафявите земи и езерото Рун нямало естествени препятствия за нашественици от Изтока преди да стигнат до Андуин и поради туй онази област пораждала най-много тревоги и безпокойства у гондорските владетели. Ала по време на Тревожния мир192 крепостите край Андуин, особено по западния бряг на Плитчините, били занемарени и оставени без гарнизони193. Сетне Гондор бил нападнат както от орки откъм Мордор (над който вече отдавна нямало охрана), тъй и от Умбарските корсари, тъй че нямал нито достатъчно хора, нито възможност да опази бреговете на Андуин северно от Емин Муил.
Кирион станал Наместник на Гондор през 2489 година. Не го напускали мислите за заплаха откъм Севера и когато силите на Гондор почнали да западат, той дълго обсъждал как да осуети възможността за нашествие от онази посока. Настанил малобройни отряди в старите укрепления да бдят над Плитчините и разпратил съгледвачи по земите между Мраколес и Дагорлад. Тъй не след дълго узнал, че нови и твърде опасни врагове се задават потайно откъм далечния Изток отвъд морето Рун. Те избивали или прогонвали на север покрай Тичащата река и към горските дебри последните потомци на дружелюбните Северняци, що все още живеели източно от Мраколес194. Ала с нищо не можел да им помогне, а сбирането на новини ставало все по-опасно; мнозина от съгледвачите вече не се завръщали.
Затуй едва когато отминала зимата на 2509 година Кирион разбрал, че срещу Гондор се подготвя страховито нашествие — вражески орди се сбирали по южните покрайнини на Мраколес. Те били зле въоръжени и почти не разполагали с конница, понеже използвали конете си за теглене на грамадни каруци също като Колесарите (несъмнено техни сродници), които някога нападнали Гондор в сетните дни на Кралете. Ала доколкото можело да се съди, липсата на въоръжение не била пречка за несметните им пълчища.
Пред тази заплаха отчаяният Кирион най-сетне насочил мислите си към Еотеода и решил да прати вестоносци натам. Ала те трябвало да минат през Каленардон и Плитчините, а сетне през земите, що вече били наблюдавани и охранявани от Балхотите195, преди да достигнат Андуинската долина. Туй означавало четиристотин и петдесет мили до Плитчините и сетне още над петстотин до Еотеода, като след Плитчините пратениците трябвало да се движат предпазливо и най-вече нощем, додето отминат сянката на Дол Гулдур. Кирион почти не се надявал някой от тях да достигне целта. Призовал доброволци и като избрал шестима най-храбри и силни ездачи, пратил ги по двойки с един ден разлика. Всеки от тях бил научил посланието наизуст и носел малък камък с печата на Наместниците196, който трябвало да предаде лично на Владетеля на Еотеода, ако успеел да се добере дотам. Посланието било отправено към Еорл, син Леодов, понеже Наместникът знаел, че Еорл още шестнайсетгодишен заел мястото на баща си и макар че сега бил едва на двайсет и пет, до Гондор достигали хвалебствени вести за неговата храброст и удивителна мъдрост. Но Кирион не хранел големи надежди за отговор дори и ако някой от вестоносците успеел да достигне целта. Освен спомена за древната дружба, нямал с що друго да призове Еотеода на тъй далечен военен поход. Вестта, че Балхотите унищожават из Юга последните им сродници (ако още не им било известно), можела донякъде да подкрепи молбата му, стига самият Еотеод да не очаквал вражеско нападение. Кирион не казал нищо повече197 и подготвил цялата си военна сила, за да посрещне бурята. Сбрал многобройна войска и като застанал начело, се заел да я поведе час по-скоро на север към Каленардон. Сина си Халас оставил да управлява в Минас Тирит.
Първите двама вестоносци тръгнали през десетия ден от месец Сулиме; и в крайна сметка тъкмо един от тях се добрал до Еотеода, а всички други загинали. Казвал се Борондир и бил доблестен воин, а според преданията потеклото му идвало от северняшки пълководец на служба при древните крале198. Никой никога не узнал що се случило с другите, освен със спътника на Борондир. Той бил пронизан със стрели от засада докато минавали край Дол Гулдур, а Борондир по чудо успял да се спаси благодарение на бързия си жребец. Враговете го преследвали на север чак до Перуникови поля и често насреща му връхлитали нападатели откъм Гората, та трябвало да се отклонява далече от правия път. Най-сетне достигнал до Еотеода след петнайсет дни, през последните два от които не бил хапвал и залък; и грохнал от изтощение, едва намерил сили да изрече вестта пред Еорл.
192
Бел.21: Тревожният мир е траял от 2063 до 2460 г., докато Саурон отсъствал от Дол Гулдур.
193
Бел.22: За укрепленията край Андуин виж в „Северняците и Колесарите“, а за Плитчините в Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“.
194
Бел.23: Няколко страници по-горе има пасаж, който създава впечатлението, че Северняците са напуснали земите източно от Мраколес след Дагорладската победа на Калимехтар над Колесарите през 1899 г.
195
Бел.24: С това име гондорците наричали по онова време вражеските племена; названието е от простонародния говор и има смесен произход от Западняшкото
Виж също така обяснението на думата
196
Бел.25: На печата били изобразени три звезди и под тях буквите Р-НД-Р, означаващи
197
Бел.26: Премълчал другата си мисъл: вече знаел, че людете от Еотеода били неспокойни, понеже смятали северните си владения за твърде тесни и неплодородни, та се питали где да намерят нови земи за растящия си народ. (Бележка на автора.)
198
Бел.27: Името му се запомнило в песента