Бил двайсет и петият ден на месец Сулиме. Еорл мълчал и размишлявал; ала не задълго. Скоро се изправил и рекъл:
— Ще дойда. Рухне ли Мундбург, накъде ще бягаме от Мрака?
И в знак на туй обещание стиснал десницата на Борондир.
Сетне веднага свикал съвета на Старейшините и почнал да се подготвя за дългия поход. Ала това му отнело много дни, понеже трябвало да сбере и подреди войската, а и да се погрижи за реда и отбраната на земите си. По онова време Еотеодът живеел в мир и над страната не тегнела военна заплаха; но нещата можели да се променят, щом станело известно, че Владетелят е тръгнал на бран из далечния Юг. И все пак Еорл много добре разбирал, че не ще помогне другояче, освен с цялата си военна сила, та трябвало или да рискува, или да се отдръпне и да наруши дадената дума.
Най-сетне цялата войска била събрана; само неколкостотин бойци останали да подкрепят другите мъже, що не могли да потеглят на трудния поход поради юношеска или преклонна възраст. Настанал шестият ден на месец Виресе. През онзи ден несметният еохер поел напред, като загърбил страховете и се вкопчил в искрица надежда; защото не знаели ни що ги чака по пътя, ни какво ще заварят накрая. Казват, че Еорл повел седем хиляди въоръжени ездачи и неколкостотин конни стрелци. От дясната му страна препускал като водач Борондир, понеже наскоро бил минал из тия места. Но по дългия път през Андуинската долина могъщата войска не срещнала никакви заплахи. Щом я виждали да наближава, всички племена, били те добри или зли, бягали със страх надалеч от нейната мощ и великолепие. Когато напреднали на юг и минали край Южен Мраколес (срещу голямата Източна Щърбина), който гъмжал от Балхоти, пак не зърнали нито войска да се изпречи насреща, ни съгледвачи да дебнат придвижването им. Отчасти туй се дължало на неизвестни за тях събития, що се случили след потеглянето на Борондир; ала и други сили вече натегнали върху везните. Защото когато най-сетне войската наближила Дол Гулдур, Еорл завил на запад, тъй като се боял от мрачната сянка и облака, що извирал над нея; и тъй минал близо до Андуин. Мнозина конници отправили взор нататък едновременно със страх и надежда да зърнат отдалеч сиянието на Дуиморден — тая страховита земя, за която древните им легенди разказвали, че напролет грее като чисто злато. Но сега тя била забулена в искряща мъгла; и за техен ужас мъглата минала през реката, та заляла земите отпред. Ала Еорл не спрял.
— Препускайте! — повелил той. — Няма друг път за нас. Подир тъй дълъг поход нима някаква си речна мъгла ще ни попречи да влезем в боя?
Щом наближили, станало ясно, че бялата мъгла прогонва сумрака на Дол Гулдур и скоро навлезли в нея, като изпървом яздели бавно и предпазливо; но под нейното було всичко било огряно в ясна светлина и предметите не хвърляли сенки, а наоколо бяла стена сякаш се грижела да опази пътя им в тайна.
— Изглежда, Владетелката от Златните гори е на наша страна — рекъл Борондир.
— Може би — отвърнал Еорл. — Във всеки случай, ще се доверя на мъдростта на Фелароф199. Той не усеща зло. Ободри се сърцето му, а умората е изцелена; с нетърпение чака да го пришпоря. Тъй да бъде! Защото никога до днес не ми е била тъй потребна бързина и пълна тайна.
Тогаз Фелароф се втурнал напред и войската го последвала като буреносен вихър, ала наоколо паднала призрачна тишина и копитата не отеквали по земята. Тъй препускали цял ден и още един, свежи и бодри, сякаш току-що били потеглили; а призори на третия ден като се пробудили от краткия сън, мъглата била изчезнала и видели, че са навлезли далеч из равнината. Съвсем наблизо отдясно течал Андуин, но вече отминавали големия му източен завой200 и отпред се виждали Плитчините. Било утрото на петнайсетия ден от месец Виресе и войската достигала целта си далеч по-бързо, отколкото можел някой да се надява201.
Тук ръкописът приключва с бележка, че предстои описание на Битката в Полето на Келебрант. В Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ са дадени кратки сведения за войната:
Огромни пълчища диви люде от Североизтока нахлули в Рованион и като се спуснали през Кафявите земи, прекосили Андуин със салове. По същото време, случайно или преднамерено, орките (що по онуй време преди войната си срещу джуджетата разполагали със страховита мощ) налетели от Планините. Нашествениците залели Каленардон и гондорският Наместник Кирион подирил помощ от север…
Когато Еорл и неговите Конници достигнали Полето на Келебрант северната армия на Гондор била под заплаха. Победена във Волд, тя трябвало да отстъпи отвъд Липосвет, където ненадейно нападение на оркска войска я отблъснало към Андуин. Вече нямало надежда, когато изневиделица Конниците се задали от Севера и ударили врага изотзад. Тогава везните на битката се люшнали в обратна посока и противникът бил отхвърлен с тежки загуби оттатък Липосвет. Еорл повел бойците си подир врага и тъй велик ужас се носел пред Северните ездачи, че нашествениците откъм Волд също ударили на бяг и Конниците ги подгонили из равнините на Каленардон.
199
Бел.28: Конят на Еорл. В приложение А към „Властелинът на Пръстените“ се казва, че Еорловият баща Леод бил укротител на диви коне и загинал падайки от Фелароф, когато се опитал да го обязди. След това Еорл повелил на жребеца да плати кръвнина за баща му като се откаже навеки от свободата си; и Фелароф се покорил, но не позволявал да го възсяда друг освен Еорл. Той разбирал човешкото слово и не отстъпвал на хората по дълголетие, което предал и на своите потомци,
200
Бел.29: Между Липосвет и Плитчините. (Бележка на автора.)
Това определено противоречи на казаното в Приложение В към „Историята на Галадриел и Келеборн“, където става дума за „двата западни завоя, известни като Северна и Южна плитчина“, като река Липосвет се влива в северния им край.
201
Бел.30: За девет дни били изминали над петстотин мили по права линия, а в действителност разстоянието навярно надхвърляло шестстотин мили. Макар че по източния бряг на Андуин нямало сериозни природни препятствия, тамошните земи били запустели и рядко се намирали пътища или пътеки; само на отделни кратки участъци войската би могла да се движи по-бързо, а бойците трябвало да пазят силите си и да щадят конете, тъй като очаквали да влязат в бой веднага, щом наближат Плитчините. (Бележка на автора.)