Подобно, но по-кратко описание се среща на още едно място в Приложение А. И двата откъса не изясняват напълно хода на битката, но без съмнение след минаването през Плитчините Конниците са прекосили и Липосвет (виж Бележка 27), за да нападнат врага изотзад в Полето на Келебрант; изразът „противникът бил отхвърлен с тежки загуби оттатък Липосвет“ очевидно означава, че Балхотите са били изтласкани обратно на юг към Волд.
3
Кирион и Еорл
Преди разказа има бележка за Халифириен, най-западния от сигналните хълмове на Гондор покрай планинската верига Еред Нимраис.
Халифириен202 бил най-високият от сигналните хълмове и също като малко по-ниския Ейленах сякаш стърчал самотен над горските дебри; защото зад него се тъмнеела тясната и дълбока Фириенска долина, прорязваща дългото северно разклонение на Еред Нимраис, над което се извисявал върхът. Откъм клисурата Халифириен бил като отвесна стена, но във всички други посоки, особено на север, се спускали равни и полегати склонове, обрасли с дървета почти до самия връх. Надолу горите ставали още по-гъсти, особено около потока Меринг (който извирал от клисурата) и на север край него из равнината, додето се влее в Ентомил. Големият Западен път минавал по широко сечище през гората, за да избегне мочурливите земи в северните й покрайнини; ала този път бил изграден в древни времена203 и след гибелта на Исилдур вече никой не сечал дърва из Фириенския лес освен Сигналните пазители, които имали задължението да поддържат големия път и пътеката към върха. Тази пътека се отделяла от Пътя малко след като навлизал в гората и лъкатушела нагоре додето излезе на открито, откъдето започвали древни каменни стъпала, водещи към огнището — широк равен кръг, изсечен от някогашните майстори на стъпалата. Освен Сигналните пазители из Гората живеели само диви твари; имало няколко къщички върху дърветата недалеч от върха, ала хората не се задържали там задълго, ако времето било добро, а иначе се редували да дежурят на смени. Повечето от тях с радост се завръщали у дома. Не че се бояли от зверове, нито че тегнела над Гората зла сянка от мрачните времена; но ако не се броял воят на вятъра, птичите крясъци и сегиз-тогиз забързаният конски тропот по пътя, наоколо царувала тишина, та людете неволно си говорели шепнешком, сякаш очаквали да дочуят ехото на могъщ глас, долетял от далечните бездни на миналото.
На езика на Рохиримите името Халифириен означавало „свещена планина“205. Преди тяхното идване върхът бил известен със Синдаринското название Амон Анвар, сиреч „Хълм на Страхопочитанието“; но по каква причина — туй не знаел никой в Гондор, освен (както се оказало по-късно) властващият крал или Наместник. За малцината, що дръзвали да напуснат Пътя и да тръгнат из дебрите, самата Гора давала обяснение — на Общия език я наричали „Шепнещата гора“. През най-великите дни на Гондор по върха не пламтели огньове, тъй като палантирите поддържали връзка между Осгилиат и трите кули на кралството206, та не били потребни други известия и сигнали. В по-сетнешни времена нямало надежда за помощ от Севера, понеже Каленардон бил обезлюден, а и не отивали натам гондорски войски, защото за Минас Тирит ставало все по-трудно да отбранява Андуин и южното си крайбрежие. В Анориен все още имало многобройно население, натоварено със задачата да охранява северните подстъпи — както откъм Каленардон, тъй и през Андуин при Каир Андрос. За връзка с тамошния народ били изградени и поддържани трите най-древни сигнални хълма (Амон Дин, Ейленах и Мин-Римон)207, но макар че покрай потока Меринг имало укрепления (от непроходимите блата при сливането му с Ентомил до моста, по който Пътят минавал на запад от Фириенския лес), върху Амон Анвар не се разрешавал строеж на крепости или сигнални кули.
По времето на Наместника Кирион страната била застрашена от неудържимо нашествие на Балхотите, които се съюзили с орките, минали през Андуин във Волд и тръгнали да завладеят Каленардон. Само идването на Еорл Млади и Рохиримите спасило кралството от тая гибелна заплаха, що би унищожила Гондор.
202
Бел.31: Халифириен се споменава на два пъти във „Властелинът на Пръстените“. В „Завръщането на краля“ (книга 5, глава 1) Пипин препуска заедно с Гандалф към Минас Тирит и когато се провиква, че вижда огньове, вълшебникът отговаря: „Сигналните клади на Гондор горят, зоват за помощ. Войната е избухнала. Виж, огън бушува над Амон Дин, пламък покрива Ейленах; сигналът бърза на запад: Нардол, Ерелас, Мин-Римон, Каленхад и Халифириен на роханската граница“. Пак там (книга 5, глава 3) Роханските конници на път за Минас Тирит минават през Блатни предел, „където от дясната им страна по границите на гондор вековни дъбрави покриваха подножията на хълмовете в сянката на величавия Еловръх204“. Виж едромащабната карта на Гондор и Рохан във „Властелинът на Пръстените“.
203
Бел.32: Това бил големият нуменорски път, който свързвал Двете кралства, като пресичал Исен през Бродовете, после Сивталаз край Тарбад и накрая завивал на север към Форност; другаде е наречен Пътят север-юг. Виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“.
205
Бел.33: Това е модернизирано произношение на англосаксонското
Звукът
207
Бел.35: В една отделна бележка за имената на хълмовете е казано, че „цялостната сигнална система, продължаваща да действа по време на Войната за Пръстена, не може да е възникнала по-рано от заселването на Рохиримите в Каленардон преди около петстотин години; защото главната й цел била да предупреждава Рохиримите, че Гондор е в опасност, или (в по-редки случаи) обратното“.