Недовършени предания

Когато войната приключила, хората се питали с какви ли почести и награди ще удостои Наместникът своя спасител и очаквали туй да се разкрие на славно празненство в Минас Тирит. Но Кирион не споделял решенията си с никого. Когато изтощената гондорска армия се отправила на юг, той бил придружен от Еорл и един еоред208 Северни конници. А като достигнали потока Меринг, Кирион се обърнал към Еорл и за всеобща почуда изрекъл:

— Сбогом сега, Еорл, сине Леодов. Прибирам се у дома, где ме чакат много дела. Засега оставям Каленардон под твоя закрила, ако не бързаш да се завърнеш в собственото си кралство. Подир три месеца пак ще се срещнем тук и тогава ще поговорим.

— Ще дойда — отвърнал Еорл; и тъй се разделили.

Щом се прибрал в Минас Тирит, Кирион призовал неколцина от най-верните си служители.

— Идете сега в Шепнещата гора — рекъл им той. — Там трябва да разчистите древната пътека към Амон Анвар. Отдавна е обрасла тя; ала началото й все още личи по един побит камък край пътя, там, где Гората става най-гъста в северния си дял. Ту насам лъкатуши пътеката, ту натам, но на всеки завой има побит камък. Тъй ще напуснете най-сетне дърветата и ще намерите каменна стълба, що води нагоре. По-натам не отивайте. Свършете всичко колкото се може по-бързо и веднага елате при мен. Не сечете дървета; само разчистете път колкото неколцина пешаци лесно да минат нагоре. Само край Пътя не пипайте нищо, та да не се изкуши някой странник да тръгне нататък преди мен. Никому не доверявайте къде отивате и що сте свършили. Ако ви питат, кажете, че господарят Наместник иска да се подготви място за срещата му с Повелителя на Конниците.

Подир време Кирион потеглил заедно със сина си Халас, Владетеля на Дол Амрот и двама свои съветници; и край брода на потока Меринг срещнал Еорл. Съпровождали го трима военачалници.

— Да вървим сега на мястото, що съм подготвил — рекъл Кирион.

Сетне оставили Конници да охраняват моста, върнали се по сенчестия път и стигнали до побития камък. Там слезли от конете и разположили силна охрана от гондорски бойци; и като застанал до камъка, Кирион се обърнал към своите спътници и рекъл:

— Отивам сега към Хълма на Страхопочитанието. Последвайте ме, ако желаете. С мен и Еорл ще тръгнат двама оръженосци да носят мечовете ни; всички други нека дойдат обезоръжени, та да станат свидетели на нашите слова и дела върху онуй възвишение. Пътеката е подготвена, макар че никой минавал по нея откак дойдох тук преди време с баща си.

Навлезли тогава Кирион и Еорл между дърветата, а другите ги последвали един по един; и след като отминали първия вътрешен камък, гласовете им стихнали, а стъпките им станали предпазливи, сякаш не смеели да издадат нито звук. Тъй стигнали най-подир до горните склонове на Хълма, минали през кръг от бели брези и зърнали каменна стълба да води към върха. След сенките на Гората слънцето им се сторило ясно и жарко, понеже бил месец Уриме; ала горе върхът се зеленеел като през месец Лотесе.

В подножието на на стълбата имало малка площадка, оградена от ниски тревисти насипи. Там седнали за малко да си починат, додето Кирион се изправил и взел от оръженосеца белия жезъл и бялата мантия на гондорските Наместници. Сетне застанал на първото стъпало и изрекъл сред безмълвието с тих, ала ясен глас:

— Сега ще обявя с правото си на кралски Наместник какво съм решил да предложа на Еотеодския Владетел Еорл, син Леодов в знак на почит към доблестния му народ и благодарност за неоценимата помощ, що оказа на Гондор в тежък час. На Еорл дарявам целия Каленардон от Андуин до Исен. Ако желае, нека бъде крал над ония земи, както и всичките му потомци след него, а народът му да живее на воля докато трае властта на Наместниците и докато се върне великият крал209. Нищо не ще ги обвързва извън собствените им закони и воля, освен едно: да живеят във вечна дружба с Гондор, а нашите врагове да са и техни додето съществуват двете кралства. Ала със същото да се обвърже и гондорският народ.

Тогава Еорл се изправил, ала дълго не смогнал да изрече нито дума. Понеже бил смаян от великодушния дар и благородните условия, с които му се предлагал; и прозрял мъдростта на Кирион както като гондорски владетел, що дирел да да съхрани остатъците от кралството, тъй и като приятел на Еотеода, в чиито потребности бил вникнал. Защото техният народ вече бил твърде многоброен за земите из Севера и копнеел да се завърне към древната южна родина, ала не смеел поради страха от Дол Гулдур. Но в Каленардон щели да намерят необятни простори и същевременно да са далеч от сенките на Мраколес.

208

Бел.36: Според една бележка за военната организация на Рохиримите „еоредът нямал точно определена бройка бойци, но в Рохан тази дума се използвала само за Конници, преминали пълно бойно обучение; най-често те служели в кралската войска за определен срок, но някои оставали и по-дълго. Всяка по-значителна група от подобни бойци, изпълняващи военна задача, се наричала еоред. Но след възхода на Рохиримите и реорганизацията на въоръжените им сили през царуването на крал Фолквине, около век преди Войната за Пръстена, един «пълен еоред» в бойна готовност трябвало да има не по-малко от 120 бойци (заедно с командира) и да представлява една стотна от Пълния Сбор на Пределите, без да се брои личната стража на краля. [Еоредът, с който Еомер преследва орките в «Двете кули» (книга 3, глава 2) се състои от 120 Конници — Леголас преброява 105 в далечината, а Еомер по-късно казва, че е загубил петнайсет души в сражението.] Разбира се, тъй голяма войска никога не била излизала на бой извън Пределите; ала твърдението на Теоден, че пред онази страховита заплаха би могъл да поведе на поход десет хиляди копия («Завръщането на краля», книга 5, глава 3) несъмнено е отговаряло на истината. Рохиримите били далеч по-многобройни, отколкото по времето на Фолквине, тъй че преди нападенията на Саруман Пълният Сбор навярно би осигурил над дванайсет хиляди Конници, за да не остане страната напълно лишена от обучени бранители. В крайна сметка, поради загубите при схватките на запад, спешно свикания Сбор и заплахите откъм север и изток, Теоден повел повел само шест хиляди копия, но все пак това е бил най-могъщият поход на Рохиримите след идването на Еорл“.

Общият кавалерийски сбор бил наричан еохер (виж Бележка 49). Тази дума, също както еоред и Еотеод, е англосаксонска по форма, тъй като древният рохански език се превежда навсякъде по този начин (виж Бележка 6) — във всички тях се съдържа първият елемент eoh, означаващ „кон“. Еоред или еород е реално съществуваща англосаксонска дума, като вторият й елемент произхожда от rad — „яздя“; в еохер вторият елемент е here — „войска, армия“. Еотеод съдържа думата theod, означаваща „народ“ или „страна“ и се използва както за самите Конници, така и за страната им. (В името на Еорл срещаме англосаксонската дума eorl, но тя има съвсем друго значение.)

209

Бел.37: По времето на Наместниците този израз винаги се употребявал при тържествени декларации, макар че в дните на Кирион (дванайсети Властващ Наместник) думите вече били загубили значението си и едва ли някой вярвал някога да се сбъднат. (Бележка на автора.)