Недовършени предания

Но дори извън мъдростта и политиката Кирион и Еорл се затрогнали по онуй време от великата дружба и истинска мъжка обич, що обединила двата им народа. От страна на Кирион тая обич била като любовта на престарял от тежки грижи баща към син в разцвета на младежките си надежди и сили; а Еорл виждал в Кирион най-благородния, възвишен и мъдър човек на този свят, осенен от величието на древните Човешки крале.

И когато всичко туй минало през мисълта му, Еорл продумал:

— Господарю Наместник на великия крал, дара ти ще приема за себе си и своя народ. Той далеч надхвърля всичко, що бихме могли да заслужим с делата си, ако те самите не бяха чистосърдечен дружески дар. Ала сега ще скрепя тая дружба с клетва навеки.

— Тогаз нека отидем нагоре — рекъл Кирион — и пред тия свидетели да дадем обет, какъвто сметнем за уместен.

Сетне Кирион и Еорл тръгнали по стъпалата, а другите ги последвали; и когато достигнали върха, зърнали просторна овална ливада — равна и без ограда, ала в източния й край се издигала ниска могила, по която растели цветчетата на белия алфирин210 и залязващото слънце ги обливало със златни лъчи. Тогава Владетелят на Дол Амрот, като най-знатен в свитата на Кирион, пристъпил към могилата и видял сред тревата да лежи черен камък, недокоснат от времето или растенията. И рекъл на Кирион:

— Гроб ли е туй? Ако е тъй, то кой ли прославен мъж на древността лежи тук?

— Нима не разчете писмената? — запитал Кирион.

— Разчетох ги — отвърнал Принцът211, — и тъкмо поради туй съм изумен; защото писмената са ламбе, андо, ламбе, ала Елендил няма гроб, а отподире никой не е дръзнал да вземе отново неговото име212.

— И все пак тук е неговият гроб — рекъл Кирион, — и поради туй са обгърнати в страхопочитание както този връх, тъй и горите под него. От Исилдур, що е издигнал тази могила, през неговия наследник Менелдил и тъй нататък през родословието на кралете и техните Наместници, та чак до самия мен гробът е съхраняван в тайна по повеля на Исилдур. Защото той рекъл: „Тук е средната точка на Южното кралство214 и тук ще почива Елендил Верни под закрилата на Валарите додето съществува кралството. Този хълм ще е светиня и нека никой не нарушава покоя и тишината му, освен ако е наследник на Елендил“. Доведох ви тук, та дадените клетви да са още по-свещени за нас и потомците ни.

Тогава всички помълчали с приведени глави, а накрая Кирион рекъл на Еорл:

— Ако си готов, изречи сега клетвата както намериш за уместно според обичая на своя народ.

Излязъл напред Еорл, взел копието си от оръженосеца и го забил в земята. Сетне изтеглил меча, подхвърлил го да заблести в слънчевите лъчи и като го хванал, пристъпил напред, та положил острието върху могилата, без да изпуска дръжката. Сетне изрекъл с мощен глас Клетвата на Еорл. Тя била на езика на Еотеода и ето как се превеждала на Общия език215:

Чуйте сега вси люде, що не се прекланяте пред Сянката на Изтока — поради щедростта на Владетеля от Мундбург идваме да се заселим по земите, що той нарича Каленардон, и затуй давам обет от свое име и от името на Северния Еотеод за вечна дружба между нас и Великия народ на Запада; техните врази ще са и наши, тяхната болка ще споделяме и каквито и злини, заплахи или нашествия да ги сполетят, ние ще им помагаме до сетни сили. Този обет ще се предава на всички мои потомци, що дойдат подир мен по тия земи и нека вярно му служат, та да не натегне Сянката върху тях и да не бъдат прокълнати навеки.

Сетне Еорл прибрал меча и с дълбок поклон се завърнал при пълководците си.

Тогава му отговорил Кирион. Като възправил снага, той положил ръка върху могилата, а в десницата си стиснал белия жезъл на Наместниците и изрекъл слова, що изпълнили всички наоколо със страхопочитание. Защото както стоял, слънцето залязло сред огнени багри на запад, та сякаш подпалило белите му одежди; и след като дал обет Гондор да се обвърже със същата дружба и помощ в тежък час, той повишил глас и произнесъл на староелфически:

Ванда сина термарува Еленна-норео алкар ениялиен ар Елендил Ворондо воронве. Най тирувантес и харар махалмасен ми Нумен ар и Еру и ор илие махалмар еа тенойо216.

И пак го повторил на Общия език:

Тази клетва ще се съхрани като памет за славата на Звездната земя и верността на Елендил Верни и ще се опазва от ония, що седят върху троновете на Запада под закрилата на Единствения, що стои навеки над всички тронове.

210

Бел.38: Цветето алфирин има и други названия — симбелмине по кралските могили под Едорас или уилос, видян през Древните дни от Туор по пътя през дълбоката клисура към Гондолин; виж Бележка 27 към „За Туор и неговото пристигане в Гондолин“. Вероятно става дума за друго цвете, когато алфирин се споменава в песента, която Леголас пее в Минас Тирит: „… камбанки златни да сведат малос и алфирин / в зелените поля на Лебенин“.

211

Бел.39: Владетелят на Дол Амрот носел титлата Принц. Неговите прадеди я получили от Елендил, който бил техен сродник. Родът на Дол Амрот произхождал от семейство Верни, които отплавали от Нуменор преди Падението, заселили се край Белфалас между устията на реките Рингло и Гилраин, а по-късно изградили твърдина върху скалите на нос Дол Амрот (наречен с името на последния лориенски крал). (Бележка на автора.)

Другаде е казано (виж края на „Амрот и Нимродел“), че според родовите предания пръв Владетел на Дол Амрот бил Галадор (около 2004–2129 г. от Третата епоха), син на Нуменореца Имразор от Белфалас и елфическата девойка Митрелас, една от спътничките на Нимродел. От току-що цитираната бележка сякаш следва изводът, че това семейство Верни се е заселило в Белфалас и е изградило твърдина върху Дол Амрот още преди Падението на Нуменор; ако е тъй, двете твърдения могат да бъдат съгласувани само чрез предположението, че потеклото на Принцовете, както и тяхното владение, е възникнало цели две хиляди години преди времето на Галадор, и че Галадор е наречен пръв Владетел на Дол Амрот само защото едва тогава (след гибелта на Амрот през 1981 г.) мястото получава това име. Допълнителна трудност срещаме с появата на Адрахил от Дол Амрот (явно един от прадедите на съименника му Адрахил, чийто син Имрахил е Владетел на Дол Амрот по време на Войната за Пръстена) като пълководец в гондорската войска при сражението срещу Колесарите през 1944 г. (виж „Северняците и Колесарите“); можем обаче да допуснем, че едва по-късно към името на този древен Адрахил е добавено „от Дол Амрот“.

Макар и възможни, тези обяснения с цел съхранение на логическата връзка ми се виждат по-малко правдоподобни, отколкото предположението, че е имало две отделни и независими „предания“ за потеклото на Владетелите от Дол Амрот.

212

Бел.40: Буквите върху камъка били XXX213 (Л — НД — Л) — името на Елендил без гласните букви, което той използвал като символ и като знак върху печатите си. (Бележка на автора.)

214

Бел.41: Наистина възвишението Амон Анвар било най-близо до средата на правата линия от вливането на Липосвет в Андуин до южния край на Тол Фалас; а разстоянието от него до Бродовете на Исен се равнявало на това до Минас Тирит. (Бележка на автора.)

215

Бел.42: Макар и несъвършено; защото по обичая на Рохиримите била изречена с древни слова, под формата на изтънчени стихове и възвишена реч, в която Еорл бил ненадминат. (Бележка на автора.)

По всяка вероятност не съществува друг вариант на Клетвата, освен цитирания тук превод.

216

Бел.43: Ванда — клетва, обет, тържествено обещание; тер-марува от тер — „през“ и мар — „живея, заселвам се“, в бъдеще време марува. Еленна-норео: родителен падеж (във връзка с алкар) на Еленна-норе — „земя, наречена Към Звездите“; алкар — слава; ениялиен от ен — „пак“ и ял — „призовавам“ при инфинитивната форма ен-иялие, която тук е в дателен падеж и означава „за да се призове отново“, свързано пряко с алкар, тъй че цялостният смисъл е: „за да се призове отново (или да се припомни) старата слава“. Ворондо е родителен падеж на воронда — „твърд в дадената дума, верен съюзник“; прилагателните, използвани като „титли“ или често свързвани с имена, обикновено се поставят след името и както често става в староелфическия, при две спрегаеми имена се спряга само второто [според друго тълкуване прилагателното е воримо, родителен падеж от ворима със същото значение като воронда]; воронве — „твърдост, вярност, преданост“ като допълнение на ениялиен.

Най — да бъде, дано; Най тирувантес — „дано да я съхранят“ (частицата -нте означава трето лице множествено число, когато предварително не е посочен извършителят на действието); и харар — онези, що седят върху; махалмасен е местен падеж в множествено число на думата махалма — трон; ми — „във“ или „на“. Нумен — Запад; и Еру и — Единствения който; еа — сегашно време на глагола „съм“ в първо лице единствено число; тенойо от тена — „до, чак до“ и ойо — безкрайност; тенойо — завинаги. (Бележки на автора.)