Не била чувана такава клетва в Средната земя откак сам Елендил дал обет за съюз с Гил-галад, крал на Елдарите217.
Когато всичко свършило и паднали вечерните сенки, Кирион и Еорл заедно с придружителите си слезли безмълвно през притъмнялата Гора и се върнали в лагера край потока Меринг, где вече им били подготвили шатри. След като се нахранили, Кирион и Еорл седнали заедно с Принца на Дол Амрот и Еомунд, първия военачалник на Еотеода, за да определят границите между владенията на Еотеодския крал и Наместника на Гондор.
Границите на Еорловото кралство щели да се простират: на запад по река Ангрен от нейното сливане с Адорн и подир туй северно до външните подстъпи на Ангреност, сетне на север и запад покрай гората Ветроклин до река Липосвет; и по тая река минавала северната граница, понеже Гондор никога не бил претендирал за земи отвъд нея218. На изток кралството граничело с Андуин и западните чукари на Емин Муил надолу към блатата около устието на Онодло, а отвъд тази река с потока Гланхир, що минавал през гората Анвар, за да се влее в Онодло; на юг пък граничели с Еред Нимраис чак до края на северното им разклонение, но всички открити на север тамошни долини щели да принадлежат на Еотеода, както и земите южно от Хисаеглир между реките Ангрен и Адорн219.
От всички тия области Гондор запазвал под своя власт единствено твърдината Ангреност, където била третата Гондорска кула — непристъпният Ортанк, в който се съхранявал четвъртият от палантирите на южното кралство. По времето на Кирион в Ангреност все още имало гондорски гарнизон, ала той се бил превърнал в малко селище, управлявано от капитан, чиято власт се предавала по наследство, а ключовете на Ортанк се съхранявали у Наместника. Споменатите „външни подстъпи“ представлявали крепостен вал и стена на около две мили южно от портите на Ангреност — между хълмовете, с които завършвали Мъгливите планини; зад тях се простирали нивите на народа от крепостта.
Споразумели се също така, че Големият път, що някога минавал през Анориен и Каленардон към Атрад Ангрен (Бродовете на Исен)220, а оттам продължавал на север за Арнор, в мирно време трябва да бъде открит безпрепятствено за пътници от всички народи, а за поддръжката му от потока Меринг до Бродовете на Исен да се грижи Еотеодът.
Според този договор във владенията на Еорл влизала само малка част от гората Анвар, западно от потока Меринг; ала Кирион обявил, че Анварският хълм става свещено място за двата народа и занапред Еорлингите и Наместниците ще го поддържат и охраняват с общи усилия. Но в по-късни дни, когато Рохиримите ставали все по-многобройни и мощни, а Гондор западал и вечно бил под заплаха откъм Изтока и крайбрежието, охраната на Анвар се осигурявала изцяло от Източния предел, а Гората се превърнала по древен обичай в част от личните владения на кралете на Пределите. Тогава Хълмът бил прекръстен на Халифириен, а Гората — на Фириенхолт221.
В сетнешни времена денят на Клетвата се смятал за ден първи на новото кралство, когато Еорл приел титлата крал на Ездитните предели. Но всъщност минало известно време преди Рохиримите да овладеят новите си земи, тъй че приживе Еорл бил известен като Владетел на Еотеода и крал на Каленардон. Названието Предели означавало гранични земи, особено като охрана за вътрешността на дадено кралство. Синдаринските названия Рохан и Рохирими били изречени за пръв път от Халас, син и наследник на Кирион, ала често се използвали не само в Гондор, а и от самия народ на Еотеода222.
На другия ден подир Клетвата Кирион и Еорл се прегърнали и неохотно се разделили. Защото Еорл казал:
— Господарю Наместник, много дела имам да свърша час по-скоро. Тая страна сега е очистена от врагове; ала те не са изтребени до корен, а отвъд Андуин и под сводовете на Мраколес дебнат незнайни заплахи. Снощи пратих на север трима храбри и опитни ездачи с надеждата поне един от тях да стигне преди мен. Защото сега трябва да се завърна и то със сила; земите ми останаха под охраната на шепа юноши и беловласи старци; ако жените и децата ни трябва да предприемат тъй дълго пътуване заедно с най-потребното, длъжни сме да ги охраняваме, а те ще последват единствено Владетеля на Еотеода. Ще оставя тук колкото е възможно повече бойци — почти половината от войската, що сега лагерува из Каленардон. Между тях ще има отряди от конни стрелци, та да се придвижват бързо и да изтребват колкото врази се спотайват още по тукашните места; но основната сила ще остане на североизток, за да опази най-вече мястото, где Балхотите прекосиха Андуин откъм Кафявите земи; защото оттам още дебне най-голяма заплаха, ала там е и главната ми надежда, ако се върна успешно, да въведа народа си в новите земи с колкото се може по-малко скърби и гибел. Ако се върна, казвам; но непременно ще се завърна да удържа на клетвата, освен ако ни сполети такава беда, че загина с народа си по дългия път. Защото ще трябва да минем по източния бряг на Андуин под заплахата на Мраколес, а накрая да прекосим долината, где тегне злокобната сянка на хълма, наричан от вас Дол Гулдур. Дори и да пренебрегнем гъмжащите от орки Планини, по западния бряг няма път за конници, още по-малко за толкоз много народ с претоварени каруци; а и малцина да бяхме, пак не ще можем да минем през Дуиморден, где Бялата Владетелка тъче мрежи, що ни един смъртен не е способен да преодолее223. По източния път ще дойда, както стигнах до Келебрант; и дано ония, що призовахме за свидетели на нашата клетва, ни помогнат да я изпълним. Нека се разделим с надежда! Разрешаваш ли ми да си вървя?
217
Бел.44: И не се чула повече чак докато крал Елесар се завърнал и на същото място подновил обета с краля на Рохиримите Еомер, осемнайсети Еорлов потомък. По закон единствено кралят на Нуменор имал право да призове Еру за свидетел и то само в най-важни и тържествени случаи. Кралското родословие се прекъснало с Ар-Фаразон, който загинал при Падението; но Елендил Воронда като потомък на четвъртия крал Тар-Елендил бил смятан за законен владетел на Верните, които не взели участие в бунта на кралете и поради това били пощадени. Кирион бил Наместник на кралете от Елендиловия род и поне що се отнася до Гондор, разполагал с всички техни пълномощия — до завръщането на истинския крал. Все пак клетвата му поразила всички присъстващи и ги изпълнила със страхопочитание, тъй че самата тя (дори и без благоговението пред древния гроб) би била достатъчна, за да превърне онова място в светилище. (Бележка на автора.)
В тази бележка Елендиловото име Воронда, тоест „Верния“, първоначално е било записано Воронве, което обаче в Клетвата е представено като съществителното „твърдост, преданост“. Но в Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ Мардил, първият властващ Наместник на Гондор е наречен „Мардил Воронве“ — тоест Твърдия или Верния; а през Първата епоха гондолинският елф, който води Туор по пътя от Винямар, също носи името Воронве, което в Списъка на имената към „Силмарилион“ преведох като Издръжливия.
219
Бел.46: Според гондорския обичай всички имена са дадени на Синдарински език; но по-късно народът на Еотеода ги превел и преиначил според своя език, или пък ги заменил с нови. Във „Властелинът на Пръстените“ най-често са използвани имена от езика на Рохиримите. Така например Ангрен = Исен; Ангреност = Исенгард; Ветроклин (което име също е използвано) = Ентолес; Онодло = Ентомил; Гланхир = Меринг (и двете имена означават „граничен поток“). (Бележка на автора.)
Синдаринските имена на потоците Ентомил и Меринг се срещат единствено тук; с Онодло можем да сравним древните названия на ентите —
220
Бел.47:
221
Бел.48: Навсякъде другаде гората се нарича Фириенски лес (съкратено от Халифириенски лес). Фириенхолт — дума, срещана в старата англосаксонска поезия (
222
Бел.49: Истинската им форма била