— Пак скитосва — рече ми един хобит. Мисля, че беше градинарят Ямкин230. — Пак скитосва. Съвсем ще се затрие някой ден, ако не внимава. Питам го аз къде отива и кога ще се върне, а пък той ми вика: Де да знам; и само ме гледа странно. Зависи, вика, Ямкин, дали ще срещна някой от тях. Утре е елфическата Нова година!231
„Все по-добре и по-добре! — помислих си аз. — Май си струва да рискувам.“
А времето изтичаше неумолимо. Най-късно през август трябваше да се явя пред Белия съвет, иначе Саруман щеше да настои на своето — да не се предприемат никакви мерки. И съвсем отделно от великите дела стоеше един въпрос, който можеше да се окаже фатален за похода: властелинът на Дол Гулдур не би възпрепятствал удара срещу Еребор само ако нещо друго отклонеше вниманието му.
Затова бързо се върнах при Торин и се заех с трудната задача да го убедя, че трябва да зареже всичките си грандиозни планове и да потегли тайно… като при това вземе Билбо със себе си. Без да го е видял предварително. Това се оказа грешка и едва не провали всичко. Защото, разбира се, Билбо вече не беше същият. Бе станал тлъстичък лакомник и някогашните копнежи се спотайваха сред мъглите на празно мечтателство. Нищо не би могло да го ужаси повече от заплахата за неочакваното им сбъдване! Напълно слисан, той се държа като последен глупак. Побеснял от яд, Торин щеше да си тръгне незабавно, ако не бе още една странна случайност, за която ще спомена след малко.
Но вие знаете как се развиха нещата, или поне как ги видя Билбо. Ако аз го бях писал, разказът щеше да звучи съвсем другояче. Първо на първо, той изобщо не осъзна за какво диване го мислят джуджетата, нито колко са ми ядосани. Торин бе далеч по-възмутен и надменен, отколкото изглеждаше. Надменен си беше от самото начало и подозираше, че съм планирал цялата работа само за да го взема на подбив. Само картата и ключът спасиха положението.
Но аз не бях мислил за тях от години. Едва когато попаднах в Графството, намерих време да поразмисля над разказа на Торин и изведнъж си припомних по каква странна случайност се озоваха в ръцете ми; а сега вече това все по-малко приличаше на случайност. Спомних си за опасното пътешествие преди деветдесет и една година, когато се вмъкнах предрешен в Дол Гулдур и открих в дълбоките ями едно клето умиращо джудже. Тогава нямах представа кого съм срещнал. Той притежаваше карта, съставена от Дуриновия народ в Мория и ключ, който вероятно трябваше да я придружава, ала нямаше сили за обяснения. Спомена само, че някога е притежавал и Всевластен Пръстен.
В цялото си бълнуване все за него говореше. Последният от Седемте, повтаряше отново и отново. Но с всички тия неща би могъл да се сдобие по много начини. Можеше да е пленен вестоносец, или дори крадец, хванат от още по-голям грабител. Така или иначе, повери ми картата и ключа.
— За сина ми — каза; сетне издъхна, а скоро подир туй трябваше да избягам.
Съхраних тия неща и по някакво дълбоко предчувствие ги носех винаги със себе си — в безопасност, ала почти забравени. Други дела имах в Дол Гулдур, по-опасни и далеч по-важни от всички съкровища на Еребор.
Сега отново си спомних всички и ми се стори ясно, че съм чул предсмъртните слова на Траин Втори232, макар той да не назова нито себе си, нито сина си; а Торин, разбира се, не знаеше каква съдба е сполетяла баща му и нито веднъж не спомена за „последния от Седемте Пръстена“. Аз разполагах с картата и ключа на тайния вход към Еребор, по който бяха избягали Трор и Траин според разказа на Торин. И без никакъв личен замисъл ги бях съхранил до момента, когато щяха да се окажат най-полезни.
За щастие, използвах ги, без да допусна нито една грешка. Държах си ги в ръкава, както казвате вие в Графството, додето положението ми се стори съвсем безнадеждно. Щом ги видя, Торин твърдо реши да последва моя план, поне що се отнася до тайната експедиция. Каквото и да си мислеше за Билбо, вече беше готов да тръгне на похода. Съществуването на тайна врата, достъпна единствено за джуджета, му предлагаше надежда да проследи незабелязано дракона, а може би дори да отмъкне мъничко злато и някоя наследствена реликва, та тъй да изцели донякъде душевните си терзания.
Но това не ми беше достатъчно. Дълбоко в сърцето си знаех, че Билбо трябва да тръгне с него, инак целият поход ще завърши с провал — или както бих казал сега, нямаше да се случат далеч по-важни събития. Тъй че тепърва предстоеше да убедя Торин да го вземе. По-късно по пътя имаше много премеждия, ала за мен онова бе най-тежката част от цялата история. Макар че след като Билбо си легна, спорих с Траин почти цяла нощ, едва призори успяхме да се споразумеем.
230
Бел.2: Градинарят Ямкин — Ямкин Зеленоръкия, чийто чирак е бил Бързохам Майтапер (бащата на Сам, наричан още Старика) — виж „Задругата на Пръстена“ (книга 1, глава 1) и Приложение В към „Властелинът на Пръстените“.
231
Бел.3: Елфическата слънчева година (
232
Бел.4: Траин Първи, далечен предшественик на Траин Втори и Торин, избягал от Мория през 1981 година и станал първият Крал под Планината. („Властелинът на Пръстените“, Приложение А.)