Торин бе подозрителен и високомерен.
— Мекушав е — презрително сумтеше той. — Мекушав като калта в това Графство, нелеп и смехотворен. Твърде рано е умряла майка му. Странни игрички въртиш, драги ми Гандалф. Сигурен съм, че имаш и друга цел, освен да ми помогнеш.
— Напълно си прав — рекох аз. — Ако нямах друга цел, изобщо не бих ти помогнал. Колкото и велики да изглеждат в твоите очи, тия дела са само тъничка нишка от огромна паяжина. Ала от туй съветът ми не става по-недостоверен. — И накрая заговорих разпалено: — Чуй ме, Торин Дъбощит! Ако този хобит тръгне с теб, ще успееш. Ако ли не, ще се провалиш. Прозрение ме е осенило сега и те предупреждавам.
— Познавам славата ти — отвърна Торин. — Дано да е заслужена. Ала тая твоя глупава приумица с хобита ме кара да се чудя дали наистина е прозрение, или пък старческа глупост. Толкоз много тревоги може да са помътили разсъдъка ти.
— Не ще и дума, много са и можеха да го сторят — рекох аз. — А сред тях най-отчайващ е спорът с едно горделиво джудже, що потърси моя съвет (макар че не знам с нещо да съм му задължен), а подир туй ми се отплаща с нахалство. Върви си по пътя, Торин Дъбощит, щом това желаеш. Но пренебрегнеш ли моя съвет, крачиш към собствената си гибел. И повече не чакай от мен ни съвет, ни помощ, ако ще и самата Сянка да падне над теб. Укроти гордостта и алчността си, та да не загинеш в края на пътя, макар и с товар злато в ръцете.
При тия слова той леко пребледня; ала очите му лумнаха.
— Не ме заплашвай! — рече. — Ще разчитам на собствения си ум по този въпрос, както и във всичко друго, що ме засяга.
— Стори го тогава! — отвърнах аз. — Друго не мога да кажа, освен едно: не раздавам с лека ръка дружба и доверие, Торин; ала обичам този хобит и му желая доброто. Дръж се с него както трябва и ще съхраниш моята дружба до края на дните си.
Изрекох това без надеждата да го убедя; но по-добри слова не бих могъл да намеря. Джуджетата знаят що е дружеска вярност и благодарност за помощ в тежък час.
— Много добре — каза Торин подир дълго мълчание. — Той ще тръгне с моята дружина, стига да смее (в което се съмнявам). Но щом настояваш да се обременя с него, ела сам да бдиш над своя любимец.
— Чудесно! — отвърнах аз. — Ще дойда с вас доколкото мога — поне докато откриете, че сте си взели достоен спътник.
В крайна сметка всичко завърши добре, но по онова време бях неспокоен, понеже ме чакаха спешни дела с Белия съвет.
Тъй започна Походът към Еребор. Не вярвам в началото Торин да е имал надежда да унищожи Смог. Надежда нямаше. И все пак това се случи. Но уви! Торин не доживя да се порадва на победата и съкровищата. Гордостта и алчността го погубиха въпреки моето предупреждение.
— Но сигурно — рекох аз — той би могъл и другояче да падне в битка, нали? Каквато и щедрост да бе проявил Торин при подялбата на съкровищата, орките пак щяха да го нападнат.
— Вярно — отвърна Гандалф. — Клетият Торин! Въпреки своите недостатъци той бе велико джудже от славен род; и макар че падна в края на пътя, най-вече благодарение на него Кралството под Планината бе възстановено, както желаех. Но Даин Железоноги се оказа достоен наследник. А сега узнаваме, че е загинал в бой пред Еребор, докато ние се сражавахме тук. Бих нарекъл туй тежка загуба, ако не бе истинско чудо, че на преклонна възраст233 все още е могъл да върти секирата тъй славно, както разказват, възправен над тялото на крал Бранд пред Портата на Еребор чак додето паднал мрак… Да, наистина всичко би могло да е съвсем различно. Вярно, основната атака бе отклонена на юг; ала дори и така с дългата си ръка Саурон можеше да стори страховити злини из Севера, докато ние отбранявахме Гондор, ако на пътя му не бяха застанали крал Бранд и крал Даин. Помислете какво би могло да стане. Драконови пожарища и бесни мечове из Ериадор! Гондор можеше и да остане без кралица. От победата тук щяхме да се завърнем сред руини и пепелища. Ала това бе предотвратено — защото една вечер в началото на пролетта срещнах Торин Дъбощит близо до Брее. Добра среща, както казваме в Средната земя.
Приложение
Положението с текстовете на тази творба е сложно и трудно за разплитане. Най-ранният вариант представлява завършен, но суров и многократно поправян ръкопис, който ще нарека тук „ръкопис А“; озаглавен е „История за делата на Гандалф с Траин и Торин Дъбощит“. От него е направено на машина копието „ръкопис Б“ с множество допълнителни (макар и съвсем дребни) поправки. То носи заглавие „Походът към Еребор“ и подзаглавие „Разказ на Гандалф как подготвил Експедицията към Еребор и изпратил Билбо с джуджетата“. По-долу привеждам значителни откъси от машинописния текст.
233
Бел.5: Даин Втори Железоноги е роден през 2767 година; в Битката под Азанулбизар (Нандухирион) през 2799 той съсякъл пред Източната порта на Мория огромния орк Азог и тъй отмъстил за Ториновия дядо Трор. Загинал при Битката в Дейл през 3019 г. („Властелинът на Пръстените“, Приложения А и Б.) В Ломидол Фродо узнава от Глоин, че „Даин все още е Крал под Планината — стар (навършил бе двеста и петдесет години), почитан и баснословно богат“. („Задругата на Пръстена“, книга 2, глава 1.)