— Назови го! — рече Торин.
— Един момент — възразих аз. — Ти се надяваш да влезеш в схватка с дракона; ала той е не само грамаден, а също тъй стар и много лукав. От самото начало на приключението трябва да се съобразяваш с две неща: неговата памет и острото му обоняние.
— Естествено — каза Торин. — Джуджетата са имали повече сблъсъци с драконите от някои други народи, тъй че пред теб не стои невежа.
— Много добре — отвърнах аз, — но ми се стори, че в своите планове не взимаш предвид тая подробност. Моят план се крепи върху потайност. Потайност.236 Смог не спи непробудно върху безценното си ложе, Торин Дъбощит. А и когато спи, той сънува джуджета! Можеш да бъдеш уверен, че обикаля чертога си ден след ден, нощ след нощ, додето се увери, че отникъде не долита и най-лек мирис на джудже, а чак подир това заспива — и дори в съня е нащрек да дочуе звука на… джуджешки нозе.
— Каквито ги приказваш, тая потайност изглежда също тъй трудна и безнадеждна както всяка открита атака — обади се Балин. — Невъзможно трудна!
— Да, трудна е — отговорих аз. — Ала не невъзможно трудна, инак нямаше да си губя времето с вас. Бих казал абсурдно трудна. Затова ще предложа абсурдно решение на проблема. Вземете със себе си хобит! Смог вероятно никога не е чувал за хобити и определено не ги е надушвал.
— Какво! — викна Глоин. — Един от ония наивници в Графството? Та каква полза бихме могли да имаме от него? Нека мирише както си ще, обаче никога не би дръзнал да се доближи на разстояние за помирисване и до най-голото новоизлюпено драконче!
— Е, хайде сега — възразих аз, — незаслужено го упрекваш. Ти знаеш твърде малко за народа на Графството, Глоин. Вероятно ги смяташ за прости, защото са щедри и не се пазарят; и ги мислиш за плахи, понеже никога не си им продавал оръжия. Грешиш. Както и да е, хвърлил съм око на един от тях като за твой спътник, Торин. Той е сръчен и хитър, дори лукав, макар и не твърде прибързан. А мисля, че има и смелост. Велика смелост в сравнение с другите от народа му. Те са, както би казал ти, „храбри като няма накъде“. Трябва да притиснеш тези хобити до стената, преди да откриеш какво се таи в сърцата им.
— Няма как да се провери — отвърна Торин. — Доколкото съм забелязал, те правят всичко възможно, за да избягнат подобен случай.
— Съвършено вярно — потвърдих аз. — Те са много благоразумен народ. Но въпросният хобит е рядка птица. Мисля, че може да бъде убеден да застане срещу опасностите. Вярвам, че в дъното на сърцето си го желае — да преживее приключение, както сам би се изразил.
— Не и на мои разноски! — рече Торин, после стана и гневно закрачи насам-натам. — Това не е съвет, а чиста глупост! И да го убедиш да тръгне, не виждам с какво може да ми се отплати някакъв хобит, бил той добър или лош, дори за един-едничък ден издръжка.
— Значи не виждаш! По-скоро няма да чуеш — отвърнах аз. — Хобитите с лекота се движат по-тихо от което и да било джудже на света, дори от това да зависи животът му. Предполагам, че имат най-тихата стъпка от всички простосмъртни създания. Ти май не си забелязал това, Торин Дъбощит, докато си трополил из Графството, вдигайки толкова шум (нека си го кажем открито), че местните жители са те чували от цяла миля. Когато казах, че ще ви трябва потайност, точно това имах предвид: професионална потайност.
— Професионална потайност? — възкликна Балин, който бе възприел думите ми малко по-другояче, отколкото възнамерявах. — Искаш да кажеш обучен търсач на съкровища? Нима се намират още?
Поколебах се. Това беше нов обрат и не знаех как да го подхвана.
— Мисля, че да — отвърнах накрая. — Срещу възнаграждение подобни смелчаци са готови да влязат там, където вие не смеете, а и не можете, за да ви доставят каквото желаете.
Ториновите очи пламнаха при спомена за изгубените съкровища, но въпреки това той изрече с презрение:
— Значи имаш предвид наемен крадец. Можехме и да размислим по въпроса, ако не ставаше дума за несметно съкровище. Но какво общо има това с ония селяци? Те пият от прости глинени чашки и не могат да различат мънисто от скъпоценен камък.
— Ще ми се да не говориш тъй самоуверено, без да познаваш нещата — скастрих го аз. — Тия селяци живеят в графството вече хиляда и четиристотин години и междувременно са научили много. Имали са връзки с елфите и джуджетата хиляда години преди Смог да налети над Еребор. Прадедите ви не биха ги сметнали за богати, но в жилищата им ще намериш далеч по-прекрасни неща от ония, с които можеш да се похвалиш тук, Торин. Хобитът, за когото говоря, има златни украшения, храни се със сребърни прибори и пие вино от изящни кристални бокали.
236
Тук в ръкопис А, може би неволно, е пропуснато едно изречение, свързано с по-нататъшната забележка на Гандалф, че Смог никога не е помирисвал хобит: „А също тъй и непознат мирис, поне непознат за врага на джуджетата Смог“.