В ръкопис Г се казва, че онова, което Ам-гъл разкрил на Саурон за Пръстена и мястото на неговото намиране, било достатъчно, за да предупреди Мрачния владетел, че това наистина е Единственият; за местонахождението му обаче успял да узнае само че е откраднат в Мъгливите планини от същество на име Торбинс и че този Торбинс идвал от място, наречено Графство. Страховете на Саурон се поуталожили, когато разбрал от разказа, че Торбинс е същество, подобно на Ам-гъл.
Ам-гъл не би могъл да знае името „хобит“, което било местно название, а не всеобща Западняшка дума. Вероятно не би употребил и „Полуръст“, тъй като самият той бил такъв, а хобитите не обичали това прозвище. Ето защо изглежда, че Черните конници са разполагали по начало само с две основни сведения — Графството и Торбинс.
По всичко личи, че Ам-гъл е знаел поне в коя посока се намира Графството; но макар без съмнение изтезанията да биха изтръгнали от него нещо повече, Саурон явно не е и допускал, че Торбинс идва от област надалеч от Мъгливите планини, нито пък че Ам-гъл знае къде се намира тя; предположил е, че ще го открие в Андуинската долина — из същата област, където някога живял и Ам-гъл.
Това било съвсем дребна и естествена грешка — ала може би и най-големият пропуск в плановете на Саруман. Без нея Черните конници щели да стигнат до Графството няколко седмици по-рано.
В текст Б се разказва по-нашироко за пътешествието на Арагорн с пленения Ам-гъл на север, към Трандуиловото кралство; освен това са засегнати и съмненията на Саурон дали да използва Духовете при търсенето на Пръстена.
[След като бил пуснат от Мордор,] Ам-гъл скоро изчезнал из Мъртвите блата, където пратениците на Саурон не могли или не пожелали да го последват. Никой друг Сауронов съгледвач не успял да донесе вести за него (навярно Саурон почти нямал власт над Ериадор и тамошните му агенти били малобройни; а колкото ги имал, често се оказвали възпрепятствани или заблудени от слугите на Саруман). Затова най-сетне решил да използва Духовете на Пръстена. Дотогава се колебаел дали да го стори и за това имало няколко причини. Те били най-могъщите му слуги и изглеждали най-подходящи за подобна мисия, тъй като робски се подчинявали на Деветте пръстена, които владеел Саурон; неспособни били да сторят каквото и да било против волята му и ако Пръстенът попаднел у някой от тях, дори и у краля-магьосник, той щял да го донесе на своя Господар. Но имали и недостатъци в мирно време (а Саурон все още не бил готов за война). Всички освен краля-магьосник трудно намирали пътя си през деня, особено когато били сами; и пак всички освен него се бояли от водата, та само най-тежка нужда би ги принудила да нагазят в нея или да прекосят някоя река другояче, освен по мост239. Нещо повече, тяхно главно оръжие бил ужасът. Най-могъщ ставал той, когато бродели невидими и без одежди; а също тъй, когато се сбирали заедно. Поради туй една тяхна мисия едва ли можела да се проведе в тайна; а пресичането на Андуин и други реки щяло да създаде затруднения. По тия причини Саурон дълго се колебал, тъй като не желаел най-големите му врагове да узнаят за целта на неговите слуги. Трябва да предположим, че отначало той не подозирал някой друг освен Ам-гъл и „крадеца Торбинс“ да знае за Пръстена. Преди Гандалф да дойде и да го разпита240, Ам-гъл нямал представа, че вълшебникът е свързан с Билбо, а и изобщо не знаел за съществуването на Гандалф.
Но когато Саурон научил, че Ам-гъл е в плен на враговете му, положението се променило коренно. Разбира се, не можем да знаем със сигурност кога и как е станало това. Вероятно доста след самото събитие. Според Арагорн, Ам-гъл бил заловен привечер на 1 февруари. С надеждата да избегне бдителността на Сауроновите съгледвачи, той повел Ам-гъл през северния край на Емин Муил и пресякъл Андуин малко над Сарн Гебир. На плитчините край източния бряг имало много изхвърлени от водата дървета, та като привързал Ам-гъл за един дънер, той преплувал заедно с него и продължил пътешествието на север по най-западните пътеки, що можел да открие из покрайнините на Ветроклин, тъй прекосил Липосвет, а подир туй Нимродел и Сребропът досами Лориен241, сетне заобиколил отдалеч Мория и Смутнолейската долина, пресякъл Перуникова река и наближил Равноскала. С помощта на Беорнингите там отново минал през Андуин и навлязъл в Гората. Цялото пътешествие покривало почти деветстотин мили и изтощеният Арагорн ги преодолял пеш за петдесет дни, та стигнал при Трандуил на двайсет и първи март242.
239
Бел.3: При брода на Бруинен само кралят-магьосник и още двамина, подмамени от близостта на Пръстена, дръзнали да нагазят в реката; останалите били отблъснати натам от Глорфиндел и Арагорн. (Бележка на автора.)
240
Бел.4: Както разказва по-късно пред Съвета на Елронд, Гандалф е разпитал Ам-гъл по време на пленничеството му при елфите на Трандуил.
241
Бел.5: Гандалф казва пред Съвета на Елронд, че след като напуснал Минас Тирит, „ме пресрещнаха вести от Лориен, че Арагорн е минал по този път и че е намерил създанието, наричано Ам-гъл“.
242
Бел.6: Гандалф пристигнал два дни по-късно и потеглил призори на 29 март. След Равноскал той имал кон, ала трябвало да преодолее Високия проход през Планините. В Ломидол сменил коня и препускайки колкото е възможно по-бързо, стигнал до Хобитово вечерта на 12 април след пътешествие от почти осемстотин мили. (Бележка на автора.)