Поради всичко туй най-вероятно първите новини за Ам-гъл са били узнати от Сауроновите слуги в Дол Гулдур едва след като Арагорн навлязъл в Гората; защото макар да се смята, че силата на Дол Гулдур свършвала до Стария горски път, из гъсталака бродели множество съгледвачи. Очевидно вестта не е стигнала веднага до Назгула, който командвал Дол Гулдур, а той вероятно не е уведомил Барад-дур преди да узнае нещо повече за местонахождението на Ам-гъл. Следователно няма съмнение — едва към края на април Саурон узнал, че Ам-гъл е забелязан отново и то явно като пленник на някакъв човек. Това можело да не означава нищо особено. Нито Саурон, нито някой от неговите слуги знаел дотогава кой всъщност е Арагорн. Ала явно подир време (тъй като отсега нататък страната на Трандуил щяла да бъде поставена под най-строг надзор), може би след около месец, до Саурон стигнала тревожната вест, че Мъдреците знаят за Ам-гъл и че гандалф е посетил Трандуиловото кралство.
Навярно тогава Саурон е бил обзет от тревога и ярост. Решил час по-скоро да използва Духовете на Пръстена, тъй като тайната вече нямала значение, важна била единствено бързината. Като се надявал да сплаши противника и да смути плановете им със заплахата за война (която все още не възнамерявал да започне), той атакувал Трандуил и Гондор приблизително по едно и също време243. Имал две допълнителни цели: да залови или убие Ам-гъл, или поне да го изтръгне някак от ръцете на враговете си; и да изпробва силата на Гондор, като същевременно завладее предмостие край Осгилиат, за да минат свободно Назгулите през Реката.
В крайна сметка Ам-гъл успял да избяга. Но предмостието било завладяно. При това Саурон вероятно използвал далеч по-малки сили, отколкото предполагали в Гондор. Сред паниката на първия щурм, при който кралят-магьосник получил разрешение временно да се разкрие в целия си ужас244, Назгулите прекосили моста сред нощния мрак и отминали на север. Без да подценяваме доблестта на Гондор, която за изненада на Саурон се оказала далеч по-голяма, отколкото очаквал, става ясно, че Боромир и Фарамир са успели да отблъснат врага и да унищожат моста само защото атаката вече била постигнала главната си цел.
Баща ми не обяснява никъде странната боязън на Духовете от водата. В току-що цитирания откъс тя е основна причина за Сауроновото нападение срещу Осгилиат и отново се появява в подробните бележки за движението на Черните конници из Графството — така например за Конника (всъщност Хамул от Дол Гулдур, виж Бележка 1), когото хобитите виждат веднага след като са минали със Сала край Фукови оврази, се казва: „той отлично съзнавал, че Пръстенът е преминал на другия бряг; ала реката осуетила опитите му да усети накъде се е отправил“, а на друго място е споменато, че Назгулите не желаели да докосват „елфическите“ води на Барандуин. Не се изяснява обаче как са прекосявали други реки по пътя си, например Сивталаз, където имало само „опасен брод през развалините на моста“ (виж Приложение Г към „Историята на Галадриел и Келеборн“). Сам баща ми отбелязва, че идеята трудно може да се обоснове.
Във вариант Б описанието за безплодното пътешествие на Назгулите из Андуинската долина е почти същото, както в отпечатания по-горе вариант А, с единствената разлика, че при Б селищата на Запасливците не са напълно изоставени; малцината им обитатели биват избити или прогонени от Назгулите245. Във всички текстове датите влизат в леко противоречие една с друга, както и с „Разказ за годините“; тук съм пренебрегнал тези противоречия.
В текст Г откриваме описание за премеждията на Ам-гъл от момента, когато се изплъзва от орките на Дол Гулдур, до пристигането на Задругата пред Западната порта на Мория. Ръкописът е в суров вид, което наложи лека редакторска намеса.
Изглежда ясно, че подгонен както от елфите, така и от орките, Ам-гъл прекосил Андуин, навярно с плуване, и тъй се отървал от преследването на Саурон; но тъй като елфите все още били по петите му, а още не смеел да припари до Лориен (по-късно се осмелил да го стори единствено поради копнежа си да открие Пръстена), той се спотаил в Мория246. Това вероятно било през есента; сетне следите му изчезнали.
243
Бел.7: Както тук, така и в „Разказ за годините“ за атаката срещу Осгилиат се посочва датата 20 юни.
244
Бел.8: Това твърдение несъмнено се връзва с Боромировия разказ за битката в Осгилиат пред Съвета на Елронд: „Сила имаше там, каквато не бяхме срещали преди. Някои казваха, че можела да се види като огромен черен конник, като тъмна сянка в лунния сумрак“.
245
Бел.9: В едно писмо от 1959 г. баща ми споделя: „От 2463 година [когато според «Разказ за годините» Деагол Запасливеца намира Единствения Пръстен] до началото на Гандалфовото разследване около Пръстена (почти 500 години по-късно) те [Запасливците] изглежда наистина са измрели напълно (с изключение на Смеагол, разбира се); или пък са избягали от сянката на Дол Гулдур“.
246
Бел.10: Според авторското мнение от Бележка 2, Ам-гъл избягал в Мория поради страха си от Назгулите; виж също така във вариант А твърдението, че Повелителят на Моргул е продължил издирванията си на север отвъд Перуникови поля отчасти и с надеждата да залови Ам-гъл.