Разбира се, не можем да знаем със сигурност какво е станало с Ам-гъл подир това. Той притежавал удивителната дарба да оцелява при подобни беди, макар и с цената на тежки страдания; но над главата му непрестанно висяла заплахата да бъде открит от Сауроновите слуги, що се прокрадвали из Мория247, особено като се има предвид, че дори и оскъдните си потребности от храна можел да задоволи само чрез безумно рисковани кражби. Без съмнение той възнамерявал да използва Моря единствено като потаен проход на запад с цел час по-скоро да намери „Графството“; но се загубил и минало много време додето налучка верния път. Затуй изглежда вероятно, че едва се е бил добрал до Западната порта, когато пристигнали Деветимата Спътници. Разбира се, той не знаел нищо за действието на портите. Те му се стрували огромни и непоклатими; макар че нямали ключалка или резе и се отваряли навън с лек натиск, той не открил това. Във всеки случай, сега се намирал далече от всякакъв източник на храна, тъй като орките бродели предимно по източния край на Мория; бил изнемощял и отчаян, той че дори и да знаел всичко за вратите, едва ли би имал силата да ги отвори248. Тъй за Ам-гъл се оказало невероятно щастливо събитие идването на Деветимата Спътници точно по онова време.
Описаното в А и Б идване на Черните конници пред Исенгард и залавянето на Грима Змийския език претърпява значителни изменения във вариант В, който подхваща нишката едва след завръщането им на юг оттатък Липосвет. Според ръкописи А и Б Назгулите достигнали Исенгард два дни след бягството на Гандалф от Ортанк; Саруман им казал, че Гандалф е изчезнал и отрекъл да знае каквото и да било за Графството249, но бил предаден от Грима, когото те заловили на другия ден докато бързал към Исенгард с вести за идването на Гандалф в Едорас. От друга страна според В Черните конници пристигнали пред Портата на Исенгард докато Гандалф все още бил затворен в кулата. В този разказ Саруман бил обзет от страх и отчаяние, понеже едва сега осъзнал напълно колко ужасни са Сауроновите слуги, затова изведнъж решил да отстъпи пред Гандалф и да го помоли за прошка и помощ. След дълги увъртания пред Портата, той накрая признал, че Гандалф е вътре и обещал да разкрие неговите планове; а ако не успее — да им го предаде. После побързал към върха на Ортанк — и открил, че Гандалф е изчезнал. Само далече на юг зърнал пред залязващата луна огромен орел да лети към Едорас.
Сега положението на Саруман ставало още по-тежко. Ако Гандалф успеел да избяга, все още имало надежда Саурон да не се сдобие с Пръстена и да бъде победен. Дълбоко в сърцето си Саруман осъзнавал огромната мощ и странния „късмет“ на Гандалф. Ала сега трябвало сам да се справи с Деветимата. Настроението му се променило и отново го обзело високомерие — както от ярост заради бягството на Гандалф от непристъпния Исенгард, тъй и от безумна завист. Върнал се при портата и излъгал, че е принудил Гандалф да признае всичко. Не признал, че казва единствено онова, което сам знае, понеже не подозирал колко дълбоко е проникнал Саурон в душата и замислите му250.
— Сам ще уведомя за това Властелина на Барад-дур — високомерно рекъл той, — с когото разговарям отдалеч за велики дела, що засягат единствено двама ни. Ала за вашата задача не е потребно да знаете друго, освен къде се намира „Графството“. Както узнах от Митрандир, то е на около шестстотин мили северозападно от тук, близо до границите на крайморските елфически владения. — Тук Саруман с удоволствие забелязал, че вестта не се понравила дори на краля-магьосник. — Трябва да прекосите Исен през Бродовете, сетне да заобиколите края на Планините и да се упътите към Тарбад край Сивталаз. Бързайте натам, а аз ще известя на Господаря ви какво сте сторили.
Тая умела реч убедила временно дори краля-магьосник, че Саруман е надежден съюзник и Сауронов довереник. Тутакси Конниците напуснали Портата и се устремили към Бродовете на Исен. Зад тях Саруман пратил отчаяна потеря от вълци и орки подир Гандалф, ала при туй имал и други цели — да покаже своята мощ пред Назгулите, а може би и да им попречи да се навъртат наоколо; нещо повече, в своята ярост възжелал да стори някакво зло из Рохан и да подсили страха, що неговият доносник Змийския език вливал в сърцето на Теоден. Съвсем наскоро Змийския език бил посетил Исенгард и тъкмо се връщал към Едорас; неколцина от преследвачите носели вести за него.
247
Бел.11: Всъщност изглежда, че те не са се срещали чак толкова често; ала все пак стигали, за да пропъждат всички натрапници, ако не са били по-многобройни и по-добре въоръжени от Балин и неговата дружина. (Бележка на автора.)
248
Бел.12: Според джуджетата за отварянето им обикновено трябвало да наблегнат двамина; само много силно джудже можело да ги открехне без чужда помощ. Преди опустяването на Мория край Западната порта имало портиерски помещения, в които винаги дежурело поне едно джудже. Така самотен пътник (евентуално натрапник или беглец) не можел да излезе без разрешение. (Бележка на автора.)
249
Бел.13: Във вариант А Саруман твърди, че не знае къде е укрит Пръстенът; в Б „отрекъл изобщо да знае за страната, която дирят“. Но това вероятно е едно и също нещо, изказано с различни думи.
250
Бел.14: По-рано в този вариант се казва, че по онова време Саурон най-сетне започнал да овладява Саруман чрез