Като се отървал от Конниците, Саруман се оттеглил в Ортанк и потънал в тежки и ужасяващи размисли. Изглежда, решил да протака с надеждата, че все още има възможност да се докопа до Пръстена. Мислел си, че насочването към Графството може по-скоро да попречи на Конниците, отколкото да им помогне, защото знаел за надзора на Скиталците, а освен това вярвал (знаейки за пророческите слова от съня и мисията на Боромир), че Пръстенът вече не е там и пътува към Ломидол. Незабавно сбрал и отпратил в Ериадор всички свои съгледвачи, агенти и обучени птици.
По такъв начин в този вариант липсва историята със залавянето на Змийския език от Духовете на Пръстена и предателството му спрямо Саруман; защото при подобен ход на събитията, естествено не е имало време Гандалф да стигне до Едорас, да се опита да предупреди крал Теоден и Грима на свой ред да поеме към Исенгард, за да предупреди Саруман, преди Черните Конници вече да са напуснали Рохан251. Тук разкритието на Сарумановите лъжи става чрез пленника, у когото намират карти на Графството (виж края на предишната глава); разказано е и малко повече за този човек и отношенията на Саруман с Графството.
Когато Черните конници навлезли далече навътре в Енедваит и най-сетне наближавали Тарбад, случило се нещо, което било невероятен късмет за тях, ала фатално за Саруман252 и почти сигурна гибел за Фродо.
Саруман отдавна проявявал интерес към Графството — защото Гандалф посещавал ония земи, а той подозирал всяка негова стъпка; и освен това защото (пак подражавайки тайно на Гандалф) бил свикнал да употребява „Полуръстов пушилист“, ала от гордост (след като някога се надсмивал на Гандалф за страстта му към билката) се мъчел да го опази в тайна доколкото било възможно. По-късно се появили и други причини. Той обичал да разширява своята власт, особено за сметка на Гандалф, а открил, че парите, които раздавал при покупката на „пушилист“ му осигуряват влияние и покваряват някои хобити, особено измежду Вържиколановци, които притежавали няколко плантации, но също тъй и сред Влачи-Торбинсови253. Ала освен това той започвал да усеща, че в замислите на Гандалф има някаква връзка между Пръстена и Графството. Защо била потребна тъй строга охрана около него? Поради туй почнал да сбира най-подробни сведения за Графството, видните му личности и родове, пътищата и тъй нататък. За тази цел използвал хобити в Графството, наети от Вържиколановци и Влачи-Торбинсови, но посредниците му били хора от Дунестрански произход. Когато Гандалф отказал да преговаря с него, Саруман удвоил усилията си. Скиталците заподозрели нещо нередно, ала не прогонили Сарумановите слуги — защото Гандалф нямало как да ги предупреди, а когато той заминал към Исенгард, Саруман още бил смятан за съюзник.
Известно време преди това един от най-доверените слуги на Саруман (но инак пръв злодей и разбойник, прокуден от страната Дун, където мнозина казвали, че в жилите му тече оркска кръв) се бил завърнал от границите на Графството, където преговарял за покупката на „лист“ и други запаси. Саруман вече пълнел складовете си в Исенгард за случай на война. Сега този човек отново отивал да продължи търговията и да уреди превоза на много стоки преди края на есента254. Освен това имал заръка да проникне в Графството, ако е възможно, и да узнае дали напоследък известни личности не са тръгвали внезапно на пътешествие. Бил добре осигурен с карти, списъци на имена и сведения за Графството.
Край Тарбадския брод този Дунеземец бил настигнат от неколцина Черни конници. Завлекли го, примрял от ужас, на разпит пред краля-магьосник. За да отърве кожата, той предал Саруман. Тъй кралят-магьосник научил, че Саруман отдавна знае къде се намира Графството и е събрал много сведения за него, включително и такива, които трябвало да сподели със Сауроновите слуги, ако наистина бил верен съюзник. Узнал и още неща, като част от тях засягали единственото важно за него име — Торбинс. Тъкмо по тази причина Хобитово било определено за незабавно посещение и проучване.
Кралят-магьосник вече разбирал по-ясно цялото положение. В древността бил чувал нещичко за тая страна при войните си с Дунедаините, особено срещу племето Тирн Гортад от местността Кардолан, наречена по-късно Могилни ридове, където сам той изпратил злите могилни твари255. Като разбрал подозренията на своя Господар за някакво придвижване между Графството и Ломидол, той съобразил, че Брее (чието местоположение знаел), ще е важна точка ако не за друго, то поне за събиране на сведения256. Затуй хвърлил над Дунеземеца Сянката на Страха и го пратил в Брее като съгледвач. Именно този човек бил кривогледият южняк в хана257.
251
Бел.15: В „Разказ за годините“ относно 18 септември 3018 г. е вписан следният текст: „В ранните часове Гандалф избягва от Ортанк. Черните конници прекосяват Бродовете на Исен“. Въпреки цялата си лаконичност и макар да не намеква, че Конниците са посетили Исенгард, той все пак изглежда основан върху разказа от вариант В.
252
Бел.16: В нито един от текстовете не се споменава какво е станало между Саурон и Саруман след като измяната била разкрита.
253
Бел.17: Лобелия Вържиколан се омъжила за Ото Влачи-Торбинс; техен син е Лото, който узурпирал властта в Графството по време на Войната за Пръстена и бил известен с прозвището „Началника“. Чифликчията Памуксън споменава в разговор с Фродо, че Лото притежавал плантации за пушилист в Южната околия („Завръщането на краля“, книга 6, глава 8).
254
Бел.18: Обичайният път бил през Тарбадския брод към страната Дун (а не направо към Исенгард), откъдето стоките стигали до Саруман по тайни пътеки. (Бележка на автора.)
255
Бел.19: Можем да сравним това с текста от Приложение А към „Властелинът на Пръстените“ („Северното кралство и Дунедаините“): „По това време [времето на Страшната чума, която стигнала до Гондор през 1636 г.] дошъл краят на Дунедаините в Кардолан и зли духове от Ангмар и Рудаур пролазили, та се заселили из изоставените могили“.
256
Бел.20: След като Черният капитан е знаел толкова много, изглежда донякъде странно, че не е имал представа къде се намира Графството, страната на Полуръстовете; според „Разказ за годините“ в Брее вече е имало хобити към началото на четиринайсети век от Третата епоха, когато кралят-магьосник се прехвърлил на север в Ангмар.
257
Бел.21: Виж „Задругата на Пръстена“ (книга 1, глава 9). Когато Бързоход и хобитите напускат Брее (пак там, книга 1, глава 11), Фродо зърва мимоходом Дунеземеца („жълтеникаво лице с лукави кривогледи очи“) в къщата на Бил Папратак и си помисля: „Грозен е като същински гоблин“.